Много често се среща мнението, че този гостоприемен остров е може би частта от Шотландия, където за първи път се е произвело уиски. Най-южният нос на Айла (Islay) е само на около 50 км от северната част на Ирландия и през 5 век е бил мястото, където най-вероятно са акостирали първите християнски мисионери. Носейки със себе си изкуството на дестилацията, те може би са продължили своите експерименти тук.

В объркания свят на ранна Шотландия, Айла (Islay) бил част от независмото Норвежко царство. След напускането на викингите той се установил като център на владичеството на лордовете от островите, които въпреки клетвите за вярност пред Шотландската корона, ги управлявали като собствена територия.

Каквато и да е историята на острова, както и да е дошла дестилацията там, едно е сигурно — той е благословен за производство на уиски. Това твърдение се подкрепя от факта, че на Айла (Islay) има останали 8 действащи дестилерии, докато на останалите шотландски острови едва по една.

Айла (Islay) е нискоразположен остров с плодородна почва, напоявана редовно от дъждовете, носени от западните течения. Той получава огромно количество слънце — толкова рядко срещано явление в тази част на света. Производителите на останалите острови може да имат проблеми с добива на зърно, но тук те не са толкова осезаеми. Половината остров (за радост на производителите) е покрит с торф. Дълго време този остров бил абсолютно независим, що се отнася до суровини за производство на уиски. По време на ерата на контрабандното производство (тъй като се намира назапад от Глазгоу, Айла се определял като част от Хайланд) дестилериите са се криели в крайбрежните пещери, откъдето уискито безпрепятствено се транспортирало с лодки. След легализирането на производството дестилериите останали по крайбрежните части на острова. Това подпомогнало доставките на ечемик. Трябва да отбележим, че след комерсиализиране на производството, местното зърно не стигало да задоволи потреблението. Същевременно, значително се улеснявал експортът на готовите уискита.

Въпреки благоприятните исторически условия (островът е най-слабо засегнат при изземването на земите от населението на Хайландс, когато уиски индустрията започва да се превръща в комерсиална машина, много от дестилериите отиват в канавката. Като например тази в гр. Бридженд (Bridgend), в чиято сграда днес се помещава пощата. Някои, разбира се, се възстановяват. Bruichladdich (Брухладих) и Kilchoman (Килхоман) са възстановени съвсем наскоро, а Port Ellen (Порт Елън) освобождава толкова рядко и толкова ограничено количество сингъл малц, че цената му трещи.

Ако направим сравнение обаче с това, което се случва в съседния регион — Кембълтън, тук затварянето на дестилерии е направо незначително. Основната причината е в уникалния вкус на местния скоч, както и, разбира се, високото му качество.