Тероар и винарски райони на България

Обща характеристика на винарските райони на България
Винарски региони в България 1

Без съмнение България гордо се нарежда в първите редици сред страните производителки на качествени вина. Това е в резултат не само на отличното качество на лозарството и винификацията, които още от времето на Траките са в основата на винопроизводството в тази част на Европа, но и на перфектните географски и климатични условия.

Тероар на България

Потенциалът на България за отглеждането на лозя и производство на вино е исторически обусловен. Удивително е, че на толкова малко площ могат да се откроят умереноконтинентален, преходно континентален и континентално-средиземноморски климат. Те определят топло и продължително лято, сравнително не много студена зима и оптимално количество на валежите. Поради мекия климат родовитостта на лозата е много добра, гроздето узрява окъпано в слънчева светлина, богато е на захари и развива силен аромат и вкус. Затова българските вина могат да се похвалят с особени качества.

Релефът на България оказва неоценима помощ за развитието на лозарството. Това най-вече е осезаемо в южна България. Планините оказват своето влияние върху климата с надморската си височина, посоката на простиране, изложението на склоновете и пр. Стара планина и Средна гора са сериозни естествени прегради за студените въздушни маси, идващи от северозапад и североизток. Те са естествена граница, предизвикваща значителни различия в климата в Южна и Северна България. На юг високите планини Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Осогово с надморската си височина оказват влияние върху трансформирането на студените въздушните маси, проникващи от северозапад и нахлуващите от юг топли въздушни маси по долините на р. Струма и р. Места и седловините на Източни Родопи. Освен с въздействието върху климата планините оказват още едно безценно предимство на лозарството. Засетите с лози, хълмисти терени в подножията им, се радват на възможно най-много слънчеви лъчи през цялата година.

Климата без съмнение е подпомогнат и от влиянието река Дунав на север, Черно море на изток и Средиземно море на юг. Силното средиземноморско влияние, е причина климата в южна България да има преходно — средиземноморски характер — максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура.Континенталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, средиземноморското — в южната половина. Черно море от своя страна допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към преходно-средиземноморския, нито към преходно-континенталния климат. Специфичния черноморски климат е по-мек въпреки липсата на планински прегради. Благодарение на Черно море влиянието на студени континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Големият воден басейн на река Дунав оказва значително влияние върху климатичните условия в крайбрежната ивица на северната част на страната, носеща влага, прохлада и благодат, което не винаги е в положителна посока, поради честите мъгли, но в плодородните черноземи и сиви горски почви се отглеждат лозя със забележително сортово разнообразие.

Разнообразието от почви в България е предпоставка за благоприятното отглеждане на най-различни сортове. Тук се срещат и канелени и сиви горски, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки и плитки песъчливи почви, и други. Това разнообразие открива възможности за отглеждането на различни сортове лози.

Винарски региони на България

Актуалният български закон за виното и спиртните напитки налага определени стандарти при производството и търговията с вина, както и контрола върху тяхното спазване. Органите за контрол в тази област са: «Изпълнителната агенция по лозата и виното», «Националната лозаро-винарска камара» и «Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки».

Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) е браншова организация на производителите на грозде и вино. Създадена е през 2000 година с няколко основни цели: да защитава качеството, автентичността и произхода на виното, както и професионалните интереси на своите членове. Към НЛВК има създадени пет регионални камари, които са с центрове Пловдив, Плевен, Сливен, Варна и Благоевград. Те поддържат регистъра на производителите на грозде и качествено вино и формират дегустационни комисии за извършване на задължителен органолептичен анализ.

Според българското законодателство Лозарските райони се определят на базата на административно-териториалното деление на територията на страната. Границите на лозарските райони могат да съвпадат с тези на административно-териториалната единица, да обхващат повече от една административно-териториална единица или да се отнасят до специфична зона на производство като поречие или долина на река и др. За утвърждаване на вино от определен регион, производителят трябва да подаде заявление в регионалната лозаро-винарска камара (РЛВК), в чийто териториален обхват попада изцяло или по-голямата част от лозарския район, в който се произвежда виното.

Въз основа на разнообразния тероар обусловен от климата почвите, релефа и разбира се, традициите и обичаите в отделните части на страната, в България има обособени пет официални лозарски района, които се отличават с почти идентични собствени характеристики. Това са:

За утвърждаване на вино от определен регион, производителят трябва да подаде заявление в регионалната лозаро-винарска камара (РЛВК), в чийто териториален обхват попада изцяло или по-голямата част от лозарския район, в който се произвежда виното. Повече подробности за всеки един район, както и за регистрираните в тях марки качествени вина може да научите, като посетите техните страници в енциклопедията на BGBARMAN.

