Първият ми досег с тази напитка е от детските ми години. В летните и прохладни късни следобеди баща ми често ме изпращаше до магазина за кока-кола. После изваждаше от шкафчето в гаража бутилка Слънчев Бряг или Плиска, сипваше в две чаши, за него и комшията, и доливаше с колата (така им харесваше). После сядаха на двора и играеха табла. Аз ги наблюдавах с интерес и търпеливо чаках да ми предложат да си пъхна пръста в чашата и да опитам от напитката, която те така сладко си пийваха. Сигурно и на мен ми се е усладило тогава, щом споменът така силно се е запечатал в съзнанието ми. Сега баща ми продължава да пие бренди, но само собствено производство и постоянно ми се ядосва, защото винаги го бия на табла.
В днешно време, въпреки че водката и уискито заемат лидерски позиции не само в България, но и в световен мащаб, брендито продължава да е една от шестте базови спиртни напитки, за миксиране на коктейли и ликьори. Почитателите му са много повече, отколкото може би си мислите и се произвежда в много повече страни, отколкото със сигурност очаквате. Световен лидер по продажби е McDowell’s No1, със своите 6,8 млн. 9 — литрови каси. Убеден съм, че не сте го чували и ще се изненадате, но това е бренди, произведено в Индия и предлагано основно на местния пазар. Учудващо, но нито един от четирите световни гиганта: Courvoisier, Hennessy, Remy Marten и Martell не могат да се похвалят с такива продажби. Още един шокиращ факт от статистиката. Страната с най-голяма консумация на бренди не е Великобритания, а Филипините. Без преувеличение, можем да твърдим също, че брендито е една от напитките, наложили се като лидери на световния пазар. Неговите най-популярни и престижни представители обаче продължават да са тези, които идват от страните, най-тясно свързани с история му: Франция, Испания и повечето — разположени по Средиземноморието. Всяка трета от четири изпити бутилки бренди в САЩ идва от региона Коняк (Cognac) във Франция.
Раждането на този уникален гроздов дестилат в никакъв случай не е случаен акт (както се споменава в лекциите на някои съмнителни курсове за бармани), а естествен процес. Финикийците и римляните са тези, които разпространяват изкуството на винопроизводството из целия средиземноморски басейн. Много по-късно италианските монаси и мавританските учени представят на света процеса на дестилация. И както две и две прави четири, така от двете изкуства се ражда нова напитка. Името й е бренди.
Истината е, че раждането на брендито като напитка е далеч по-сложен и разтеглен във времето процес. Не можем за пропуснем факта, че дестилати на основата на вино, както и при останалите спиртни напитки, са се използвали основно за медицински цели. Представители на билкови ликьори, произведени от монасите от френските, италианските и испански манастири още в средновековието, са високо ценени и до днес. Колкото и да не ми се иска, историята на брендито е много тясно обвързана с тази на неговия най-ярък и популярен представител — коняка. Не защото имам нещо против френските брендита и коняци, а защото, със сигурност, по същото време тази напитка се е произвеждала във всяка страна с гроздови насаждения, включително и България. В действителност в Арманяк (Armagnac) — Франция и Херес (Jerez) — Испания са дестилирани спиртни напитки от вино още през 15 век, но регионът Коняк (Cognac) във Франция заслужено е имал късмета историята на напитката да започне от там.
Може да ви звучи странно, но брендито и най-вече конякът дължат своята популярност на морската сол. Като основно средство за консервиране, още през 11 век тя е била ценна колкото и златото. Именно заради солта корабите на най-мощната търговска флотилия през 13 — 16 век, тази на Холандия, акостирали по пристанищата на сегашната област Шарант-Меритим (Charente-Maritime). Винопроизводството в региона било развито, но основно за собствена консумация. Жадни за печалби, холандците бързо преориентират своите интереси. Когато те започват да търгуват с вино през 13 век, лозарството става основен поминък в региона и лозовите масиви се превръщат в основания му интериор. Белите вина, произвеждани в района, постепенно трупат добра репутация. За датчаните търговията с вино била доста доходна, но не винаги безпроблемна. Въпреки добрите си характеристики, вината от Шарант (Charente) били слаби и с голяма киселинност. Съдържанието на част от бъчвите не издържало по пътя до крайната им дестинация и се превръщало в оцет, а останалото читаво количество можело единствено да се дестилира в брандовейн (brandwijn, от branden — да изгоря, дестилирам + wijn — вино) в наскоро изобретените дестилатори. Много скоро на някой му идва гениалната идея да дестилира виното още преди то да се транспортира, т.е. направо в шатото. Първият запис за официално транспортиран дестилат е от 1549 година. По този начин доставките можели да се транспортират без проблем и същевременно в по-големи количества, поради по-малкия обем. При доставката си дестилатът бивал разреждан с вода и билкови екстракти. Това питие ставало все по-популярно. Предимствата на алкохолните напитки от вино били, че за тяхното получаване са необходими само две дестилирания, докато от други плодове били необходими три, четири и повече ректификации, което разбира се е значително по-скъпо.
