Историята на канадските уискита е кратка и не толкова интригуваща, както при другите страни производителки на уиски. Голямото преселение на ирландци и шотландци през 17 век, също както и в САЩ, довежда традициите на производството на уиски в обширните канададски земи. Плодородните почви раждали неограничени количества зърно.

Пионерите

Това изобилие от суровина проправя пътя към превръщането й в скъпоценна течност и доходен бизнес. От това най-напред се възползвали мелничарите. Първоначално те използвали ръж, поради което и до днес погрешно се смята, че канадското уиски е предимно ръжено. Пионери в това начинание били Уилям Гудерхам (William Gooderham) и Джеймс Уорт (James Wort), които през 1832 година построяват мелница и 5 години по-късно започват да дестилират. След около 100 години се обединяват с Хирам Уолкър и Синове (Hiram Walker & Sons) и се превръщат в най-големия производител на уиски в страната. Уолкър, роден през 1816 година в Масачузец, успешен търговец на зърно, основава своята дестилерия през 1858 година, на езерото от другата страна на Детройт. Около предприятието «Windsor Distillery and Flouring Mill», се образува град със собственото му име — Уолкървил. Той оборудва дестилерията с колоннодестилационна система, и произвежда много леки и нежни уискита. За разлика от другите производители, ги дистрибутира в бутилки с етикет, с наименованието «Club». Уолкър продава основно в САЩ, където, Canadian Club (Кънейдиан Клаб) е успешна марка и до ден днешен.

Малко по-късно Hiram Walker & Sons биват изпреварени от компанията на Джоузеф Сийграм (Joseph Emm Seagram). Той започва като счетоводител в мелница през 1864 г. и 5 години по-късно става съдружник. През 1883 г. става едноличен собственик и преименува предприятието на «Seagram». Не след дълго той пуска на пазара първото си произведение — микс от няколко вида алкохолни дестилата, и създава първото канадско блендирано уиски — Seagram’s V.O. (Seagram’s Very Own). То се превръща в една от най-успешните марки канадски уискита. След смъртта на Джоузеф Сийграм, компанията се поема от Самуел Бронфман (Samuel Bronfman), който през 1928 година я обединява със Distillers Corporation Limited, създадена от неговото семейство.

Приносът на «Сухия режим» в САЩ

Канада има своя собствен сух режим от 1916 до 1917 година. През това време производството на алкохол е лимитирано до нуждите на медицината и военните. По време на Сухия режим в Америка, канадските дестилерии работели на пълни обороти. Те произвеждали главно леки уискита, които се приемали изключително добре. Транспортирали ги, разбира се контрабандно, до територията на САЩ. Като прозорлив бизнесмен, Самуел Бронфман усеща края на забраната в съседната страна и предвидливо произвежда допълнителни количества, с които през 1933 година задоволява повишеното потребление. Хирам Уолкър прави подобни приготовления. Продажбите и печалбите на двете компании се изстрелват до небесата и те решават да реинвестират като изкупуват марки и дестилерии, позиционирани най-вече в Шотландия. През 50 — те години на миналия век Seagram’s се превръща в най-голямата компания в алкохолния бизнес. През 2001, в резултат на неуспешни борсови спекулации, банкрутира и Diageoи Pernod Ricard си я поделят.

Грешките

Много от малките производители не могат да устоят на конкуренцията на гигантите в бизнеса — Hiram Walker & Sons и Seagram и отпадат от борбата за пазарен дял. Пазарът изисква постоянни промени. Вместо да разнообразят палитрата си от напитки с различни качествени показатели, компаниите инвестират в развитието на вече утвърдените търговски марки, като Crown Royal, Seagram’s V.O. и Canadian Mist. Стилът на канадските уискита е неограничаван от нормите на закона и може да бъде всякакъв, но те пропускат своя шанс. Въпреки, че при движението на пазара марки като Alberta (Алберта), Century Reserve (Сенчъри Резърв), Gibson’s Finest (Гибсън Фойнест), Gooderham & Worts, (Гуудерхам и Уортс), Potter’s (Потърс), Schenley (Шенлей) и Wiser’s (Уайзърс) вдигат нивото на разнообразието, това е капка в морето в сравнение със стотиците марки бърбън, ирландски и шотландски уискита, които заливат рафтовете по света.

Полъха на промяната

През последните десетилетия това тесногръдие малко се разчупва. Дестилерията Glenora(Гленора), основана в Нова Скотия през 1990 година, с много сериозно шотландско влияние, потвърждава това. Тя с гордост твърди, че е единствената сингъл малц дестилерия в Северна Америка. Освен че е популярна туристическа атракция, казват, че нейните уискита стават все по-добри (все още не съм опитвал).

Още една глътка свеж въздух на сцената на канадските уискита е винопроизводителят Джон Хол (John Hall). През 1992 година той закупува дестилерия в Grimsby (Гримсби), основана 20 — на години по-рано от швейцареца Ото Райдер (Otto Rieder). Преименува я на Kittling Ridge (Китлинг Ридж). Десет години по-късно на пазара излиза първото уиски Forty Creek (Форти Крийк), съзнателен спомен за първите канадски уискита. За да го произведе, той дестилира царевица, ръж и ечемик поотделно, в два малки казана. След това ги оставя да отлежат индивидуално, за да може всеки алкохол да открие своите характеристики. Разбира се, изисква се време за да се създаде нещо ценно, но усилията винаги си заслужават. Това е свежия полъх, от който канадските уискита имат нужда.