Спейсайд има свой собствен стил.

Уискитата тук се отличават с елегантен, добре балансиран вкус и с изключително много финес. Дестилериите не прекаляват с използването на торф. Въпреки че е подрегион на Хайландс, което само по себе си говори, че уискитата би трябвало да имат приблизително сходни характеристики, всяко едно от тях е уникално. Всяка дестилерия има своята тайната съставка, правеща нейното уиски несравнимо с това на съседната дестилерия. Накои наблягат на качествата на водата, други подчертават ролята на сорта ечемик, трети настояват, че видът и формата на дестилациония казан прави голямата разлики, а четвърти са убедени, че това е вида на дървото, което се използват за отлежаване. Всеки един е прав, защото както обичаме да казваме в bgbarman:

Водата в Спейсайд е перфектна за производство на уиски.

По пътя си тя поема киселинност от торфа, който е покрил като одеало гранитните хълмове. В нея се забелязват следи от калций и мед и същевременно е с ниско съдържание на желязо. На практика всички дестилерии имат свои независими източници на вода и незначителните вариации между тях допринасят за фундаменталните различия на произвежданите малцови уискита.

Дестилаторните казани

Ако разгледате казаните, със сигурност ще останете доста объркани. Вариациите на видове и форми в Спейсайд са толкова много, че веднага си задавате въпроса — какво обединява всички тези дестилерии в групата Спейсайд. Някои от съоръженията са огромни като при Glenfarclas (Гленфаклас), други — миниатюрни каквито са при Macallan (Маккалън) и Glenfiddich (Гленфидик). Някои се подгряват с пара, произведена от газ, а други- с директен огън. Някои имат отделение за оттегляне, а други имат пречиствател (Glen Grant има и двете). Големината и формата на лулите варира между високи и къси, широки и тесни. При Cragganmore (Краганморе) дори имаме плоска лула (нещо като българските казани за ракия). При Mortlach (Мортлак) всяко съоръжение има различна форма и размер. Знаейки всичко това, не трябва да се изненадвате, че определено ще имаме различни по аромат уискита.

Бъчвите

Дъвените бъчви, и по-специално тези от шери, които са най-често използваните в Спейсайд, допринасят съществено за уникалните характеристики на уискитата от този регион. Не са много малцовите уискита, които могат да се справят с бъчви от шери, поради факта, че те отделят леки естери, които са трудни за контролиране. Въпреки това някои от уискитата, излезли от Спейсайд, притежават изключително богати съставни аромати на узрели плодове.

Всичко казано до момента води до въпроса: съществува ли идентичност наречена Спейсайд?

Логично е малцови уискита да се групират по региони. Много често това е достатъчно основание те да имат общи характеристики. Определено има много сходство между тях, въпреки че специално Спейсайд се определя като самостоятелен подрегион на Хайландс, поради огромния брой дестилерии, позиционирани тук. Именно от този брой на дестилериите идва и трудността за определяне на една обща характеристика за модел на Спейсайд. Съществуват някои нови предложения за решение на този проблем. Единият е на Тим Филдер, който предлага допълнително разделение на Спейсайд на осем групи, които да бъдат сравнени и разграничени. Той определя следните групи: Banffshire Bank, Morayshire Bank и дестилериите позиционирани около градовете Rothes, Dufftown, Elgin и Keith. Останалите две позиции се заемат от дестилериите по крайбрежието и тези на източните хълмове. Въпреки че съм привърженик на детайлите, това е малко прекалено. Повече ми допада предложението на Chivas Brothers, което разделя Спейсайд на две: север и юг. Дестилериите по крайбрежието, както и тези около Rothes, Elgin и Keith, попадат в северната част, докато Dufftown, Banffshire Bank и Morayshire Bank, както и планинските части, попадат в южната част. Въпреки че всеки малц има свой собствен почерк, има логика, макар и груба, да ги обединим. Северната група се отличава с повече сложност в ароматната характеристика и са по-сладникави на вкус, което е характерно за всички високи части на Шотландия. На юг се характеризират с повече сухота във вкуса и аромата, както и с по-голям малцов отенък. Колкото хора — толкова и мнения.

Причината Спейсайд да издъжи на икономическите поврати, за разлика от повечето дестилерии в другите региони, е че уискитата тук притежават качество, с което никой друг не може да се похвали. Още нещо съществено: докато малцовите уискита в останалите области изграждат своята идентичност, разчитайки на една или две доминиращи характеристики, малцът от Спейсайд е добре балансиран или казано по-просто: комерсиален. В последно време думата комерсиален е придобила отрицателен смисъл. Тук имам предвид, че тези малцови уискита са балансирани така, че да се харесат на широк кръг от хора. Няма нищо лошо да притежаваш продукт, който допада на безброй консуматори. Не случайно Спейсайд е златното сърце на Шотландия.

Оставям на Вас да прочетете за всяка дестилерия поотделно, както и да опитате възможно повече техни продукти. Тогава с удоволствие ще чуя и Вашето мнение.