Създаване на уникалната рецептата

Основателят на компанията, Хуберт Ундерберг, е едва 9 годишен, когато баща му умира през 1826. От ранна детска възраст той е принуден да помага на майка си в дрогерията и малката фабрика за оцет, които притежава семейството. Майката обаче има големи планове за сина си и на дванадесет годишна възраст го изпраща в Лиеж, Белгия да научи френски. В последствие Хуберт работи и учи управление на търговски предприятия и банково дело в Амстердам, Ротердам и Антверпен. В последния град той за първи път опитва от специална напитка, микс от билки и дженевър, подпомагаща храносмилането след тежка храна. Горчивата билкова смес (за която всеки ханджия имал собствена домашна рецепта) силно възбужда любопитство на Ундерберг и той се възползва от всяка възможност, за да научи повече за напитката.

Хуберт (1817–1891) и Катарина (1819 –1880) Ундерберг

След завръщането си в родния град Рейнберг, Ундерберг започва задълбочено да изследва билките, използвани за приготвянето на горчивите диджестиви. Основавайки се на вече откритите традиционни рецепти, той експериментирал в търсене не само на правилната комбинация от билки, но и върху методите за извличане на тяхната полезност, вкус и аромат. Целта на Младият Хуберт била една: да създаде продукт с постоянни съставки, вкус и качество.

След продължителните опити, резултатът от неговия труд бил тъмно кафяв на цвят еликсир, който имал доста по-горчив от стандартния вкус и се състоял от екстракти от билки, растящи в 43 различни страни. За да се получи търговски продукт, този еликсир се разрежда в силен алкохол, смесва се с прясна изворна вода, и след това се поставя в големи дъбови бъчви, където отлежава в продължение на много месеци.

Първата марка — «Boonekamp or Maagbitter»

Целта на Хуберт Ундерберг била една: да създаде продукт с постоянни съставки, вкус и качество

Ундерберг нарича новия си продукт «Boonekamp or Maagbitter». На 17 юни, 1846 г., 29 — годишният Хуберт Ундерберг се жени за Катарина Албрехт, дъщеря от богато семейство от висшата класа като в деня на сватбата си двойката основава фирмата Underberg Albercht. Катарина не само дава моминското си име на новото предприятие, но също така помага за закупуване на съставките, участва при смесването на билковите екстракти и действа като упълномощен представител в управлението на бизнеса.

Хуберт Ундерберг е убеден, че като допълнение към постоянно високото качество на продукта, неговата марка трябва да притежава отличителен външен вид, който да го разграничава от конкурентни марки и имитатори на пазара. Той проектира бутилка с отличителна форма и се сдобива със стъкларска работилница, където да я изработва. Бутилката е увита в жълтеникава сламена хартия и етикет с отличителен дизайн. Името на продукта, «Boonekamp or Maagbitter», е обградено от ляво и дясно с два официални на вид печата на Underberg, а отдолу с латинската фраза: «Occidit Qui non servat» (Това което не служи, пропада). Друг характерен елемент е артистичният ръчно изписан подпис на Хуберт Ундерберг в долния десен ъгъл на етикета.

От началото на 1851 Хуберт Ундерберг започва да представя своя продукт и на световни изложения, където получава многобройни награди

Убеден, в изключителното качество на своя продукт, Ундерберг полага огромни усилия да получи всеобщо признание. Той дотолкова се вманиачава, че го поднася на всеки един посетител на Рейнберг. С времето Ундерберг бил в състояние да убеди дори кралските особи да пият от билковият му диджестив.

За да образова масите относно своя продукт, предприемачът разчита на редовни рекламни кампании в немската преса, както и на диплянките и брошурите, които предоставя на търговците на дребно и клиентите им. От началото на 1851 той започва да представя своя продукт и на световни изложения, където получава многобройни награди.

Благодарение на предполагаемите си успокояващи стомаха свойства и мощните маркетингови кампании, «Boonekamp or Maagbitter» бързо печели популярност. За няколко години компанията, която се намира в центъра на града Рейнберг, наема 30 работници. Билковата горчивка — диджестив на Ундерберг се разпространява не само в цяла Германия, но и в редица страни по света като САЩ, Австралия и Африка.

