За водата на живота и нейният произход

История на дестилацията
Алхимици в лаборатория

Дестилацията е процес, чиято история се движи по ръба между практическите и философските учения. Тя е била използвана от алхимиците, които в търсене на философския камък създавали лекарства, козметика, парфюми, напитки и от учените философи, които преобразувайки материята разнищвали вечния въпрос за произхода и смисъла на живота.

Кой е бил първи

Сами разбирате, че широкото приложение на дестилацията, прави много трудно определянето кой първи я е използвал. Може би първото писмено доказателство за дестилацията на спиртни напитки е от 4 век и идва от древен Китай. В него алхимикът Ко Хунг пише за трансформацията на цинобър в живак, която била «като виното, което е ферментирало един път. То не може да се сравнява с абсолютно чистото вино, което е ферментирало девет пъти». Как вино би могло да ферментира девет пъти, освен ако не се дестилира.

По това време александрийските гърци вече знаели, че чрез варене, могат да трансформират едно вещество в друго. Плиний е писал, как дестилацията е била използвана за екстракция на терпентин от смола. Още около 350 год. пр. н. е. Аристотел описва как от морска вода може да се получи питейна. Той говори, че същият метод може да се приложи и с вино като по този начин се получавало нещо от сорта на водата. Той бил толкова близо до заветната истина, но експериментът според него щял да докаже само, че виното е просто форма на модифицирана вода. В нито един друг древен документ не се посочва за дестилацията на вино, което по това време се е произвеждало в прилично големи количества. Може би хората все още не са били направили тази крачка, а може би са били. За сега няма достоверни данни, поради унищожаването на всички документи, които се намирали в Александрийската библиотека.

Така че кой е бил първи, китайците, египтяните или гърците? Историкът Антъни Хаус (Anthony M. House) има мнение, което може би е най-точно «Напълно възможно е всички тези култури да са експериментирали едновременно с дестилацията независимо една от друга.»

Алембик — основното съоръжение на алхимиците

Абамбик

Алембик (alembic) е наименованието на капака, на казана, толкова важен за събирането на дестилата. Произхода на наименование на това съоръжение идва от арабските страни, където е известно като alambiq. По-късно римляните го преименуват на alambucus, от където е възприето от повечето езици днес.

Алембика се превръща в едно от основните съоръжения използвани от алхимиците, които мотивирани от учението на Аристотел, търсели перфектния метал, който може да се превърне в злато. Въпреки че неосъществили това, те направили много важни открития за химичните елементи и процеси. Едно от тях било екстракцията на розова вода. През 900 година, тя се превърнала в изключително ценна стока за търговия в Близкия изток, което насочило усилията върху оптимизацията на процеса дестилация.

За да се осъществят първите (документирани) опити за дестилация на алкохол било необходимо разгадаването на още една важна подробност — точката на кипене на субстанциите различни от водата. Гераниола, основната съставка на розовото масло е с точка на кипене 230 °С, тази на алкохола (етанола) 78.3 °С. За да могат те да се отделят и най-важното съберат, подгряването трябва да се извършва изключително внимателно. Тези открития се приписват на персийския алхимик Абу Муса Хасан (Abu Musar Dschabir Ibn Hajjan), а физика Ал Рази (Abu Bakr Mohammad Ibn Zakariy al-Razi, 865 — 925) е първият, който описва как се дестилират субстанциите с различни точки на кипене. Той също така пише, че е дестилирал вино и нарекъл резултата al-kull, който използвал за медицински цели, поради неговите стерилизиращи свойства. Може би това наименование е заимствано от арабската дума الكحل (на латиница al-kuhl), термин описващ метода на получаване на черна пудра чрез кондензиране на изпаренията от метала антимон. Пудрата се използвала като козметика. Днес името е оцеляло като kohl — черна очна линия, най-често употребявана в Индия. Много по-късно чак в Испания тази дума започва да се интерпретира като наименование на спирт, получен чрез дестилация.