Както и повечето течности, по това време брендито се транспортирало в бъчви. Благодарение на естествените събития, съпътстващи търговията като забавянето на доставките, застой по пристанищата, ненавременна продажба и пр. се забелязва, че безцветният алкохол, складиран в бъчвите, се е трансформирал в съвсем друг продукт. Младото бренди с цвят на кехлибар, с ухание на подправки, сушени плодове и лек пушек било доста по-приятено за чиста консумация отколкото миксирано. Първите -възползвали се от това били т.нар. търговци на бренди от региона Коняк. Те били последвани от Арманяк, Херес и останалия свят. От този момент нищо не можело да застане на пътя на брендито. Възходът му бил лавинообразен, когато на сцената се появяват двата основни фактора: произход и зрялост. И до днес те са водещи при определянето на качеството и цената му. От кисело вино — в напитка, обречена от столетия да бъде символ на изтънчен вкус и аристократизъм — това е историята за грозното патенце Бренди.
Въпреки че технологията за производство на бренди е една и съща, съществуват различия между основните страни производителки. За да изгрее за Вас цялата истина около тази невероятна напитка ще трябва да се запознаете с всеки един представител.
Интересните истории, стоящи зад Коняк, Арманяк, Херес и всички останали изтънчени представители на брендито, както и тънкостите при производството им са поместени в техните собствени раздели.
Приятно пътешествие в света на най-аристократичната напитка — брендито!
Първият ми досег с тази напитка е от детските ми години. В летните и прохладни късни следобеди баща ми често ме изпращаше до магазина за кока-кола. После изваждаше от шкафчето в гаража бутилка Слънчев Бряг или Плиска, сипваше в две чаши, за него и комшията, и доливаше с колата (така им харесваше). После сядаха на двора и играеха табла. Аз ги наблюдавах с интерес и търпеливо чаках да ми предложат да си пъхна пръста в чашата и да опитам от напитката, която те така сладко си пийваха. Сигурно и на мен ми се е усладило тогава, щом споменът така силно се е запечатал в съзнанието ми. Сега баща ми продължава да пие бренди, но само собствено производство и постоянно ми се ядосва, защото винаги го бия на табла.
В днешно време, въпреки че водката и уискито заемат лидерски позиции не само в България, но и в световен мащаб, брендито продължава да е една от шестте базови спиртни напитки, за миксиране на коктейли и ликьори. Почитателите му са много повече, отколкото може би си мислите и се произвежда в много повече страни, отколкото със сигурност очаквате. Световен лидер по продажби е McDowell’s No1, със своите 6,8 млн. 9 — литрови каси. Убеден съм, че не сте го чували и ще се изненадате, но това е бренди, произведено в Индия и предлагано основно на местния пазар. Учудващо, но нито един от четирите световни гиганта: Courvoisier, Hennessy, Remy Marten и Martell не могат да се похвалят с такива продажби. Още един шокиращ факт от статистиката. Страната с най-голяма консумация на бренди не е Великобритания, а Филипините. Без преувеличение, можем да твърдим също, че брендито е една от напитките, наложили се като лидери на световния пазар. Неговите най-популярни и престижни представители обаче продължават да са тези, които идват от страните, най-тясно свързани с история му: Франция, Испания и повечето — разположени по Средиземноморието. Всяка трета от четири изпити бутилки бренди в САЩ идва от региона Коняк (Cognac) във Франция.
Раждането на този уникален гроздов дестилат в никакъв случай не е случаен акт (както се споменава в лекциите на някои съмнителни курсове за бармани), а естествен процес. Финикийците и римляните са тези, които разпространяват изкуството на винопроизводството из целия средиземноморски басейн. Много по-късно италианските монаси и мавританските учени представят на света процеса на дестилация. И както две и две прави четири, така от двете изкуства се ражда нова напитка. Името й е бренди.
Истината е, че раждането на брендито като напитка е далеч по-сложен и разтеглен във времето процес. Не можем за пропуснем факта, че дестилати на основата на вино, както и при останалите спиртни напитки, са се използвали основно за медицински цели. Представители на билкови ликьори, произведени от монасите от френските, италианските и испански манастири още в средновековието, са високо ценени и до днес. Колкото и да не ми се иска, историята на брендито е много тясно обвързана с тази на неговия най-ярък и популярен представител — коняка. Не защото имам нещо против френските брендита и коняци, а защото, със сигурност, по същото време тази напитка се е произвеждала във всяка страна с гроздови насаждения, включително и България. В действителност в Арманяк (Armagnac) — Франция и Херес (Jerez) — Испания са дестилирани спиртни напитки от вино още през 15 век, но регионът Коняк (Cognac) във Франция заслужено е имал късмета историята на напитката да започне от там.
