историята на Ouzo of Plomari Isidoros Arvanitis

Ouzo of Plomari®

«Узо Пломари»

  • Вид опаковка: Стъклена бутилка с коркова тапа
  • Размер опаковка: 1000 мл; 700 мл.; 200 мл.
  • Алк. съдържание: 40 об. % алк.

Със своята мекота и прекрасно съчетани вкус и аромат на анасон, билки и сладки подправки Ouzo of Plomari Isidoros Arvanitis не случайно е една от най-популярните марки узо в Гърция.

…

Узо Пломари на плажа

Узо Пломари е винаги по хубаво, споделено с любимите хора

Производство на Узо Пломари

Рецептата на тази популярна марка датира от 1894 г. Нейния откривател Исидорос Арванитис забърква своето неповторимо узо съчетавайки, мека вода от изворите на река Седунда, анасон от собствените насаждения в близкото село Лисвори, резене (див копър) от Северна Евия, звездовиден анасон, канела, индийско орехче от далечна Азия, екстракт от хиоска мастиха, различни билки от земята на родния Лесбос и сол от солниците на Калони.

Днес, повече от 100 години по късно, неговата напитка, чиста като вълните на Егея и с неповторим вкус, богат на традиции и средиземноморски аромати се произвежда по абсолютно същия начин. Разбира се рецептата, която днес е притежание на семейство Калоянис е изключително добре пазена тайна.

Дестилацията на Ouzo of Plomari — Isidoros Arvanitis (Узо Пломари Исидорос Арванитис) се извършва по традиционния начин в малки, ръчно изработени, медни аламбици (казани).

съставките на узо Пломари

Дестилацията на «Узо Пломари» е истинско свещенодействие, което продължава 9 часа. Както казват: «колкото по-бавно тече дестилата, толкова по-добър става». Опашката и главата на дестилата се отделят, а за крайния продукт се избира само сърцето — най-хубавата и най-вкусната част на партидата. Преди ароматния дестилат да се напълни в изящната бутилка с уникална коркова тапа, той се разрежда (гаси) до желания алкохолен градус с мека вода от изворите на река Седунда.

Бутилирането, опаковането и складирането на продуктите на марката се извършва с помощта на най-модерно оборудване и възможно най-голяма автоматизация. Непрестанното обучение на персонала и точното спазване на процедурите на системата HACCP, осигуряват неповторимото качество на «Узо Пломари — Исидорос Арванитис».

Узо Пломари бутилиране

Как да се насладим максимално на Узо Пломари

Узото е националната напитка на гърците, а те като нас са табиетлийска нация и имат свой ​​собствен ритуал. «Правилата», които следват не са задължителни, но определено приповдигат настроението и правят напитката по-вкусна. «Узо Пломари Исидорос Арванитис» не прави изключение от общия ритуал и затова нейните производители съветват:

Узо Пломари чаши и рапани

Правило № 1 — Винаги споделяйте Узо Пломари с приятели. Въпреки че обикновено се сервира с мезета, момента за пиене на узо не винаги съвпада с времето за хранене. Той настъпва тогава, когато искате да споделите нещо с любимите хора.

Правило № 2 — Противоположностите се привличат. Вкусовете на мезетата, придружаващи узото са контрастни и агресивни. Кисело и солено, сладко и горчиво, пикантно и свежо, но винаги с изпотена чаша узо от страни.

Правило № 3 — Когато пиете узо замезвайте. Мезетата обаче са само за стимулиране на вкусовите рецептори, а не да пълнят стомаха.

Правило № 4 — Сервирайте с вода и лед. Не пъхайте бутилката във фризера, така както правите с мастиката. Ледът дава на узото правилната температура, а добавянето на малко вода му придава известния млечен цвят. За да избегнете създаването на кристали, първо се добавете водата и след това на леда.

