Когато става дума за антични центрове за производство на алкохолни напитки в Европа, веднага включваме страни като Ирландия, Шотландия, Италия, Франция и накрая, но никога на последно място по важност Испания. Ако обаче говорим за прародината на брендито, историята веднага ни отвежда в Мавританска Андалусия и град Херес (Jerez).
Първи опити за дестилация на алкохол
Финикийците пренасят лозата в южна Испания, но маврите са онези, които с идването си през 711 година донасят със себе си и своите al-ambiqs (ал-амбик — дестилационен казан). Те използвали изкуството на дестилацията най-вече за парфюми, медицински и козметични цели. Основната суровина били вината, произвеждани в окупираните територии. С годините испанците придобиват достатъчно от уменията и методите на дестилацията. Доказано е, че те са използвали тези знания за производството на алкохол още през 10 век, стотици години преди в областта Коняк въобще да чуят за съществуването на дестилацията.
Това ранно бренди било всъщност лошокачествен винен дестилат, който се използвал единствено за подсилване на местните вина, които сега са познати като Шери. Това ги стабилизирало преди транспортиране. Масовото производство на винен дестилат в Херес започнало през 16 век, с пристигането на холандците. Като големи търговци и още по-големи консуматори, те силно се заинтересували от андалуското бренди. През следващите няколко века по транспортните пътища на Европа потекло испанско бренди, превозвано в бъчви от шери. Това питие все още е познато като holandas (ниско алкохолен винен дестилат) и изгражда много сериозен бизнес в региона.
Една история за първото испанско бренди
Херес продължава да произвежда винен дестилат в насипно състояние до 19 век, когато група производители на шери решават да копират това, което се случило в Коняк и започват да отлежават бренди in situ (на място). Може да се предположи, че не е особено странно определено количество да бъде забравено в бъчвите за неопределено време. Такава е и историята разпространявана от Белтран Домек (Beltran Domecq):
«Моят пра, пра дядо Педро Домек имал поръчка от холандски търговец за 250 000 литра holandas, като заложил името и честта на фамилията, че ще се справи. По неизвестни причини, търговецът не могъл да вземе своята поръчка и дядо ми не знаел какво да прави с това количество алкохол. Той имал изба, където бъчвите от шери току що били изпразнени и спонтанно решил да ги напълни с дестилата. Когато няколко години по-късно погледнал, той се изумил как holandas се превърнал в изключително ароматно бренди. Тогава решил да създаде марката Fundador. Годината била 1874, раждането на първото испанско бренди.»
През следващите 10 години редица други производители на шери създават свои собствени марки.
Възникването на стиловете
Испанците бутилирали своето бренди като изписвали на етикетите Coñac. Скоро то се превърнало в голям хит. Същевременно търсенето на шери също се увеличило и това създало сериозен проблем на производителите с доставките на суровина. Без да се бавят те инвестират в съседните области — Уелва (Huelva), Екстремадура (Extremadura), Валенсия (Valencia) и Ла Манча (La Mancha). Изборът на сорт пада основно върху Айрен (Airén), който е най-популярният в Испания. Град Томейосо (Tomelloso) в миналото бил главният търговски център за производителите на бренди. И до ден днешен бистрият дестилат се дистрибутира от там.
Само в шери регионите Brandy de Jerez се произвежда по традиционния Солера (Solera) метод, в бъчви, които преди това са били използвани за шери. Въпреки че на всеки 10 продадени бутилки 9 са от Херес, това не е единствения бренди регион в Испания. Каталуня е дом на двама производители с висока репутация, а Торес има шест силни търговски марки. Те, както и останалите производители използват както системата Солера (Solera), така и различни техники, по-скоро наподобяващи стиловете в Коняк и Арманяк. Въпреки това те носят характера и духа на своята родна Испания.
Испанското бренди днес
Последните години се считат за доста тежки за испанското бренди. Краят на ерата на Франко води до либерализация на Испания и младите консуматори могат свободно да избират измежду световни марки алкохолни напитки. Брендито е основна жертва тъй като новото поколение го смята за скучно и представляващо консервативна Испания. Те избират скоча и колата. Местният пазар на бренди пада наполовина за период от 20 години. Много от марките се ориентират (твърде късно) към световните пазари. Същевременно една от тях води експанзивна рекламна политика и от няколко години из цялата страна може да се види огромният метален макет на бик (200 кв.м.), превърнал се в символ на Испания и нейното превъзходно бренди.