Като оставим настрана бистрата «Blanche» версия, арманякът развива своите комплексност, баланс и финес при отлежаването в дъбови бъчви. Както и при останалите брендита, качеството на дъба е от изключително значение. Традиционно тук се използват локалния дъб Монлезан (Monlezun), който благородно отдава специфичната си и богата текстура на напитката, но поради разширеното производство се налага употребата и на дъб от Лимузан (Limousin) и Тронке (Troncais), каквито се използват и в Коняк.
За бъчвите, в които отлежава арманякът
Видът и качеството на дървото е от особено значение, затова е много важно как то се обработва. Дървесината обикновено отлежава на открито от 3 до 5 години, преди да се превърне в бъчва. Много от производителите, водени от стремежа си към съвършенство, използват съдове направени от различни видове дъб, отсечени в различни региони, изработени от различни майстори и различно обгорени.
Младото бренди се поставя за начало в нови бъчви. След определен период от време, когато експертът на къщата прецени, че напитката е събрала достатъчно танини и аромати на дъб, цялата партида се декантира, смесва и пълни отново във вече използвани бъчви. Смята се, че най-подходящият размер на дървените съдове е около 400 — 420 литра. По време на периода на отлежаване този процес на декантиране и прехвърляне се повтаря неопределен брой пъти. В повечето случаи то се извършва във все по-големи бъчви, като същевременно се дава възможност за бавна и постоянна оксидация. Когато арманякът достигне около 40 годишна възраст, той се пълни в големи стъклени дамаджани и се слага в «светая светих» на избата наречена «Paradis» (Рай).
Поради ниското си алкохолно съдържание при деститилацията, това бренди може да отлежава по-дълго. Тази продължителност го прави мазно като олио и ако наклоните чашата си за дегустация ще видите тежките «сълзи на старостта», които ви разказват за опита и майсторлъка на поколения създатели на фин Арманяк.
За годините на отлежаване
Между основните производители има негласен консенсус, че арманякът дава своя истински потенциал след престой от минимум 7 години в дъбова бъчва. Колкото повече прекара там, толкова повече времето оставя своя отпечатък и го дарява с прекрасни аромати на печени ядки, шоколад, ванилия и тютюн. Затова, въпреки че отразяването на възрастта по етикетите на бутилките е същото както и при коняка, практически тя е в повечето случаи двойно по-голяма.
За VS са необходими минимум 18 месеца, но практически са повече от 3 години, за VSOP най-младото бренди обикновено е 7 годишно, а Hors d’Age/XO не се бутилира преди да изминат10 години в дъбови бъчви.
В случая с отлежалите алкохолни напитки старостта не е недостатък, а предимство. Всеки иска да е млад, а да се наслаждава на стари брендита. Искрено ви пожелавам да имате възможността да опитвате все повече и по-стари представители на това френско бижу.
Наздраве!