Индустриалната революция

Развитието на тежката промишленост изтласква Шотландия на предната линия в Индустриалната революция, с център Глазгоу (Glasgow). Но пещите в Глазгоу не горят единствено с въглища, а и с потта на хиляди работници, които имат нужда от питие, за да утолят жаждата и неволята си.

Нископланиските части (Lowlands) не произвеждат уиски от вчера, но то винаги е било с доста колебливо качество. Докато високопланинците са се концентрирали в производството на малки пъртиди малцово уиски, използавано предимно за локални нужди, нископланинците трябвало да обслужват много по-голям пазар. Това ги подтиквало да строят по-големи дестилационни казани, да ги експлоатират с най-високата възможна скорост и да използват каквото зърно им попадне под ръка.

Търговията с алкохол между Нископланиските части на Шотландия и Англия е установена отдавна. Произведеното уиски се изпращало на юг, към Лондон, където се редестилирало на джин. Тук вече говорим не за обикновена търговия, а за индустриални количества. Притокът на населението към градовете подканвал постоянно увеличаването на това количество. Търсенето било огромно, но качеството отвратително. Имало нужда да се направи нещо за да се задоволят нуждите на растящото градско население.

Колонната дестилационна система

През 1826 год. Робърт Стейн (Robert Stein), братовчед на Джон Хайг (John Haig), от фамилията, доминираща на пазара на дестилирани спиртни напитки по това време, представя революционно нов дестилатор. Хайг веднага инсталира новата система в дестилерията си, в Камерънбридж (Cameronbridge). Схемата била следната: от едната страна се вливало ферментиралото зърнено вино, а от другата — излизал високоалкохолен продукт, който нямал нужда от повторно дестилиране. Тази първа колонна система работела, но имала нужда от малко пощипване, което е направено през 1830 година от ирландеца Ейниъс Кофи (Aeneas Coffey). Той го патентова като Coffey patent still.

Дестилаторът на Ейниъс Кофи е като пратен от господ за нископланинските дестилерии. Скоро във всяка една от тях заработва по един колонен дестилатор. Произвежданото уиски е с висок алкохолен градус и леко на аромати и тяло. Това прекрасно устройвало английските производители на джин, но не било съвсем по вкуса на шотландците.

Легализиране на дестилериите

Тогава съдбата изиграва своята роля. През 1823 година «Налогът върху алкохола» («The Wash Act») от 1784, определящ твърдата границата между Хайланд и Лоуланд, отпада. Това мигновено увеличава броя на легалните дестилерии на малцово уиски във високопланинските части на Шотландия. Въпреки че малцовите уискита били широко ценени от познавачите, те били (и сега са същите — слава богу) прекалено тежки за нископланинците и англичаните.

Първите блендове

И както винаги, стремежът към печалби на търговците и техният усет решават проблема. На някой му хрумва гениалната идея (все някой трябва да е бил пръв) да смеси определено количество от силноароматните малцове на Хайланд, с леките зърнени — от Лоуланд. Така всички вкусове и предпочитания били задоволени. Официално блендираните скочове се раждат през 1853 година, когато Usher’s Old Vatted Glenlivet се появява в Единбург. Вратите вече били широко отворени.

Както споменах преди малко, болшинството от хората, направили първите блендове, били по-висок клас бакали и търговци на вино и чай, базирани в големите градове. Сред тях били Джон Дюар (John Dewar), Артур Бел (Arthur Bell) и Матю Глог (Matthew Gloag) в Пърт (Perth), Джеймс Чивас (James Chivas) в Абърдийн (Aberdeen), Уилям Тийчър (William Teacher) в Глазгоу (Glasgow), Джордж Балантайн (George Ballantine) в Единбург (Edinburgh), Джон Уолкър (John Walker) в Килмарнок (Kilmarnock). Всички те изкусно блендирали чай. Принципът на блендирането на уиски се оказал почти същият. Това обаче не гарантирало успех. За него се изисквали бизнес умения, ненужни досега на пазара на спиртни напитки в Британия. Синовете и внуците на първите миксолози искали не просто да продават на своята редовна клиентела. Те искали да продават своето уиски на света.

Нашествието на световния пазар

Всяка една марка си има собствена история и ние ще се постараем да ви я разкажем на страниците на бгбарман. Но това, към което всички се стремяли, било да влязат във всеки бар, ресторант и хотел по света. Всеки използвал това, което умеел най-добре: ласкателство, чар, хитрост, дори сила и съмнителни бизнес сделки. В резултат — към края на 19 век те доставяли милиони бутилки до всички кътчета на Земята.

Това свръхпредприемачество било подпомогнато от фактори като филоксерата (въшката, която срива производството на коняк), отказът на ирландците да използват колонна система за дестилация и, не на последно място, развитите търговски пътища на Британската Империя.

От този момент търговците, собственици на марките блендирани уискита, започват да строят дестилерии из Хайландс, за да задоволят нуждите на растящата клиентела. И до днес, голяма част от високопланинските дестилерии произвеждат малц, предназначен единствено за блендове.

Изкуството на блендирането остава почти непроменено и до днес. Много от дестилериите за малцови уискита отдавна не съществуват. Експертите трябва да открият алтернатива. Това ги кара да променят някои части от първоначалните рецепти. Сигурно ще го правят и в бъдеще, но вкусът на всяка марка ще остане същият. Как? — ще попитате, след като сте прочели всичко за малцовите уискита и знаете, че всяко едно има силно изразени характер и специфика.

Може! Добре дошли в страната на бледираните шотландски уискита и екпертите със златни носове!