Привилегията да произвеждаш коняк извън Коняк във Франция
Съвременната история на арменското бренди започва от 1877 година в Ереван. Местният търговец Нерсес Таирян построява първата дестилерия. След 12 години я продава на известния вече производител на водка и други спиртни напитки московчанин Николай Шустов, който значително увеличава производството на бренди. В рамките на няколко години продуктите му станали популярни не само в Русия, но и в чужбина. За да засили позицията на своите продукти, той прибягнал до впечатляващ ход:
През 1901 година Шустов изпратил проби от своето бренди на изложението в Париж. Журито, което включвало много влиятелни френски дегустатори, единодушно присъдило на неизвестния винопроизводител Grand Prix. По-късно, след като научили, че родината на победителя е Армения, французите разрешили на Шустов да пише по етикетите на продуктите си «Коняк». Това е единственият случай на предоставяне на такава привилегия в световната история на производството на бренди.
През 1912 година Император Николай II опитва от коняка на Шустов и веднага дава на компанията му «Шустов и синове» статута «Основен доставчик на Руския Императорски двор». Така започва възходът на арменското бренди.
«Звездни времена»
Периодът, в който Маргар Седракян работел във фабриката се нарича «Звездни времена». Тогава, въз основа на неговата технология се създават най-известните арменски брендита. През 1945 година на конференция в Ялта Сталин предлага на Уинстън Чърчил чаша арменски коняк. Британският лидер толкова харесал напитката, че оттогава всеки месец получавал определено количество, изпратено лично от Сталин. Веднъж Чърчил отбелязал, че вкусът на брендито се е променил малко, към по-лош. Реакцията на Сталин била мигновена. След като научил, че Маргар Седракян, авторът на този бленд, е заточен в Сибир, съветският лидер наредил да го освободят незабавно, да се възстанови на позицията си като главен технолог на завода и му върнал партийния билет. Така министър-председателят на Обединеното кралство продължил да получава любимото си бренди (поне до началото на студената война). За своя принос Маргар Седракян получил медал «Герой на социалистическия труд».
Години на превратности
До 1940 година национализираното след преврата на комунистите предприятие за производство на арменско бренди е известно като «Фабриката на Шустов». В последствие се именува на Еревански Винено-Конячен Завод, а през 1948 година, при реорганизация, се разделя на две отделни предприятия — Еревански Винен Завод (ЕВЗ) и Еревански Конячен Завод (ЕКЗ). Независимата история на двете предприятия започва, когато през 1953 година е построена новата сграда на ЕКЗ. Тя се намира на високо плато на другия край на моста в Ереван, противоположно на стария винзавод. С девет строги арки и дълги стъпала водещи към нея, сградата е приветствана като един от най-добрите архитектурни образци от социалистическия период в Ереван. От 1953 до 1991 година ЕКЗ е единственото предприятие, което произвежда арменски коняк. Останалите заводи дестилират единствено други алкохолни напитки и дестилати. ЕКЗ бутилира 12 етикета арменско бренди, между които известните Dvin, Yerevan, Nairi, Vaspurakan, Ararat и Akhtamar.
Премахването на монопола
През 1991 година монополът на ЕКЗ е премахнат. Освободило пътя за свободно производство на арменски коняк, през юни 1998 година правителството продава ЕКЗ на световния гигант Pernod-Ricard за сумата от 30 млн. щатски долара. Арменският народ още не може да прости на управляващите за това.
През април 1999 година по инициатива на ЕКЗ е въведен нов стандарт в Република Армения, наречен «Арменски коняк», който строго регулира производството на тази напитка. Притежавайки приблизително 90% от общия резерв на отлежало бренди в Армения, ЕКЗ остава безспорен лидер при производството и износа на арменски коняк. Няколко марки на ЕКЗ са недостъпни за търговската мрежа и могат да бъдат закупени само в магазин на завода: Erebuni — 25 год., Kilikia — 30 год., Sparapet — 40 год. и Noah’s Ark (Ковчега на Ной) — 70 год. В момента ЕКЗ доставя бренди в 25 страни и има регистрирани търговски марки в 47 държави. За четири поредни години марката Арарат е била избирана от потребителите в Русия като «Продукт на годината».
През 2002 година ЕВЗ влиза в арменския концерн Multi Group, който инвестира 50 милиона щатски долара в реставрация и реконструкция. Придобити са нови бутилираща линия и дъбови бъчви. С помощта на стари документи, музейни експонати, семейни архиви, специалистите и технолозите успяват да възстановят и класифицират целия опит натрупан през годините, както и рецептите на славното арменско бренди.
В момента се водят няколко дела в арменски и международни съдилища. Германски инвестиционен фонд обвинява Multi Group, че го е лишил от правото му на собственост в миноритарен дял. Фабриката произвежда няколко марки арменски брендита, включително Noy и Araspel. Марката Noy е световно известна, най-вече в страните от ОНД, Европа и в Австралия, с 25-годишния си представител «Noy Tirakal».
Друг производител, които със сигурност трябва да споменем, e Great Valley на чийто етикет е изобразена лъвица. В арменския епос този образ е символ на майката-кърмачка. В миналото най-добрите питиета се наричали «лъвско мляко».
Като резултат от присъдената привилегия и дългогодишната традиция, арменското бренди все още се продава в Русия и страните членуващи в ОНД като «Коняк», а в останалия свят спазвайки стандартите и изискванията — като бренди.
В днешно време особено голям проблем за арменските брендита са така наречените ментета. За атрибутите които трябва да притежават оригиналните продукти може да прочетете в статиите на отделните марки. Не купувайте ако няма стикер на официалния вносител или ако сте в Армения пазарувайте само от проверени магазини и фирмени щандове. Арменското бренди е висококачествен и скъп продукт. Не си давайте парите за боклуци!
