Аперитива на съвременна Франция

Историята на френския пастис
Чаши с пастис

През 1920 година все повече клиенти на бистра и кафенета в Марсилия, тайно поръчвали «тигрово мляко». Всеки съдържател в столицата на Прованс държал свое произведение под тезгяха на бара, наричано на местен диалект — пастис (pastis).

Раждането на една велика марка

Когато през 1915 год. правителството на Франция забранява производството на абсент, жителите на Прованс, които били доста непокорни, не й се подчинили, без съпротива. Французите тъгували по «Зелената Фея». Новото питие включвало алкохол, анасон, женско биле, различни други билки, както и малко захар и замествало забранения абсент.

Скоро производителите на алкохолни напитки, убедили законодателите, в безвредността на анасона и през 1922 година, анасоновите ликьори са разрешени, с условието за съдържание на максимум от 40 об. % алк. и захар минимум от 150 грама на литър. Това обаче определено не бил старият абсент. Новите норми се установили без много шум, благодарение на страха, както на производителите, така и на потребителите, защото не навсякъде във Франция, съдържателите на заведения били толкова отдадени на клиентите си, както в Марсилия. Там пастиса бил различен във всеки бар и някъде разбира се бил по-добър от другаде.

Един млад млад мъж, обръщал специално внимание на тези различия. Работейки за своя баща като доставчик на вино по заведенията, Пол Рикар (Paul Ricard) използвал визитите си да рекламира своето трапезно вино. Той имал дарба да рисува и искал да стане художник, но баща му не искал да чуе и дума за това. Така той бил постоянно в търсене на начин, който ще му даде финансова независимост да прави със живота си каквото си поиска. Докато това време настъпило той трябвало да работи за баща си. Усвоявайки счетоводството на бизнеса, той непрестанно си блъскал главата за бизнес идея. Търговията с вино определено не била печеливша идея. При неговите посещения по бистрата и кафетата на Марсилия той забелязал влечението на хората към пастиса и решил да направи своя версия. Прекарвайки вечерите си в сътворяване на рецептата на успеха, той бил доволен от резултата, само след няколко месеца.

През 1932 год. забраната за ниските нива на алкохол отпада и Пол Рикар започва да произвежда своя пастис «le vrai pastis de Marseille» в задния двор на бащината къща. Обзет от ентусиазъм само за първата година той успява да продаде зашеметяващото количество от 250 000 литра.

Зад романтиката на френските кафенета

Анасоновия аперитив със сила 45 об. % алк., идеален за абсорбирането на анетола бил разрешен за производство през 1938 година и марката Ricard — Vrai Pastis de Marseille, атакувала Париж, носейки забележителния характер на Средиземноморието. Маркетинговия талант на младия производител му помага да запази топ позиция сред другите производители на подобни напитки.

Днес в родината си пастиса е втората по консумация напитка след виното. Където и да се разходите из южна Франция ще видите по кокетните и спретнати кафета да седят хора, бавно отпиващи от млечно жълта напитка. Седнете и вие отпуснете се и поръчайте «une verre de pastis» (една чаша пастис), а ако сте в Марсилия е достатъчно да викнете «un jaune» (от жълтото). Ще ви донесат почти празна чаша със силно алкохолно питие със странен отровен цвят и гарафа със студена вода. Налейте вода в пастиса в съотношение 5:1 (това е стандартът) или както ви харесва и отпийте бавно. Оставете вкусът на южна Франция да се разлее из цялото Ви тяло и се насладете на остатъка от прекрасния ден под открито небе.

Наздраве!

автор: bgBarman.bg

Пастис

Pastis 51 / Pastis Berger / Pastis Henri Bardouin / Ricard

Аперитива на съвременна Франция

Историята на френския пастис

Пастис де Франс
1345353556

През 1920 година все повече клиенти на бистра и кафенета в Марсилия, тайно поръчвали «тигрово мляко». Всеки съдържател в столицата на Прованс държал свое произведение под тезгяха на бара, наричано на местен диалект — пастис (pastis).

Ароматите на Прованс в чаша следобеден пастис

Съставки и производство на пастис

Микс от подправки
1345355157

След забраната за производство и продажба на абсент, всеки съдържател на заведение в Прованс произвеждал своя собствена анасонова напита. На местния марсилски диалект тя се наричала пастис. Типичния Pastis de Marseille (пастис от Марсилия), бил микс от неутрален алкохол, вода захар и аромати. По-късно към съставките били добавяни и други добавки, получени чрез дестилиране и накисване на различни растения.