/ Енциклопедия / Алкохолни напитки / Високоалкохолни напитки / Ликьори и диджестиви / Плодови ликьори / Ликьори от кора на цитруси
Никога няма да забравя, първият ми обяд в Италия с италианци. Това бе най-дългият обяд в живота ми. Беше топъл летен ден на една тераса близо до морето. Свикнал, само да хапвам на бързо и да бързам за работа аз естествено приключих за много кратко време. Моите приятели италианците, обядваха 3 часа. Хранеха се, говореха пиеха вино и се хранеха, стори ми се цяла вечност. Убедих се, че тази нация определено умее да се наслаждава на храната. Тази случка от моя живот сама по себе си не би имала никаква връзка с темата на статията, ако накрая моите сътрапезници не поръчаха десерта. С него пристигнаха и малки чашки пълни с жълта напитка. Това бе моето първо лимончело. Домашно приготвено от съдържателя на ресторанта, то бе много добре изстудено и изглеждаше очарователно в малките чашки. Беше незабравимо. След невероятната паста и всички морски дарове, които бяхме унищожили, това беше като приказка. От този ден, винаги когато съм в Италия и обядвам или вечерям, завършвам с лимончело.
Ликьорът, приготвен от кората на лимон, може да се смята за най-продавания италиански стил ликьори. Това е факт независим от безбройните напитки, произлизащи от тази интересна средиземноморска страна. Някои смятат, че корените на този обикновено домашно приготвян ликьор идват от Амалфи, малък град на около 50 км южно от Неапол. Също така като неговото родно място се сочи и остров Капри. Това всъщност е без значение, тъй като лимони растат из цяла Италия и първото лимончело може да бъде създадено навсякъде.
Лимончелото обикновено се пие като диджестив, много студено, почти замразено, след консумация на риба или морски дарове. То почиства устата и ви подготвя за десерта. Това е един вид лимонено сорбе, предшестващо следващото блюдо. Пие се бавно на малки сладки глътки, точно както италианците пият еспресото. Това е една прекрасна традиция.
За съжаление с нарастването на популярност му на пазара се появиха марки, които са чиста конфекция. Ако не можете да намерите тези посочени в bgbarman, по-добре си направете свое лимончело.
Неговото приготвяне е невероятно просто. Единственото условие и тънкост е да имате истински непарафирани лимони (това за България определено е проблем). Кората на лимоните се обелва, като се внимава да не се отнема от бялата част, понеже тя ще придаде неприятен вкус на напитката. От вътрешната част може да си направите лимонада. Обелената кора се накисва в алкохол за около месец, като периодично се разбърква. Накрая се прецежда и се добавя захарен сироп. Тази рецепта може да се приложи на всякакъв вид цитрусов плод, стига да ви харесва. Скоро гости ми подариха «мандаринчело». Чудесно е!
Да ви е сладко и наздраве!
Характеристика на ликьорите от кората на цитруси
Ликьори могат да бъдат произведени от всякакви съставки, така, че изборът при плодовите ликьори е огромен. Най-голямата и най-интересна категория при тях обаче е тази, където се използват не самите плодове, а изсушените им кори. Разбира се най-изявените представители на тази категория са цитрусовите плодове. Тези ликьори са може би най-ранните представители на индустрията.
Ликьори от лимонена кора
Никога няма да забравя, първият ми обяд в Италия с италианци. Това бе най-дългият обяд в живота ми. Беше топъл летен ден на една тераса близо до морето. Свикнал, само да хапвам на бързо и да бързам за работа аз естествено приключих за много кратко време. Моите приятели италианците, обядваха 3 часа. Хранеха се, говореха пиеха вино и се хранеха, стори ми се цяла вечност. Убедих се, че тази нация определено умее да се наслаждава на храната. Тази случка от моя живот сама по себе си не би имала никаква връзка с темата на статията, ако накрая моите сътрапезници не поръчаха десерта. С него пристигнаха и малки чашки пълни с жълта напитка. Това бе моето първо лимончело. Домашно приготвено от съдържателя на ресторанта, то бе много добре изстудено и изглеждаше очарователно в малките чашки. Беше незабравимо. След невероятната паста и всички морски дарове, които бяхме унищожили, това беше като приказка. От този ден, винаги когато съм в Италия и обядвам или вечерям, завършвам с лимончело.
