Духът от плодовете

Въведение в категорията на плодовите брендита, ракии и шнапсове
Плодови брендита

Дядо ми и баща ми от малък ме разкарват по казанджийниците, където основната тема на седналите около масата и чакащи да потекат първите капки, си разказват за невероятните попадения, които всеки от тях е имал през годините. Естествено едно е да слушаш надлъгванията, а друго да усетиш галещия плодов аромат. Като отявлен ракиджия, винаги съм изпитвал голяма наслада, и уважение, когато имам възможност да опитам от специалните плодови ракии, които всеки домакин на село пази в мазето си за тържествени случаи и хвалба.

Плодовите ракии се варят през лятото и в началото на есента. Тогава около казаните по селата се носи миризмата на кайсии, круши, ябълки сливи, а ако някой е имал късмет и на нещо по ароматно. Производството на плодови дестилати е традиция, която е разпространена както у нас, така и в цяла Европа, но най-вече в Германия, Франция, Австрия и Швейцария. То е развито най-вече в районите, където условията не са особено благоприятни за развитието на лозови насаждения. По тези места обаче природата е благосклонна към отглеждането на плодови насаждения.

Нещо като история

Дестилирането на алкохол от плодове започва да се развива още през средата на 16 век. В самото начало то било като допълнителен доход за фермерите. В добрите плодородни години, по този начин и с много малко усилия, те превръщали нетрайните дарове на природата в чист продукт акумулирал в себе си свежите плодови аромати, който не изисквал никакви специални грижи за съхранение. От друга страна през дългите и мрачни зимни месеци, той им доставял спомен за лятото, блясък в очите и топлина в стомаха. Тъй като плодовете винаги са били не само в овощните градини, но и навсякъде около нас в гората в двора, по поляните, всеки е имал и има възможност да се сдобие с ценната суровина за тази ароматна напитка. Може би този факт определя и тенденцията, че по-голямата част от комерсиално произвежданата продукция и до днес е дело на малки семейни дестилерии. Не бива да пренебрегваме и живия пример от нашата страна, където почти всяко домакинство по селата и малките градове произвеждат собствена плодова ракия. Не мислете, че останалите държави в Европа се различават много от нашите традиции в домашното производство на алкохол. В крайна сметка Европа не е само големи и модерни градове.

Някои подробности около плодовите ракии

Въпреки че поставяме всички дестилати от плодове под един общ знаменател, трябва да обърнем внимание, че има малки, но съществени разлики между костилковите и меките. Ядките при костилковите плодове (череши, кайсии, праскови, сливи), обикновено леко се натрошават, но не толкова, колкото както при производството на ликьори. В доста от случаите те напълно се отстраняват, поради това, че съдържат горчиви съставки, които неминуеми се отразява на крайния продукт. При ликьорите това е желан резултат, понеже подслаждането прави горчивината приятна на вкус. Ферментацията обикновено се оставя на природата и отнема толкова, колкото е необходимо. Колкото повече захар имат плодовете, толкова повече време отнема ферментацията. Независимо колко благоприятна е годината в резултат на ферментацията се получава плодово вино с алкохолно съдържание не повече от 5 об. % алк., което си е твърде ниско.

В меките плодове концентрацията на захар е дори по-ниска от тази на костилковите, от което следва, че плодовото вино няма достатъчна сила, за да се дестилира. След ферментацията обикновено те се накисват в алкохол и чак тогава се дестилират, което има за цел да се запазят свежите им аромати. В домашното производство, където количеството е много по важно от качеството към плодовата каша се добавя захарен сироп.

Традиционно за костилковите плодове се използва двойна дестилация (преварка), в дестилационна система тип казан. В специализираните производства казанът е с двойно дъно, което предпазва от загаряне на мъстта при директния контакт с огъня. Други практики комбинират казан и колонна система.

След дестилацията готовия спирт традиционно се оставя да отлежава и «омеква» в стъклени дамаджани. При плодовите брендита рядко се използват бъчви за съхранение. Дървото придава специфични вкусове и аромати, които биха надделели над плодовите. Разбира се някои плодови ракии като например сливовите, направо си търсят партньорството с дъба.

автор: bgBarman.bg

Плодови Брендита Ракии Шнапсове

Научете всичко за плодовите брендита и ракии по света и у нас в най-богатата енциклопедия на напитките в България.

