Не можем да не започнем от най-известната и може би една от първите марки Amaretto Disaronno (Амарето ди Сароно). Легендата казва, че още през 16 век, пътуващия артист и художник Бернардино Луини (Bernardino Luini), получил рецептата като подарък от благодарната съпруга на съдържателя на страноприемницата, където бил отседнал, за това, че я използвал като модел за една от фреските му. Със сигурност е имало и още нещо, но подробностите конкретно в материала за марката. В същност каквато и да е истината никой не познавал тази напитка, преди края на 18 век, когато започва да се произвежда комерсиално от аптекар на име Рейна (Reina), в неговия магазин в Сароно (Saronno). И до днес тази напитка, състояща се от 17 ароматни съставки, се предлага в четвъртита бутилка от дебело стъкло и голяма квадратна капачка.

Бадемите са основната съставка на всяко амарето. При Disaronno се използва микс от горчиви бадеми и ядки от кайсии, накиснати в неутрален алкохол. Разбира се на пазара има много марки амарето и голяма част от тях много добри. В енциклопедията на бгбарман, ще намерите всяка една, която заслужава внимание.

Най-известния италиански ликьор от ядки, наред с Disaronno е Frangelico (Франджелико), сладък микс от лешници и билки. Той се предлага в прекрасна бутилка имитираща монах в расо.

Орехите са другата широко използвана ядка при производството на ликьори. Те са специалитет на района около Мадрид, който се нарича Мадроно (Madrono). Ликьора произвеждан чрез смесването на етеричното масло на ядки мадроно с алкохол е бил позабравен, докато малка пекарна в покрайнините на Мадрид започва да използва ядките от този вид орех, в своите печива. След като техните изделия стават доста популярни, семейството решава да възобнови производството на традиционния ликьор. Има вкус на орехова сметана с леки горчиви нотки. Италианския еквивалент на орехов ликьор е Ночино (Nocino). Той е обаче много по-наситен и концентриран, както и по тежък като разновидност.

Някои разглеждат кокосовите ликьори като част от групата на тези от ядки и костилки. Погледнато от ъгъла на биологията, кокосовия орех не е точно ядка. Той е по-скоро плод на палмово дърво и като такъв сме поместили кокосовите ликьори в раздела на плодовите.

Както италианците, така и французите произвеждат множество разновидности ликьори на основата на ядки и костилки като: Noisette (лешници), Crème de noix (обобщаващо наименование за ликьори от орехи и лешници), Crème noyau (основно микс от костилки от череши, праскови и сливи).

Ликьорите от ядки и костилки, с няколко изключения, най-вероятно не биха били вашият избор. Те са специфични, и ако не харесвате наситения вкус на дадена ядка, не биха ви допаднали. Но! Ако правите коктейл или десерт или дори ароматизирате шоколад, не бих ви препоръчал нищо друго. Това определено е групата към която трябва да се обърнете. Резултатите ще са зашеметяващи. Успех!

Не можем да не започнем от най-известната и може би една от първите марки Amaretto Disaronno (Амарето ди Сароно). Легендата казва, че още през 16 век, пътуващия артист и художник Бернардино Луини (Bernardino Luini), получил рецептата като подарък от благодарната съпруга на съдържателя на страноприемницата, където бил отседнал, за това, че я използвал като модел за една от фреските му. Със сигурност е имало и още нещо, но подробностите конкретно в материала за марката. В същност каквато и да е истината никой не познавал тази напитка, преди края на 18 век, когато започва да се произвежда комерсиално от аптекар на име Рейна (Reina), в неговия магазин в Сароно (Saronno). И до днес тази напитка, състояща се от 17 ароматни съставки, се предлага в четвъртита бутилка от дебело стъкло и голяма квадратна капачка.

Бадемите са основната съставка на всяко амарето. При Disaronno се използва микс от горчиви бадеми и ядки от кайсии, накиснати в неутрален алкохол. Разбира се на пазара има много марки амарето и голяма част от тях много добри. В енциклопедията на бгбарман, ще намерите всяка една, която заслужава внимание.

Най-известния италиански ликьор от ядки, наред с Disaronno е Frangelico (Франджелико), сладък микс от лешници и билки. Той се предлага в прекрасна бутилка имитираща монах в расо.

Орехите са другата широко използвана ядка при производството на ликьори. Те са специалитет на района около Мадрид, който се нарича Мадроно (Madrono). Ликьора произвеждан чрез смесването на етеричното масло на ядки мадроно с алкохол е бил позабравен, докато малка пекарна в покрайнините на Мадрид започва да използва ядките от този вид орех, в своите печива. След като техните изделия стават доста популярни, семейството решава да възобнови производството на традиционния ликьор. Има вкус на орехова сметана с леки горчиви нотки. Италианския еквивалент на орехов ликьор е Ночино (Nocino). Той е обаче много по-наситен и концентриран, както и по тежък като разновидност.

Някои разглеждат кокосовите ликьори като част от групата на тези от ядки и костилки. Погледнато от ъгъла на биологията, кокосовия орех не е точно ядка. Той е по-скоро плод на палмово дърво и като такъв сме поместили кокосовите ликьори в раздела на плодовите.

Както италианците, така и французите произвеждат множество разновидности ликьори на основата на ядки и костилки като: Noisette (лешници), Crème de noix (обобщаващо наименование за ликьори от орехи и лешници), Crème noyau (основно микс от костилки от череши, праскови и сливи).

Ликьорите от ядки и костилки, с няколко изключения, най-вероятно не биха били вашият избор. Те са специфични, и ако не харесвате наситения вкус на дадена ядка, не биха ви допаднали. Но! Ако правите коктейл или десерт или дори ароматизирате шоколад, не бих ви препоръчал нищо друго. Това определено е групата към която трябва да се обърнете. Резултатите ще са зашеметяващи. Успех!