Правило № 5 — Бъдете спонтанни. Това е единствения начин да му се насладите напълно.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Узо

Всичко за узото - националната напитка на Гърция. История, технология на производство и най известните търговски марки.
Ouzo of Plomari Isidoros Arvanitis / Pilavas / Barbayannis / Ouzo 12 / Ouzo Mini / Ouzo Tirnavou / Tsantali

Гръцкият символ, по-ярък от Акропола

Кратка характеристика на узото
Узо - символът на Гърция без лого

За българин, узото е може би най-яркия представител на Гърция. Не познавам някой, който посетил за първи път нашата южна съседка, да се е върнал без бутилка «оригинално» узо, въпреки че може да си го купи тук, от всяка бакалия. Има и такива, които нямат и сувенир от Акропола, но в шкафа с напитки имат съкровен спомен от бяла Гърция. Какъв по-голям сувенир от бутилка узо, само че защо изчезва толкова бързо?

Поглед в миналото

Анасоновите напитки са нещо като втора религия на Гърция още от времето на Византийската Империя. Гърците населявали Пелопонес и Смирна (днешен Измир), в Мала Азия, се смятали за майстори. Тези ракиджии (Ρακιντζής) използвали медни казани, доставяни от арменските майстори на медта. В тях те дестилирали цупуро (τσίπουρο) — алкохол от  джибри, традиционно произвеждан и днес. Този алкохол след това бил ароматизиран с анасон, резене, билки и мастиха (сакъз, дъвково масло).

Производството, в по-големи количества на анасонова напитка под името ούζο (узо), започво след независимостта на Гърция през 1830 година. Произхода на наименованието, е доста мътен. Популярна е теорията, че идва от надписа на транспортните сандъци «uso di Marsiglia» «Да се използва в Марсилия». Погледнато етимологично, може да произлиза от турската дума üzüm (гроздов).

Когато гърците са изритани от Мала Азия през 1922 година, ракиджиите се преселват основно в Македония, от тогава център на производство на алкохолни напитки в Гърция. Другия център е остров Лесбос, който е известен като дом на най-доброто узо. Консумацията и производството се увеличава рязко.

Технология на узото

За производство на узо се използва чист алкохол от земеделски произход. Вида на суровината не е от особено значение. Алкохолът се разрежда с вода и се поставя в дестилатор. Към него се добавя микс от анасон и билки. Тяхното разнообразие и количество определя аромата и качеството на узото. Много от марките производители отделят специално внимание на качеството на анасона и селектират семената му ръчно. Останалите растения са обикновено звездовиден анасон, кориандър, кардамон, индийско орехче, канела, джинджифил, ангелика, лайка, мастиха (сакъз, дъвково масло). Обикновено в един казан се слагат между 10 и 30 кг. аромати.

За дестилацията на екстрактите се използват традиционно медни казани с вместимост 1000 литра. Първата част на дестилата — кефали (kεφαλι — извлек) и неговия край — ура (ουρά - опашка) се отделят. Събира се само средната част кардиа (καρδια — сърце). Накои производители дестилират средната част още един (трети) път. Крайния резултат на дестилацията е узо есенцията, която се нарича адолото (αδόλωτο). Тя отлежава за известно време.

Производителите на най-добрите марки не добавят нищо друго към αδόλωτο, освен чиста вода и захар. Въпреки това се разрешава доливането на 20 % неутрален алкохол. Силата на алкохола при бутилиране трябва да бъде минимум 37.5 об. % алк. и не може да съдържа повече от 50 гр. на литър захар.

Узото е със статут на контролиран район на произход. То може да се нарича така, само ако е произведено в Гърция и в гръцката част на Кипър.

Леко подсладената анасонова напитка, както и ниското алкохолно съдържание, обикновено «лъжат» съзнанието и ни карат да прекаляваме. Гърците никога не пият без мезе. У нас това също е традиция. Не знам за Вас, но аз го обичам с бучка лед и малко студена вода, за мезе едронарязана гръцка салата с много сирене и риган, обилно полети със зехтин.

Наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019