Духът от плодовете

Въведение в категорията на плодовите брендита, ракии и шнапсове
Плодови брендита

Дядо ми и баща ми от малък ме разкарват по казанджийниците, където основната тема на седналите около масата и чакащи да потекат първите капки, си разказват за невероятните попадения, които всеки от тях е имал през годините. Естествено едно е да слушаш надлъгванията, а друго да усетиш галещия плодов аромат. Като отявлен ракиджия, винаги съм изпитвал голяма наслада, и уважение, когато имам възможност да опитам от специалните плодови ракии, които всеки домакин на село пази в мазето си за тържествени случаи и хвалба.

Плодовите ракии се варят през лятото и в началото на есента. Тогава около казаните по селата се носи миризмата на кайсии, круши, ябълки сливи, а ако някой е имал късмет и на нещо по ароматно. Производството на плодови дестилати е традиция, която е разпространена както у нас, така и в цяла Европа, но най-вече в Германия, Франция, Австрия и Швейцария. То е развито най-вече в районите, където условията не са особено благоприятни за развитието на лозови насаждения. По тези места обаче природата е благосклонна към отглеждането на плодови насаждения.

Нещо като история

Дестилирането на алкохол от плодове започва да се развива още през средата на 16 век. В самото начало то било като допълнителен доход за фермерите. В добрите плодородни години, по този начин и с много малко усилия, те превръщали нетрайните дарове на природата в чист продукт акумулирал в себе си свежите плодови аромати, който не изисквал никакви специални грижи за съхранение. От друга страна през дългите и мрачни зимни месеци, той им доставял спомен за лятото, блясък в очите и топлина в стомаха. Тъй като плодовете винаги са били не само в овощните градини, но и навсякъде около нас в гората в двора, по поляните, всеки е имал и има възможност да се сдобие с ценната суровина за тази ароматна напитка. Може би този факт определя и тенденцията, че по-голямата част от комерсиално произвежданата продукция и до днес е дело на малки семейни дестилерии. Не бива да пренебрегваме и живия пример от нашата страна, където почти всяко домакинство по селата и малките градове произвеждат собствена плодова ракия. Не мислете, че останалите държави в Европа се различават много от нашите традиции в домашното производство на алкохол. В крайна сметка Европа не е само големи и модерни градове.

Някои подробности около плодовите ракии

Въпреки че поставяме всички дестилати от плодове под един общ знаменател, трябва да обърнем внимание, че има малки, но съществени разлики между костилковите и меките. Ядките при костилковите плодове (череши, кайсии, праскови, сливи), обикновено леко се натрошават, но не толкова, колкото както при производството на ликьори. В доста от случаите те напълно се отстраняват, поради това, че съдържат горчиви съставки, които неминуеми се отразява на крайния продукт. При ликьорите това е желан резултат, понеже подслаждането прави горчивината приятна на вкус. Ферментацията обикновено се оставя на природата и отнема толкова, колкото е необходимо. Колкото повече захар имат плодовете, толкова повече време отнема ферментацията. Независимо колко благоприятна е годината в резултат на ферментацията се получава плодово вино с алкохолно съдържание не повече от 5 об. % алк., което си е твърде ниско.

В меките плодове концентрацията на захар е дори по-ниска от тази на костилковите, от което следва, че плодовото вино няма достатъчна сила, за да се дестилира. След ферментацията обикновено те се накисват в алкохол и чак тогава се дестилират, което има за цел да се запазят свежите им аромати. В домашното производство, където количеството е много по важно от качеството към плодовата каша се добавя захарен сироп.

Традиционно за костилковите плодове се използва двойна дестилация (преварка), в дестилационна система тип казан. В специализираните производства казанът е с двойно дъно, което предпазва от загаряне на мъстта при директния контакт с огъня. Други практики комбинират казан и колонна система.

След дестилацията готовия спирт традиционно се оставя да отлежава и «омеква» в стъклени дамаджани. При плодовите брендита рядко се използват бъчви за съхранение. Дървото придава специфични вкусове и аромати, които биха надделели над плодовите. Разбира се някои плодови ракии като например сливовите, направо си търсят партньорството с дъба.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019

Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!

Консумирайте с удоволствие и мярка!

Най-новият майстор на избата Реми Мартин, Батист Луезу.

Конячната къща Rémy Martin има нов селър мастър

Rémy Martin (Реми Мартен) обявиха, че Батист Луезу (Baptiste Loiseau), ще наследи настоящия господар на избата, жената с уникалния нос, гранд дамата на коняка, Пиерет Трише (Pierrette Trichet).