/ Енциклопедия / Алкохолни напитки / Високоалкохолни напитки / Бренди Коняк Арманяк / Италианско Бренди
Един от пионерите в изкуството на дестилацията в световен мащаб бил италианският лекар Тадео Алдероти (Taddeo Alderotti), известен повече като Тадаюс Флорентинус (Thaddaeus Florentinus). Като преподавател в университета в Болоня, той пише добре осмислен трактат De virtutibus ague vitae et eius operationibus (от лат. За свойствата на водата на живота и нейното използване — 1280 г.). В него се описват оборудването и техниките използвани при производство на годно за консумация бренди и чист алкохол, чрез неколкократна повтаряща се дестилация. Като практикуващ лекар, той имал възможността да прилага и двата продукта в различни ситуации. Неговата работа дава незаменим принос за развитието на бренди производството както в Италия, така и в останалите съседни страни.
Истинският период на Arzente — понятието, използвано от италианците за винен дестилат, произведен в стила на коняка, започва с инициативата на французина Жан Бутон (Jean Bouton). През 1820 год. той отваря една от първите работещи на пара дестилерии в Болоня. Под името Giovanni Buton, неговите продукти имат огромен успех и биват широко копирани. Бутон се възползвал от преимуществото, което му давал регионът Романя (Romagna), откъдето се снабдявал с висококачествено вино. Там се отглеждал предимно сортът Требиано (Trebbiano), който по-късно става един от основните по поречието на Шарант, популярен под името Юни Блан (Ugni Blanche). Този сорт дава богат добив и от него се прави чудесно за дестилация вино, с висока киселинност и ниско алкохолно съдържание. През 1939 година наследниците на Бутон предлагат на широката си аудитория точно това, което тя искала — свой продукт Vecchia Romagna. Следвоенният период е изключително благоприятен за развитието на тази марка бренди и скоро тя става една от водещите не само в Италия, но и по света.
Друго велико име при италианските брендита започва своята история с 18 годишно момче. То стояло на доковете в Триест и наблюдавало как товарят френските кораби с вино. Това момче било Лионело Сток (Lionello Stock). Когато нашествието на филоксерата помита лозята във Франция, Италия е един от основните доставчици на вино за дестилериите на Коняк. Озарен от идеята, че би било по-добре италианското вино да се дестилира в Италия, заедно със своя приятел Карло Камиз (Carlo Camis), основава в едно от предградията на Триест нова компания за бренди. Скоро тя се превръща в процъфтяващ концерн. През 1906 година Сток поема предприятието еднолично и когато тарифните бариери правят експорта невъзможен, той открива клонове извън страната. През 1920 година на пазара излиза Stock 84, който се превръща във визитна картичка на компанията.
Тъй като италианците ценят изключително собствените си марки arzente, те се привързват към традиционните и стандартни продукти. Благодарение на това, тези две марки предстваляват около две трети от потреблението на страната. Същевременно производителите на грапа са тези, които запълват останалата част. Работейки основно в друг производствен сегмент на спиртни напитки, те си позволяват да отлежават много повече своите брендита като благодарение на това, на пазара можем да намерим марки със забележителни характеристики.
Един от пионерите в изкуството на дестилацията в световен мащаб бил италианският лекар Тадео Алдероти (Taddeo Alderotti), известен повече като Тадаюс Флорентинус (Thaddaeus Florentinus). Като преподавател в университета в Болоня, той пише добре осмислен трактат De virtutibus ague vitae et eius operationibus (от лат. За свойствата на водата на живота и нейното използване — 1280 г.). В него се описват оборудването и техниките използвани при производство на годно за консумация бренди и чист алкохол, чрез неколкократна повтаряща се дестилация. Като практикуващ лекар, той имал възможността да прилага и двата продукта в различни ситуации. Неговата работа дава незаменим принос за развитието на бренди производството както в Италия, така и в останалите съседни страни.
Истинският период на Arzente — понятието, използвано от италианците за винен дестилат, произведен в стила на коняка, започва с инициативата на французина Жан Бутон (Jean Bouton). През 1820 год. той отваря една от първите работещи на пара дестилерии в Болоня. Под името Giovanni Buton, неговите продукти имат огромен успех и биват широко копирани. Бутон се възползвал от преимуществото, което му давал регионът Романя (Romagna), откъдето се снабдявал с висококачествено вино. Там се отглеждал предимно сортът Требиано (Trebbiano), който по-късно става един от основните по поречието на Шарант, популярен под името Юни Блан (Ugni Blanche). Този сорт дава богат добив и от него се прави чудесно за дестилация вино, с висока киселинност и ниско алкохолно съдържание. През 1939 година наследниците на Бутон предлагат на широката си аудитория точно това, което тя искала — свой продукт Vecchia Romagna. Следвоенният период е изключително благоприятен за развитието на тази марка бренди и скоро тя става една от водещите не само в Италия, но и по света.
Друго велико име при италианските брендита започва своята история с 18 годишно момче. То стояло на доковете в Триест и наблюдавало как товарят френските кораби с вино. Това момче било Лионело Сток (Lionello Stock). Когато нашествието на филоксерата помита лозята във Франция, Италия е един от основните доставчици на вино за дестилериите на Коняк. Озарен от идеята, че би било по-добре италианското вино да се дестилира в Италия, заедно със своя приятел Карло Камиз (Carlo Camis), основава в едно от предградията на Триест нова компания за бренди. Скоро тя се превръща в процъфтяващ концерн. През 1906 година Сток поема предприятието еднолично и когато тарифните бариери правят експорта невъзможен, той открива клонове извън страната. През 1920 година на пазара излиза Stock 84, който се превръща във визитна картичка на компанията.
Тъй като италианците ценят изключително собствените си марки arzente, те се привързват към традиционните и стандартни продукти. Благодарение на това, тези две марки предстваляват около две трети от потреблението на страната. Същевременно производителите на грапа са тези, които запълват останалата част. Работейки основно в друг производствен сегмент на спиртни напитки, те си позволяват да отлежават много повече своите брендита като благодарение на това, на пазара можем да намерим марки със забележителни характеристики.
Държавен фонд «Земеделие» (ДФЗ) и Националната лозаро-винарска камара (НВЛК) подписаха договор за прилагането на седмата одобрена от Европейския съюз (ЕС) промоционална програма — «Междудържавна програма за промотиране на вина със защитено наименование за произход или географско указание в трети страни».