Борбата с имитаторите

Търговският успех на «Boonekamp or Maagbitter» събужда въображението на конкурентите, които се опитват да възпроизведат рецептата и най-вече да копират визията. За да защити идентичността на марковия си продукт, през 1851 г. Ундерберг занася бутилка от ликьора в Търговския съд на Крефелд, където напитката е депозирана и регистрирана. Това се случило много преди законодателството в защита на марковите продукти да започне да действа в Германия. В последствие, израза «официално депозиран» са отпечатани с ярко червени букви върху етикета на бутилката. Това, разбира се не е спряло имитаторите да се опитват да получат облаги от продукта на Ундерберг.

За да образова масите относно своя продукт, Ундерберг разчита на редовни рекламни кампании в немската преса, както и на диплянките и брошурите, които предоставя на търговците на дребно и клиентите им

Опитите на конкуренцията за имитации включва използване на подобни имена като Unkerberg или Unterbrecht, същата форма на бутилката и етикети с много сходен вид. След появата на измамник, който твърдял, че знае формулата за производство на популярната напитка, Ундерберг предприема още по сериозни мерки, за да защити продукта си от кражби. На 24 — ти януари 1857 г. основателят на компанията събира семейството си, служителите, 21 сановници на Рейнберг и декларира публично, че тайната рецептата за «Boonekamp or Maagbitter» е разкрита само пред съпругата му и никой друг и няма никога да я продаде. Тази декларация била официално документирана и депозирана в посолствата на 15 чужди държави. Тези мерки заедно с допълнителни кампании във вестниците, които имали за цел да образоват клиентите за «пиратските продукти» и тяхното по-ниско качество при сходен външен вид, помагат много от съдебните битки в защита на уникалността на продукта на марката да бъдат решени в негова полза.

През 1886 Хуберт Ундерберг прави 25 — годишният си син бизнес партньор и преобразува фирмата от едноличен търговец в акционерно дружество. След смъртта на съпругата си Катарина, през 1880 г., основателят на компанията споделя, със сина си Хуберт, най-пазена семейна тайна: съставките и производствения процес на своя продукт. След смъртта на Ундерберг през 1891 г., Хуберт Ундерберг II става едноличен собственик на семейното предприятие. Отчитайки факта, че уникалността на изобретението на баща му е в основата за успешен бизнес, Хуберт Ундерберг II се бори яростно, в защита на уникалната идентичност на запазената марка.

Раждането на марката Underberg

През 1894, нов закон гарантира още по-стабилна правна защита за създателите на търговски марки, включително символи и форми. Ундерберг повежда и печели първата си съдебна битка по новия закон, срещу търговеца Ван Рес, който произвеждал и продава имитация на «Boonekamp or Maagbitter» под търговското име «H. Underborg Alberth». Въпреки това, регистрацията на марката «Boonekamp or Maagbitter» в новосъздаденото патентно ведомство, като запазена търговска марка на семейната компания, предизвиква недоволството на немските производители на алкохолни напитки. Те се аргументират с това, че името «Boonekamp» е съществувало преди Ундерберг да създаде своя марков продукт. В крайна сметка, немското патентно ведомство постановява, че името «Boonekamp» се е превърнало в описателна дума за категорията билкови горчивки и поради тази причина може да се използва от всички дестилерии. В следствие на това, през 1896 г., патентното ведомство изтрива регистрацията на Underberg Albercht за «Boonekamp or Maagbitter».

Въпреки че това се оказва горчив хап за преглъщане, Хуберт Ундерберг II намира много добро решение. Той променя името на продукта на Underberg-Boonekamp и го регистрира в патентно ведомство. Също така променя девиза от «Occidit qui non servat» на «Semper idem» (винаги един и същ) и го регистрира. С времето думата «Boonekamp» се отпечатва с все по-малки букви докато, през 1916 г., напълно изчезва. От тогава продуктът се нарича просто Underberg.

Билковата горчивка — диджестив на Ундерберг се разпространява успешно не само в цяла Германия, но и в редица страни по света като САЩ, Австралия и Африка.

Правната закрила на марката Underberg и девизът е важна стъпка, но далеч не е последната съдебна битка срещу имитаторите. Освен копиране на продукта и формата на бутилка, те създават свои собствени версии на обвивката от сламена хартия.

