Препоръки за сервиране

Skinos може да се сервира чист, но винаги ледено студен или с лед и лимон. Тази напитка е прекрасен диджестив. Много подходяща съставка за авторски гурме коктейли. Опитайте в мартини коктейли.

През 2011 г., на престижното Международното изложение в Сан Франциско, Skinos печели златен медал. Това отваря много врати и ликьора бързо се превръща в глобална марка, която днес може се намери в над 15 страни по света.

История на марката

«Скинос» е старогръцката дума, с която са наричали мастиковото дърво и въпреки че качествата на матикса са познати от 3 000 години, този ликьор е сравнително млад.

Създадена през 2005 година, от гръцката компания DS Concepts Ltd., Skinos (Скинос) веднага се превръща в една от най-бързо развиващите се марки алкохолни напитки на гръцкия пазар. Само година след представянето на ликьора в Гърция, той започва да се изнася и в Европа, като достига впечатляващи годишни продажби от над 100 000 бутилки. От 2008 г. продукта на марката е представен в Канада и Австралия.

Технология на производство

Skinos Mastiha Spirit е ликьор, продукт на редестилация на ароматизиран с мастиха (мастикс) алкохол.

За създаването на ликьор Скинос, се използва ароматна смола от дървото Мастиха, която се прибира веднъж годишно през месеците юни и юли. Събраните кристали ароматна смола се транспортират в дървени бъчви до селото, където ръчно се почистват. За производството на Skinos Mastiha Spirit се отделят само най-доброто качество.

След селекцията, кристалите се смесват с алкохол и се оставя да се киснат, в продължение на най-малко три месеца. След като алкохола е извлякъл вкуса и аромата на мастиха, сместа се поставя в бронзов казан и се подлага на деликатна редестилация.

След дестилацията се добавят, захар, алкохол и минерална вода. Получения ликьор се бутилира във висококачествени бутилки, произведени в една от най-елитните фабрики в Италия.

Ликьор Skinos се дестилира и бутилира в модерния завод на Metaxa.

Резултатът е деликатен, безупречно балансирана ликьор с характерни нотки на краставица, бор, анасон и пресни билки. Уникален ароматен профил, който му спечелва златен медал на Международното изложение в Сан Франциско през 2010 и сребърен през 2012 година.

Мастиха, тайната на Средиземноморието

Мастихата винаги е била смятан за деликатес и най-космополитният продукт на Средиземно море.

Описание на мастихата

Мастиха (наричана още мастиха, мастика, чам сакъз или дъвка) е благоуханен смолист сок, който се стича от ствола и клоновете на храстовидно дърво. При излизането на повърхността и съприкосновението с въздуха, сокът (смолата) кристализира в малки капки наричани мастикови сълзи. Процесът на кристализация продължава между 2 и 3 седмици. За да се получи по-голямо количество, в основата на клоните се правят специални нарези. Периода на събиране е обикновено от средата на юни до началото на октомври. Мастиховото дърво расте само на определени средиземноморски острови, по северноафриканския бряг и в някои части на Афганистан и Индия, но най-доброкачествената смола е тази добивана на остров Хиос. Хиоската дъвка е обикновено от 2 до 3 мм в диаметър. Зрънцата изглеждат отвън прашни, имат жълт цвят и се чупят лесно. От едно дърво мастиха, обикновено за година може да се събере скромното количество от 80 до 200 гр.

История на мастихата

Мастихата притежава силно антимикробно, противовъзпалително и лечебно действие и се използва в народната медицина от древни времена. Растението е открито преди 3000 години на вулканичния остров Хиос, разположени в Егейско море.

Херодот първи описва растението и неговата смола, като ги нарича «Скинос», наименование под което са известни много дълго време.

Още през 5 век. пр. Хр, Хипократ, бащата на медицината, смесвал мастиха с мед, за да лекува стомашни болки. В древна Гърция се е използвал като противоотрова при ухапване от змии, а в Индия и Персия е бил използван за зъбни пломби. Гръцкият лекар Педаний Диоскорид (1 век. пр.Хр.), описва лечителните свойства на мастихата в книгата си De Materia Medica. Той я е използвал за подпомагане на храносмилането, укрепване на венците и избелване на зъбите.

Мастихата била високо ценен от гърците, римляните, византийците, а по-късно и османските турци. Римския император подправял с мастиха своето вино, а по време на своето могъщество Византия се опитва да наложи монопол на търговията с луксозния продукт.

По време на отоманското владичество в Хиос, смолата бил ценна колкото златото. В средновековните султански хареми мастихата се изпозползвал като освежител на дъха и избелител на зъбите. Наказанието за кражба на смолистата дъвка било наказвано с екзекуция, по заповед на Султана. Турското име на остров Хиос е Sakız Adası, което означава «остров на смолата».

По късно геноезските търговци разпространяват мастихата по Цялото Средиземноморие.

Приложение на мастихата

Днес, мастиха (мастикс) се използва във фармацията, козметиката, кулинарията и хранително вкусовата и алкохолната индустрии.

Една от най-ранните употреби на мастиха било като дъвка, оттук и популярното българско название. Всички средиземноморски държави имат кулинарни рецепти с мастиха като най често с нея се приготят: сладоледи, сосове, бонбони, локум и други десерти. Мастихата е луксозен заместител на нишестето и желатина.

Мастихата (мастикса) се използва и за ароматизирането и производство на алкохолни напитки. Една от най-популярните разбира се е българската Мастика. По стандарт, дъвката не е задължителна съставка, но в миналото се е използвала за ароматизиране на тази анасонова наслада и това е дало наименованието й. Поради това в България, много хора грешно предполагат, че ароматизираните с мастиха напитки и дори десерти имат анасонов аромат. В Гърция това не е проблем.

автор: bgBarman.bg