Ролята на холандските търговци и мореплаватели

През късното средновековие главният пристанищен град Ла Рошел (La Rochelle) се превърнал в изключително ключово пристанище. За това допринесло голямото производството на морска сол в този регион. Стойността на солта като основен консервант по това време била съизмерима със златото. Именно заради солта, корабите на най-мощната търговска флотилия през 13 — 16 век, тази на Холандия, акостирали по пристанищата на Шарант-Меритим (Charente-Maritime). Винопроизводството в региона било развито, но основно за собствена консумация. Холандците бързо преориентират своите интереси. Когато те започват да търгуват с вино през 13 век, лозарството става основен поминък в региона и лозовите масиви се превръщат в основния му интериор. Белите вина, произвеждани в района, постепенно трупат добра репутация. За холандците търговията с вино била доста доходна, но не винаги безпроблемна. Въпреки добрите си характеристики, вината от Шарант (Charente) били слаби и с голяма киселинност. Съдържанието на част от бъчвите не издържало пътя до крайната им дестинация и се превръщало в оцет, а останалото количество можело единствено да се дестилира в брандовейн (brandwijn, от branden да изгоря, дестилирам + wijn — вино) в наскоро изобретените дестилатори. Корабите на холандците превозвали стоки из целия познат свят — Северна Европа, Азия, Карибския басейн. Поради дългите месеци на плаване те се нуждаели от брандовейн, който миксирали с питейната вода, за да може тя да не жабунясва, същевременно подсилвали и трапезните вина, за да ги стабилизират. (Така се стига до откриването Pineau de Charеntes) Много скоро на някой му идва гениалната идея да дестилира виното още преди то да се транспортира т.е. направо в шатата. Първият запис за официално транспортиран дестилат от Ла Рошел (La Rochelle) е от 1549 година. Икономически погледнато било по-изгодно да се товарят бъчви с дестилат, отколкото бъчви с вино. Скоро се забелязва, че безцветният алкохол, складиран в бъчвите след определен период от време, се трансформира в съвсем друг продукт. Младото бренди с цвят на кехлибар, с ухание на подправки, сушени плодове и лек пушек било доста по-приятно за чиста консумация, отколкото миксирано. Качеството на брендито от този регион бързо печели почитатели. Много скоро, не само холандските, но и английските търговци на вино започнали да искат висока цена за новата напитка «cogniacke».

Перфектната среда за производство на бренди

Икономическият и социалният аспект на събитията, съпътстващи историята ни, съвсем естествено «откриват» перфектната среда за производство на висококачествено бренди. На първо място, това от което започва всичко — лесният достъп до морето, отварящ перспективите към целия познат свят. През 1669 година Луи 14 издава декрет за засаждането на дъбови гори в близките региони Limousin и Troncais. Дървеният материал е така необходим за подгряване на дестилаторите и за производство на бурета.

Какво обаче създава голямата разлика? Това разбира се са природните дадености. Климатът и плодородните и лековаровити почви са изключително благоприятни за развитието на лозарството, а микроклиматът край реката се оказва невероятно подходящ за отлежаването на брендито. Всичко за едно чудесно бъдеще е налице.

Създаването на първите конячни къщи

Нуждите на растящия експорт скоро водят до развитието на трите клона на търговия, които съществуват и до днес. Първия клон са производителите, които се грижат за лозята и произвеждат виното, като много малка част от тях, дистилират и дистрибутират коняк. Днес те са около 4 500. Втория клон са тези, които са спрели да произвеждат грозде и са се преориентирали към дестилиране на бренди. Сега те наброяват около 1500. Третия клон са търговците, които купуват гроздов дестилат, миксират го и го съхраняват докато отлежи, след което го дистрибутират. Това е времето, когато се изграждат най-старите и популярни къщи като Martel, Courvoisier, Delamain, Hine и др. Може би забелязвате, че повечето световноизвестни марки коняк не носят типични френски наименования. Това е така, защото в по-голямата си част те са създадени не от собствениците на шатата, а от търговците. Абсолютно същият феномен, както при блендираните уискита.

Години наред всичко е прекрасно. За изключително кратко време брендито от областта Коняк се превръща в номер 1 премиум напитка по целия свят. Не е било необходимо да се бори за това място, защото го получава по рождение. За да се покрие растящото търсене, всяко местенце било засадено с лози. Тогава настъпва катастрофата.

Последствията от пораженията на филоксерата

През 1871 година вредител по лозята, наречен филоксера, започва да изяжда корените на лозите. За няколко години всички лозя биват унищожени. За възстановяването на лозовите насаждения, за разлика от зърното и захарната тръстика, са необходими години. На първо място е било нужно да се намерят сортове, които да са устойчиви на болестта. Това не е толкова лесно, защото те трябва да имат определени характеристики и най-вече да се развиват благоприятно при локалните атмосферни условия. След непрестанни търсения, опити и грешки се установява, че подложка, произведена в Америка, е най-подходяща за тази цел.

Тъй като е било необходимо да се презасее цялата област Коняк, необходимостта от разсад бил невероятно голям. Това мероприятие отнема около две десетилетия. Лозарството и винопроизводството е деликатен и ресурсопоглъщащ отрасъл. В първите 3 до 5 години от засаждането на лозите присъстват единствено разходи, и нито стотинка приход. Много от винопроизводителите не могли да си позволят този огромен разход и фалирали.

Години на успехи, поражения и изграждане на имидж

Производството на коняк бавно но сигурно се завръща на пазара, но за времето на тази дълга криза настъпват непоправими и дълготрайни щети. Джинът и блендираното уиски вече са заели своите стабилни позиции, а репутацията на най-качественото бренди е уронена от фалшификатори, които продават картофени и други алкохолни напитки с наименованието «коняк». Това налага на индустрията да се консолидира. Всички били наясно, че са необходими точни определения и защитни регламенти. За първи път те се формулират през 1909 година, а през 1936 година се ратифицират като «Наименования за произход» (Appellation d’origine contrôlée, AOC).

През 20 — ти век редица компании претърпяват крах. Три от всеки четири производители изчезват от пазара. Други се възползват от ситуацията и много преди Втората световна война възвръщат ценните си позиции в Англия и последователно във френските колонии, както и в Аржентина, Индия и Египет. Конякът винаги е бил силен експортен продукт и индустрията непрестанно търси нови и нови пазари. Когато депресията от 1970 година идва, собствениците на популярните марки вече продават огромни количества от луксозната напитка на необятния Далекоизточен пазар. Великата четворка — Courvoisier, Hennessy, Remy Marten и Martell сега са част от мултинационални холдингови компании. Те държат 70% от общо 160 — те милиона бутилки произвеждани годишно, над 95% от които се изнасят.

Кризата в Азия от 1997 година се отразява значително на продажбите на коняк. През 2001 година, обаче, кехлибареният елексир става супер модерен сред хип-хоп средите в САЩ и продажбите отново се изстрелват до небесата.

Кризи и падения — това неизменно съпровожда всеки един продукт. В продължение на столетия, на тази напитка са се наслаждавали милиони ценители. Със сигурност други ще продължават да й се наслаждават и в бъдеще.