Модернизация, Смяна на поколенията и Световни войни

В началото на 20 — ти век, компанията осигурява работа на 55 работника и усилено се подготвя за зората на индустриалната революция. За да увеличи продуктивността, през 1905 г. е изградена нова фабрика, оборудвана по най-модерен за времето си начин, със собствена електроцентрала, за задоволяване на производствените нужди. Две години по- късно откриват първата автоматизирана станция за бутилиране.

Началото на Първата Световна Война, през 1914 г., откъсва компанията от останалия свят. Необходимите билки за направата на ликьора, вече не могат да се внасят, а самият продукт да се изнася. В резултат на това производството му спира. Когато войната свършва и белгийските войници напускат фабриката, където се помещавали, през 1924 производството на Underberg се възобновява и продажбите скоро достигат предишните си високи равнища.

През 1909 и 1913 г., две съдилища постановяват, че опаковката на продукта е част от идентичността на марката Underberg следователно е защитена от закона.

От своите 12 деца, за бизнес партньори Удерберг избира тримата си сина — най големият Джоузеф, доктор по право, Карл, който изучава икономика и политически науки и притежава докторска степен и Емил, който е с търговско образование. През 1924 г., Удерберг изпраща Карл, който току-що е завършил дисертацията си върху международната регистрация на търговски марки и тяхното икономическо значение, в Съединените щати. Като президент и главен изпълнителен директор на базираната в Ню Йорк Underberg Sales Corporation, 28 — годишният Карл успява да получи одобрение от Американската агенция за храните и лекарствата да продава продукта Underberg като лекарствен препарат. Това не било изненадваща стъпка, тъй като по време на «Сухия режим», между 1920 и 1933 г., когато за «упойващи» са обявени напитки с 0,5% или повече алкохолно съдържание, американците с удоволствие зареждали аптечките си с еднолитрови бутилки високо процентен диджестив като помощ при храносмилане.

След смъртта на Хуберт Ундербег II през 1935 г., Джозеф, Карл и Емил управляват успешно компанията през следващото десетилетие. Началото на Втората световна война, четири години по-късно отново повтаря ситуацията от Първата световна война — невъзможност за внос на необходимите за производството продукти и пълна изолация от пазарите за износ. По това време всички производствени съоръжения са затворени напълно, но не претърпяват никакви щети. Американските войски окупират фабриката Underberg едва в последните месеци преди поражението на нацистка Германия.

Следвоенно производство и идеята за енднопорционната бутилка

Един век след основаването на предприятието си, семейство Ундерберг е трябвало да започне възстановяването му почти от нулата. За щастие, резиденцията им в центъра на град Райнберг, както и производствените халета на компанията преживели войната с незначителни щети. Най-важното е, че тайната рецепта за Underberg е запазена в семейството. Въпреки това, в първите години след войната, докато Ундерберг се опитва да възстанови мрежата си от дистрибутори, недостига и нищетата надделяват. Суровините и новото оборудване трябва да бъдат придобити по време, когато на пазара няма почти нищо. По това време повечето германци са щастливи, ако имат храна на масата, а билковата горчивка била лукс, който потребителя не бил в състояние да си позволи.

През 1949 г. Емил и Карл Удерберк вземат едно от най-значимите бизнес решения в историята на компанията — да продават диджестива Underberg в малки бутилки като единична порция.

Няколко месеца преди 100 годишнината от създаването на компанията, Джоузеф Ундерберг умира, като завещава своя дял на брат си Емил. Емил и Карл продължават да управляват съвместно и през 1949 г. вземат едно от най-значимите бизнес решения в историята на компанията — да продават диджестива Underberg в малки бутилки като единична порция. Причините за това са няколко. Първо, липсата на покупателна възможност на населението и огромните алкохолни акцизи. Презумпцията била, че хората по-лесно биха си позволили една порция (която според основателя е 20 мл.), от колкото еднолитрова бутилка. Второ, практиката в баровете и ресторантите, където най-често се консумира Underberg, собствениците да пълнят в изпразнените бутилки друг по-евтин билков диджестив и да го продават за Underberg. Навлизането на мини бутилките от една доза засилва контрола и в началото довежда до недоволство и бойкот от собствениците на барове и ресторанти. От друга страна търговците били доволни, тъй като продуктът в нова разфасовка от 3 единични порции (шишенца), бързо набира популярност и няма препоръчителна цена, отпечатана на нея.