Може да ви звучи странно, но брендито и най-вече конякът дължат своята популярност на морската сол. Като основно средство за консервиране, още през 11 век тя е била ценна колкото и златото. Именно заради солта корабите на най-мощната търговска флотилия през 13 — 16 век, тази на Холандия, акостирали по пристанищата на сегашната област Шарант-Меритим (Charente-Maritime). Винопроизводството в региона било развито, но основно за собствена консумация. Жадни за печалби, холандците бързо преориентират своите интереси. Когато те започват да търгуват с вино през 13 век, лозарството става основен поминък в региона и лозовите масиви се превръщат в основания му интериор. Белите вина, произвеждани в района, постепенно трупат добра репутация. За датчаните търговията с вино била доста доходна, но не винаги безпроблемна. Въпреки добрите си характеристики, вината от Шарант (Charente) били слаби и с голяма киселинност. Съдържанието на част от бъчвите не издържало по пътя до крайната им дестинация и се превръщало в оцет, а останалото читаво количество можело единствено да се дестилира в брандовейн (brandwijn, от branden — да изгоря, дестилирам + wijn — вино) в наскоро изобретените дестилатори. Много скоро на някой му идва гениалната идея да дестилира виното още преди то да се транспортира, т.е. направо в шатото. Първият запис за официално транспортиран дестилат е от 1549 година. По този начин доставките можели да се транспортират без проблем и същевременно в по-големи количества, поради по-малкия обем. При доставката си дестилатът бивал разреждан с вода и билкови екстракти. Това питие ставало все по-популярно. Предимствата на алкохолните напитки от вино били, че за тяхното получаване са необходими само две дестилирания, докато от други плодове били необходими три, четири и повече ректификации, което разбира се е значително по-скъпо.
Както и повечето течности, по това време брендито се транспортирало в бъчви. Благодарение на естествените събития, съпътстващи търговията като забавянето на доставките, застой по пристанищата, ненавременна продажба и пр. се забелязва, че безцветният алкохол, складиран в бъчвите, се е трансформирал в съвсем друг продукт. Младото бренди с цвят на кехлибар, с ухание на подправки, сушени плодове и лек пушек било доста по-приятено за чиста консумация отколкото миксирано. Първите -възползвали се от това били т.нар. търговци на бренди от региона Коняк. Те били последвани от Арманяк, Херес и останалия свят. От този момент нищо не можело да застане на пътя на брендито. Възходът му бил лавинообразен, когато на сцената се появяват двата основни фактора: произход и зрялост. И до днес те са водещи при определянето на качеството и цената му. От кисело вино — в напитка, обречена от столетия да бъде символ на изтънчен вкус и аристократизъм — това е историята за грозното патенце Бренди.
Въпреки че технологията за производство на бренди е една и съща, съществуват различия между основните страни производителки. За да изгрее за Вас цялата истина около тази невероятна напитка ще трябва да се запознаете с всеки един представител.
Интересните истории, стоящи зад Коняк, Арманяк, Херес и всички останали изтънчени представители на брендито, както и тънкостите при производството им са поместени в техните собствени раздели.
Приятно пътешествие в света на най-аристократичната напитка — брендито!
Съвременният пазар на коняк
В началото 21 век американските рапъри издигнаха лозунга: «Grape spirits against grain spirits». Те все повече изоставят уискито — «злото», което пият белите. В замяна на това, със завиден ентусиазъм те се наслаждават на отново модерното питие — коняк.
История на арменското бренди
Според библията, като авторитетен източник, лозарството и винопроизводството се зараждат именно на територията на днешна Армения. След потопа Ной слиза в Араратската долина и започва да култивира земята. Той засадил и първата лоза. От тези древни времена до наши дни в подножието на планината Арарат се отглежда грозде и се произвеждат алкохолни напитки. Древногръцките историци Херодот, Ксенофонт, Страбон потвърждават, че още преди около 2 500 години от Армения са се експортирали изключителни вина.
Хроника на грузинското бренди
Най-големият регион, който държи около 2/3 от цялото производство на грозде, се намира в югоизточната част на страната. Спуска се от Кавказката планина, по двете плодородни долини, към границата с Азърбейджан. Ето го мястото, където най-вече се подвизава изключително устойчивият сорт Ркацители. Това е един от най-старите сортове грозде в света. От него се приготвят не само леки трапезни вина, но и тежко порто. Същевременно, със своята свежа киселинност и 12 об. % алк., то е база за дестилация на прочутия грузински коняк.
Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!
Carlsberg UK разкри в изявление, че намалява на алкохолното съдържание на своята известна марка бира Tuborg (Туборг) от 4,6 на 4 об. % алк., с цел да я направи «по-достъпна».
