Горски плодове
Под горските плодове обикновено отнасяме всеки малък плод, на който липсват семки и костилки и може да се яде цял.
Най-големият регион, който държи около 2/3 от цялото производство на грозде, се намира в югоизточната част на страната. Спуска се от Кавказката планина, по двете плодородни долини, към границата с Азърбейджан. Ето го мястото, където най-вече се подвизава изключително устойчивият сорт Ркацители. Това е един от най-старите сортове грозде в света. От него се приготвят не само леки трапезни вина, но и тежко порто. Същевременно, със своята свежа киселинност и 12 об. % алк., то е база за дестилация на прочутия грузински коняк.
Може да се каже, че производството на вино и респективно на бренди в Грузия има почти три хиляди годишна история. Още през XI век пр.н.е. в тази древна земя е развито лозарство и винопроизводство. За това говорят мотиви по бижута и произведения на труда намерени при археологически разкопки. По време на приемането и разпространението на християнството в Грузия виното получило култов статус и било ритуална напитка. Духовенството допринесло за развитието и усъвършенстването на виното.
Пикът на ранната история на грузинското лозарството и винарството през XI — XII в. е наречен «златен век» на Грузия. След него идва ерата на опустошителни нашествия от монголците, турците, персите, а заедно с тях залязва и местното земеделие. Възраждането на лозарството, както и на цялата култура на Грузия, започва в края на XVII — началото на XVIII век. Развитието на селското стопанство и икономиката като цяло са допринесли много за разширяване на търговските връзки. Всичко това оказва влияние върху местната винена индустрия. В резултат — се дава началото и на прочутото грузинско бренди.
През 1865 година индустриалецът Г. Болквадзе организира първото производство в Кутаиси. Преломът настъпва 20 години по-късно, когато известният обществен деец, химик и филантроп Давид Сараджишвили отваря в Тбилиси хранилище за алкохол, а три години по-късно и първатата (не само в Кавказ, но и в цялата Руска империя) дестилерия за бренди. По-късно предприятието отваря клонове в Ереван, Баку и Бесарабия. Фирмата «Сараджишвили» става «Бренди империя» и заема монополно положение на пазара за бренди в Русия. През 1913 година продуктите получават официално названието «Грузински коняк».
Сегашната дестилерия е построена през 1954 година, но през последното десетилетие е обновена и модернизирана до нивото на международните стандарти. При производството винаги се е използвал методът на двойната дестилация, както при френския коняк. Първият суров спирт, със сила от 34 об. % алк., се редестилира до 70 об. % алк. и се поставя във 400 литрови бъчви от местно растящия иберийски дъб. За отлежаването се използват още и бъчви от дъбов материал от България и Кипър.
Компанията на Сараджишвили отлежава около 18 000 бъчви в 17 изби, където се поддържа постоянна температура от 17 — 18 °С и 70 % влажност на въздуха.
Общо 15 различни продукта се произвеждат от дестилерията, класифицирани както следва:
По време на подготовката за бутилиране се миксират брендита от цялото налично разнообразие, след което се разреждат до необходимото алкохолно ниво и се добавя захар от порядъка на 15 гр/л.
Фирмата, произвеждаща около 4/5 от бренди продукцията на Грузия, е невероятно горда със своите специални издания:
XX Century — бленд от 17 различни брендита отлежаващи от 1905 до 1993 година;
Saradjishvili — 155 — маркиращо юбилея на основателя на компанията и блендирано от брендита дестилирани лично от Давид Сараджишвили между 1893 и 1905 година.
И двете са прекрасни доказателства за богатата бренди култура на Грузия. Пожелавам Ви един ден да имате възможност да им се насладите.
Наздраве!
Под горските плодове обикновено отнасяме всеки малък плод, на който липсват семки и костилки и може да се яде цял.