Смята се, че най-вероятно маврите са тези, които през 11 век донасят алхимията в Европа, където за кратко време тя претърпява значителен напредък и започва да се превръща в наука. Болницата в Салерно, принадлежаща на манастира Монте Касино се превръща в един от първите медицински университети в Европа. Това е мястото, където през средата на 12 век, в известната медицинска книга на Матеус Плетеариус (Matthaeus Platearius) — «De medicinis simplicibus» са напечатани първите инструкции за дестилация на agua ardens (огнена вода), както е популярното наименование на спирта през средновековието. Началото на дестилацията на алкохол в Европа е вече поставено.

Изкуството на дестилацията през средновековието

Двама лекари стоят на преден план в модерното изкуство на дестилацията през средните векове. Това са италианецът Тадеус Алдероти (Taddeo Alderotti, 1223 — 1303) и испанецът Арнолд де Виланова (Arnaldus de Villanova, 1235 — 1311).

Алдероти, познат чрез творбите си като Тадеус от Флоренция (Tadeeaeus Florentinus), преподавал медицина в университета в Болоня от 1260 год. и малко по-късно започнал да дестилира вино. Неговата творба «De virtutibus aquae vite et eius operationibus» ни дава детайлно описание как могат да се получи спирт с много висок показател, чрез повторяема дестилация. Той смятал 3 — 4 пъти за напълно достатъчно. За достигане обаче на абсолютно чист дестилат aqua vitae perfectissima или rectivicata, били необходими дестилации. Получаването на този абсолютно чист или ректифициран спирт било възможно благодарение на едно ново откритие — серпентината (canale serpentinum), потопена и охлаждана с вода, в която алкохолните пари кондензирали. До края на 13 век, това изобретение било широко използвано от алхимици и химици. Всички учени били съгласни, че по този начин се получавал дестилат идеален подходящ за медицински цели.

Един от най-известните учени на това столетие, рицар Тамплиер и алхимик бил Арнолд де Виланова — личен лекар на краля на Арагон. Той дестилирал вино в Мас-Деу, главната квартира на рицарите Тамплиери, в близост до Перпинян. През 1285 година той открива, че ферментацията на виното може да бъде спряна, чрез добавяне на алкохол. Това от една страна правело виното по трайно и от друга му оставяло порция остатъчна захар. И до ден днешен това е начинът, по който се приготвят подсилените и ликьорените вина. Той установил, че водата на живота била универсален лек и препоръчвал нейното използване в редица дейности. Едновременно с това създал и множество ароматизирани вина, които описал в своя труд «Liber de vines»

Докато лабораторно произвежданата вода на живота, първоначално била предписвана на болните по една супена лъжица, епидемията през втората половина на 14 век, изисквала далеч по-малко сдържан поглед към нея. Безпомощни пред лицето на чумата и смъртта, хората оставяли своята съдба, не без оправдание разбира се, в ръцете на все по-силния алкохол. Това наложило и добавянето на вкус към чистия спирт. В следващите векове започва и изграждането на първите комерсиални дестилационни предприятия с много по-големи от лабораторните дестилационни апарати. По това време се установило също, че не само виното било подходящо за база при дестилирането на спирт. Алкохол се произвеждал и от всички ферментирали плодове. Използването на ферментирала мъст от зърнени култури започва да се използва широко от около средата 16 век. Това прави алкохола възможен в по-големи количества и същевременно много по-евтин.

Дестилацията (от латински destillare — капя) остава почти непроменен през следващите няколко века. В стремежа си да отделят колкото е възможно повече вода от алкохола чрез изпаряване, посредством варене на течности и кондензирането на парите им се е налагало да повтарят процеса по няколко пъти и то последователно. Алкохолът има по-ниска точка на кипене (78 °С) от тази на водата (100 °С), така че когато ферментиралата течност съдържаща алкохол се загрее, алкохолните пари се издигат преди тези на водата. Когато парите докоснат студена повърхност те кондензират отново в течност с много по-висока концентрация на алкохол от първоначалната. Ако целият процес се повтори и за основа се постави получената от предишната дестилация течност, то тази концентрация се увеличава.

Подобренията

Първото важно подобрение, патентовано през 1801 година се счита това на френския физик и лекар Жан-Едуар Адам (Jean-Edfuard Adam, 1768 — 1807), който свързва няколко съда един след друг, което му позволило да получи по-добър добив.