В следвоенните маркетингови кампании Underberg залагат на нов девиз, който гласи: «Един Underberg на ден ще Ви кара да се чувствате добре». През 1953, за реклама те използват хеликоптер «облечен» като бутилка Underberg, който да лети над големите немски градове по време на масови събития като карнавала в Кьолн. По-късно хеликоптера е заменен дирижабъл.

През 1956 г. компанията стартира промоционална кампания, с невиждан за времето си обхват. За 5 години, през определен период, Ундерберг раздават на около 6 милиона германски семейства, купони за единична порция диджестив, които могат да бъдат заменени както в търговската мрежа, така и в барове и ресторанти. В резултат на тези усилия, продажбите на Underberg скачат до небето, достигайки близо 300 милиона единични 20 милилитрови бутилчици годишно. Новият финансов успех на компанията е засвидетелстван и от издигането на огромен 11 етажен склад, в центъра на Райнберг, където могат да се съхраняват 6 милиона литра от популярната напитка.

По-малките разфасовки и успешната маркетингова кампания позволяват на компанията да реализира няколко стотин милиона бутилчици годишно.

Световна експанзия

След смъртта на Емил Ундерберг през 1958 г., съпругата му Маргарет заема мястото му в управлението на фирмата като партньор. Три години по-късно компанията построява осем етажен комплекс с апартаменти, офис, цех за бутилиране и склад в Западен Берлин. Започвайки през 1962 г. със 78 служители, новото дъщерно дружество, произвежда по 200,000 порционни бутилки на ден. Част от тази продукция се изнася за Източна Германия и другите страни от Източна Европа чрез търговец на едро базиран в Хамбург. Underberg е първото западно германско предприятие, което през 1972 успява да получи разрешение от правителството на Източна Германия да доставя продуктите си на държавният дестилатор Bärensiegel в Източен Берлин, където ликьора е бутилиран и след това изнасян в страните зад Желязната завеса.

Смъртта на Карл Ундерберг през 1972 г. бележи началото на нова ера за компанията. Карл Хубертус и Емил Ундерберг II, които продължават да следват стъпките на бащите си, през 1964 г.,стават равноправни бизнес партньори. Въпреки това, бизнес средата, в която попадат ги поставя пред изпитание. През 1960 г. продажбите на Underberg все още нарастват, но през 1970 г. започва стагнация. Това се дължи от части на промяна на потребителските вкусове и навици и от части на силно завишените данъци на алкохолните напитки през 1973. В същото време все повече чуждестранни дестилерии започват успешно да налагат марковите си продукти на свиващия се немски пазар. За да останат конкурентоспособни в тази среда, Underberg се устремяват към нови пазари и разширяват производството си с нови продукти.

Този процес започва през 1967 г., когато Ундерберг основават няколко нови дъщерни дружества за производство на различни алкохолни напитки като допълнение към Underberg. През 1981 г. Карл Хубертус напуска компанията и Емил Ундерберг II поема напълно ръководството. През следващите 2 десетилетия, той прави множество сделки с други дестилерии по придобиване и дистрибутиране с цел разширяване на дейността си.

Тайната рецепта

Тайната рецепта на горчивката Underberg се знае само от двама монаси и членовете на фамилията: Емил Ундерберг II, неговата съпруга Кристиане и дъщеря му Хубертин Ундерберг — Рудер.

След повече от 160 години история, билковият диджестив Underberg, все още генерира грубо 20% от фирмената печалба. Алкохолното му съдържание е редуцирано от 49 на 44 об. % алк., а рецептата за билковия еликсир, както и технологията за производството му, за пет поколения, преминават само незначителни промени свързани с развитието на технологиите.

Днес кръгът от доверени хора, които знаят рецептата и технологията за производството му е разширен с двама католически свещеници. «Те са нашата застрахователна компания», каза Емил. «Ако съдбата нанесе изненадващ удар на нашето семейство, тогава свещениците ще знаят какво да правят.»

Хубертин Ундерберг — Рудер заявява, през 2006, пред Menstyle International, че е решена да запази в тайна рецептата за диджестива Underberg, тъй като това е в основата на развитието и успеха на семейния бизнес. Това според нея е наложително, тъй като сега патентите са публично достояние и след време изтичат. Семейство Ундерберг, също така запазва в тайна и баланса на предприятието.

Научете повече за продукта на уникалната марка Underberg!

Продукти на марката

автор: bgBarman.bg