Най-старото бренди на света

Арманяк взема своето име от античния римлянин и феодален лорд Латинизед Арминиус (Latinized to Arminius), който донесъл лозовите насаждения в този край. Базирано на реални документи, бренди се е произвеждало легално в Гаскония още през 1411 година, около 100 години преди подовите брендита (шнапсове) в Елзас и около 200 години преди тези в Коняк. В някои източници дори се посочва със 100 години по-ранна дата — 1310 година, спомената в исторически документ от Ватикана. Както и при останалите напитки, първото производство било за лични нужди и медицински цели. Разбира се «водата на живота» в никакъв случай не е френско изобретение. Лозите са донесени от римляните, дестилационните казани — от маврите, а бъчвите — от келтите. Въпреки това, доказано е, че първото количество от aygordent («обгоряла вода») е продадено в Гаскония през 1461 година. От този момент изкуството на дестилацията на бренди се разпростира из целия регион, а така също из цяла Франция.

Далече от търговските пътища

Въпреки че в Гаскония се произвежда бренди много преди това да се случи в Коняк, то отстъпва по популярност. Основната причина за това е географското разположение на региона. Коняк е това, което е, благодарение на директния си излаз на море. Кратък поглед към картата и виждаме, че в близост до региона на Арманяк няма нито едно близко пристанище. Това същевременно може и да е причината жителите на Гаскония да дестилират своето вино. Конкуренцията между Бордо и Гаскония за износа на вино била огромна. Най-големият пазар за него била Англия, а за да се добере до този пазар, пътят минавал или по суша до Мон дьо Марсан (Mont de Marsan) или по реката, пресичаща Бордо. Гражданите там организирали винена полиция, която не позволявала вино от останалите региони да премине през тяхната територия. На гасконците не им оставало нищо друго, освен да дестилират своето вино като го превръщали в «обгоряла вода».

Като водеща търговска сила по това време, холандците снабдявали Англия и по-голамата част от северна Европа с вино, което подсилвали за дълготрайност. За да подсигурят своите нужди, те убеждавали (не им е било особено трудно) производителите в Гаскония да дестилират по-голямата част от своите вина. Това разбира се давало преимущество и на двете страни, защото намалявали размера на товара и запазвали продукцията за по-дълъг период.

Произход на наименованието Арманяк

През 16 век напитка без конкретно име се транспортирала от Гаскония към Англия, Холандия и Северна Франция. Около 100 години по-късно, през 1595 год., наименованието Арманяк (Armagnac) се появява на картата на Франция и спиртната напитка започва да се назовава с името на района й на произход. Регионът навлиза в своя разцвет едва след появата на железопътния транспорт и построяването на каналите. През средата на 19 век производството бележи своя апогей. Лозовите масиви се увеличават и това е времето, когато се появяват и по-голямата част от познатите ни днес марки.

Колонната дестилационна система

Едно знаково изобретение оказва съществено влияние върху стила на Арманяк. Това е колонната дестилационна система. Тази новост незабавно става сензация сред местните производители и от 1936 година това е единственият позволен метод на дестилация (днес използването на казани отново е позволено). Въпреки това, до края на Втората световна война арманякът е забравен от бога за пореден път. Филоксерата, Голямата депресия и двете Световни войни поставят своя дълбок белег върху този именит регион.

Дори и днес, когато става дума за количества, Арманяк е незначителен производител спрямо Коняк. Когато обаче стане дума за качество, той гордо стои в предните редици. Арманяк никога не е бил питието на бедните слоеве в обществото. Той е продукт на изключителен тероар и производствен процес със собствен почерк. Въпреки трудностите, винаги е бил на висота и днес е готов да покорява нови върхове.