Решаваща стъпка в дестилацията обаче е колонната дестилационна система. Първата й разработка се приписва на французина Жан-Батист Селие-Блументал (Jean-Baptiste Cellier-Blumenthal, 1768 — 1840), който управлявал фабрика за преработка на захарно цвекло в Белгия. Той бил първият, който в стремежа си да концентрира алкохолните пари, използвал колона с няколко подобни на камбанки тави разположени една върху друга.

Малко след Жан-Батист Селие-Блументал, през 1826 год. в Шотландия, Робърт Стейн (Robert Stein) създава своя колонен дестилатор. Схемата била следната: от едната страна се вливало ферментиралото зърнено вино, а от другата — излизал високоалкохолен продукт, който нямал нужда от повторно дестилиране. Тази първа колонна система работела, но имала нужда от малко пощипване, което е направено през 1830 година от ирландеца Ейниъс Кофи (Aeneas Coffey). Той го патентова като Coffey patent still. Това откритие направило дестилацията непрекъснат процес и намалило значително разходите за придобиване на спирт. И до днес този модел е базов при разработките на съвременните дестилатори за производство на зърнено уиски, водка, ром и др. високоалкохолни напитки.

Самите схеми и методи на дестилация може да разгледате в следващата статия.

автор: bgBarman.bg

Високоалкохолни напитки

Най-богатата колекция от напитки с алкохолно съдържание над 18 об. % алк. повече от 1000 търговски марки и над 10 000 етикета. Прецизна категоризация. Интересни истории за всяка една от тях.

За водата на живота и нейният произход

История на дестилацията

История на дестилацията
1374054091

Дестилацията е процес, чиято история се движи по ръба между практическите и философските учения. Тя е била използвана от алхимиците, които в търсене на философския камък създавали лекарства, козметика, парфюми, напитки и от учените философи, които преобразувайки материята разнищвали вечния въпрос за произхода и смисъла на живота.

Изкуството на дестилацията

Методи за дестилация на високоалкохолни напитки

Казан за варене на алкохол
1346585786

Ако вземете тенджера с капак и кипнете в нея вода, след вдигането му ще забележите капките по неговата повърхност. Това е може би най-простия пример да дестилация. Водата достига своята точка на кипене, издига се във формата на пара и когато срещне студения капак кондензира отново във вода.

По темата…

Богатството на природата събрано в едно зърно

Производство на Уиски - Част 1

Зърна ечемик
1344925419

Зърното е основната суровина за производството на уиски. Това разбира се е много общо казано, тъй като под тази дума различаваме ечемик, царевица, пшеница, ръж и пр. др. култури.

«Една текила, две текили, три текили ... стълб»

Категории и качествени показатели при текилата

Текила шотове
1345059858

Сипвате си шот текила. Навлажнявате с език частта от ръката си, между палеца и показалеца, напръсквате с малко ситна морска сол (много по лека и по вкусна е), след това близвате от нея и обръщате съдържанието на чашата в устата си. Задържате за секунда преди да преглътнете, за да усетите вкуса на текилата. Веднага след това откъсвате със зъби и сдъвквате месестата част на резен лимон или лайм.

Грапа, марк, трестер и компания — напитки с наистина фини аромати.

Въведение в света на напитките от гроздови джибри

Гроздови джибри
1346666643

Като контраст на изисканите брендита, коняци и арманяци, дестилати, произвеждани от остатъчния продукт на винопроизводството дълго време са смятани за непрестижни и недодялани. Тези, основно регионални и провинциални, високо алкохолни напитки биват консумирани главно в държавите, където се произвеждат. Дори най-известния представител на тази категория италианската грапа се появява масово на международния пазар едва през последните няколко десетилетия. Това обаче е една много интересна тема и заслужава специално внимание.

реклама Whiskey Fest 2019

Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!

Консумирайте с удоволствие и мярка!

Сироп Фабри Миксибар Амарена

Fabbri Mixybar Amarena

Mixybar Amarena (Фабри Миксибар Амарена) е уникален сироп от сорт черни череши, един от символите на световно известната италианска марка Fabbri (Фабри) и единствен по рода си на пазара у нас.