Тероарът е много широко понятие, което обхваща микроклимат, надморско равнище, изложение, валежи, слънчево греене, почви и тяхната способност да акумулират топлина и влага, плодородието им, химичната им и геоложка структура и не на последно място как човек използва плодовете на природата. Фундаменталните различния на тероара в шестте подрегиона дават възможност на специалистите по блендирането от областта да миксират всички тези великолепни брендита, които ви пожелавам един ден да опитате.

Разковничето се крие най-вече в поясите от варовик, които описват областта. Почвите на двата главни и най-качествени подрегиона Гранд Шампен (Grande Champagne) и Петит Шампен (Petite Champagne) съдържат най-голямо количество варовик. В тази връзка, някои смятат, че името Шампен (Champagne), идва от латински Campania, което в превод означава: леки варовикови почви. Други спорят, че името идва от старофренски, campagne — отворена земя. Подрегионите са разположени като окръжности около град Коняк (Cognac) и на картата наподобяват дъска за дартс, погледната след няколко чашки.

• Гранд Шампен (Grande Champagne) е разположен на юг от река Шарант (Charente), където климатът е постоянен и стабилен, а почвата варовита и задържа водата като гъба. Коняците от този подрегион са деликатни, с комплексен букет и невероятен финес. Имат огромен потенциал за отлежаване. Насажденията с лозя заемат 13 000 хектара.
• На картата Петит Шампен (Petite Champagne) е с формата на полуокръжност, разположена на юг от Гранд Шампен (Grande Champagne). Въпреки че е два пъти по-голям по площ, произвежда същото количество бренди, колкото и своя именит съсед. Почвата тук е с по-малко съдържание на варовик, който е и на по-голяма дълбочина. Климатът е с леки колебания, между континентален и морски. Брендитата съответно са с по-лек интензитет на вкуса, но с устойчив във времето финес. Усещат се повече цветя и плодове.

• Най-малкият от всички подрегиони е Бордори (Borderies). Лежи на север от река Шарант (Charente), североизточно от Гранд Шампен (Grande Champagne) и Петит Шампен (Petite Champagne). Почвата е с варовикови пояси и с примеси на кремък и глина, а атлантическият климат е с много по-силно въздействие. В резултат, брендитата се отличават с богати и пълни тела, почти восъчни. Аромати на цветя и най-вече на виолетки. Те се тачат изключително много от миксолозите на коняк и са основна съставка на много от емблематичните марки. Насажденията са 4 000 хектара.
• Тези три централни региона са заобиколени от Фе Боа (Fins Bois). Името идва от факта, че когато се засаждали лозовите масиви, областта била залесена. Осеян е от гори и ливади. От тук се набавя основната част от общия обем вино за дестилиране на коняк. Поради тази причина се счита, че е доста подценен по отношение на собствен почерк. Почвата е глинеста и осеяна с пояси от варовик. Трудно е да се опише климата, понеже е значително различен на север, изток, запад и юг, и е невъзможно да се унифицира. Въпреки това за региона са характерни добре отлежали и елегантни брендита. Насажденията са 33 000 хектара.
• Фин Боа (Fins Bois) от своя страна е заобиколен от Бон Боа (Bons Bois). От този подрегион качеството започва да пада. Разбира се има и сериозни изключения, когато е намесена варовикова почва. По-голямата част от дестилираното бренди, произведено от това cru, се използва за блендиране и производство на популярното подсилено вино Pineau des Charentes. Насаждения са 12 000 хектара.
• Последното cru е Боа Ординер (Bois Ordinaires), вече известно и като Bois a Terroir. Тук варовикът дава път на пясъка, а морето оказва изключително силно влияние. В този не особено добър тероар е концентрирано производството на сухи бели вина.

Всички производители използват идентичен метод и модел на дестилация и общо взето едно и също разнообразие на сортове грозде (основно Юни Блан), а всъщност наблюдаваме десетки марки коняк с уникални характеристики. Наред с другите фактори, оказващи въздействие, тероарът е най значимият. Може би, защото всичко започва от там. А може би, защото и най-малките детайли имат значение.