От еликсир до модерно питие, напаст за обществото на 19 век и днес отново класически аперитив, абсента има дълга и интересна история. Рецептата за неговото производство обаче е една. Разбира се, под влияние на времето и различните производители, тя търпи незначителни вариации. За повече от 200 години всеки един е премахвал това, което не му допаднало и е добавял нещо от себе си. В момента на пазара има приблизително 200 марки, които в голяма степен следват рецептата на сестрите Хенрайот (Henriot).
Рецептата на д — р Пиер Ординер
Всички анасонови напитки, както и тези съдържащи обикновен пелин, са започнали своето съществуване като медицински екстракти, получени чрез дестилация или накисване на билки и растения в алкохол. Абсента, лекарството предписвано от д-р Пиер Ординер (Pierre Ordinaire), било настойка от 15 ботанически видове между които звездовиден анасон, резене, магданоз, лайка, кориандър, спанак и разбира се най-важната съставка — пелин (Artemisia Аbsinthium), накиснати в 80 об. % алк. По това време, при медицински екстракти, тази сила на алкохола, била съвсем нормална. Chartreuse Elixir (Шартрьоз Еликсир) е 71 об. % алк., а Green Chartreuse (Зелен Шартрьоз) се бутилира на 50 об. % алк.
Рецептата на Перно
Перно (Pernod), наследника на първия комерсиален производител на абсент, не само добавил нови съставки към рецептата на лечителките като исоп, маточина, ангелика, росен, хвойна, индийско орехче и великденче, но и редестилира получената настойка. Преди да разреди готовия продукт до желаните 75 об. % алк., той добавял още билки, включително и голяма доза пелин. Перно използвал гроздов алкохол, вместо широко използваните от захарно цвекло и царевица.
Днес рецептата на Перно, варира между страните производителки, но редестилация се използва само при висококачествените марки. Резултатът е кристално чист «бял абсент», който се оцветява с растения съдържащи хлорофил. В някои страни се използват изкуствени оцветители, докато в други това е строго забранено. Следва (но не задължително) подслаждане със захароза или глюкозен сироп. Силата варира от 40 до 70 об. % алк.
Сервиране и консумация
Абсента е традиция да се сервира във висока чаша, като се налива през бучка захар, поставена на специална лъжица. След наливането бучката захар се запалва и топлия карамел попада в абсента. Когато бучката изгасне или много често по-рано, тя се изсипва в чашата, с помощта на лъжицата за абсент. Пламтящата течност се разбърква и долива с вода. Не опитвайте това ако нямате опит, понеже високия градус на алкохола подпалва всичко което сте окапали и олели при наливането. Виждал съм пламтящи барове и коси. Можете спокойно да си сложите лед и да долеете с вода. Безопасно и вкусно, а ако искате още сладост помолете бармана за захарен сироп или пакетче захар. Колкото по-малко се разрежда толкова по-ароматна е напитката. Колкото по-силна обаче е тя, толкова повече трябва да внимавате, за да не ви настигне проклятието на «Зелената Фея». Има и други много по екстремни методи за консумация, но не бих ви ги препоръчал, тъй като са доста опасни.
Желая ви успех и много приятни емоции при всяка ваша среща със «Зелената фея».
Наздраве!