Всяко регионално вино, може да бъде означавано и с географското указание за произход от определен лозарски район. Когато такова бива използвано, виното трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Въз основа на това в България вината от определен регион се разделят на качествени вина с гарантирано наименование за произход (КВГНП) и качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (КВГКНП).

Качествено вино с гарантирано наименование за произход (КВГНП) е виното, което е получено от грозде, обработено и винифицирано в определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаването му. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Това обаче носи и много задължения, които притежателите на правата върху това наименование за произход трябва да спазват. Това са различни ограничения като: сортове грозде, които могат да се отглеждат в района, специфика на агротехническите мероприятия, максимално допустимост на добива от единица площ, ниво на алкохолно съдържание на вината, определено съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино (рандеман), технология на производство и други фактори за качество. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани в регистъра като ползватели.

Качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (КВГКНП) са тези вина, които отговарят на условията за КВГНП и които притежават установена известност. Това е най-високата степен за качество в България, в зависимост от географския произход на виното.

В България има регистрирани 29 региона с КНП и 23 с КГНП. В енциклопедията на BGBARMAN, те са част от менюто на съответния регион, а под тях са изброени и регистрираните марки качествени вина.

Според справката от «Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки» у нас има регистрирани 246 винопроизводителя. Не всеки един от тях е регистриран като производител на качествени вина с определен географски произход. Това обаче не бива да омаловажава тяхната продукция, защото доста често тя не само не е по-лоша от тази на регистрираните, а точно обратното. Много често сме свидетели на изключителни вина, които биха оставили прекрасни впечатления у всеки ценител. Приятно пътешествие из вълшебния свят на българските вина. Наздраве!

автор: bgBarman.bg

Вината на България

Най-изчерпателната енциклопедия на вината в България. структурирана по географски райони с гарантирани и гарантирани и контролирани наименования на произход. Най доброто от българския тероар.

Тероар и винарски райони на България

Обща характеристика на винарските райони на България
Винарски региони в България 1

Без съмнение България гордо се нарежда в първите редици сред страните производителки на качествени вина. Това е в резултат не само на отличното качество на лозарството и винификацията, които още от времето на Траките са в основата на винопроизводството в тази част на Европа, но и на перфектните географски и климатични условия.

Тероар на България

Потенциалът на България за отглеждането на лозя и производство на вино е исторически обусловен. Удивително е, че на толкова малко площ могат да се откроят умереноконтинентален, преходно континентален и континентално-средиземноморски климат. Те определят топло и продължително лято, сравнително не много студена зима и оптимално количество на валежите. Поради мекия климат родовитостта на лозата е много добра, гроздето узрява окъпано в слънчева светлина, богато е на захари и развива силен аромат и вкус. Затова българските вина могат да се похвалят с особени качества.

Релефът на България оказва неоценима помощ за развитието на лозарството. Това най-вече е осезаемо в южна България. Планините оказват своето влияние върху климата с надморската си височина, посоката на простиране, изложението на склоновете и пр. Стара планина и Средна гора са сериозни естествени прегради за студените въздушни маси, идващи от северозапад и североизток. Те са естествена граница, предизвикваща значителни различия в климата в Южна и Северна България. На юг високите планини Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Осогово с надморската си височина оказват влияние върху трансформирането на студените въздушните маси, проникващи от северозапад и нахлуващите от юг топли въздушни маси по долините на р. Струма и р. Места и седловините на Източни Родопи. Освен с въздействието върху климата планините оказват още едно безценно предимство на лозарството. Засетите с лози, хълмисти терени в подножията им, се радват на възможно най-много слънчеви лъчи през цялата година.

Климата без съмнение е подпомогнат и от влиянието река Дунав на север, Черно море на изток и Средиземно море на юг. Силното средиземноморско влияние, е причина климата в южна България да има преходно — средиземноморски характер — максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура.Континенталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, средиземноморското — в южната половина. Черно море от своя страна допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към преходно-средиземноморския, нито към преходно-континенталния климат. Специфичния черноморски климат е по-мек въпреки липсата на планински прегради. Благодарение на Черно море влиянието на студени континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Големият воден басейн на река Дунав оказва значително влияние върху климатичните условия в крайбрежната ивица на северната част на страната, носеща влага, прохлада и благодат, което не винаги е в положителна посока, поради честите мъгли, но в плодородните черноземи и сиви горски почви се отглеждат лозя със забележително сортово разнообразие.

Разнообразието от почви в България е предпоставка за благоприятното отглеждане на най-различни сортове. Тук се срещат и канелени и сиви горски, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки и плитки песъчливи почви, и други. Това разнообразие открива възможности за отглеждането на различни сортове лози.

Винарски региони на България

Актуалният български закон за виното и спиртните напитки налага определени стандарти при производството и търговията с вина, както и контрола върху тяхното спазване. Органите за контрол в тази област са: «Изпълнителната агенция по лозата и виното», «Националната лозаро-винарска камара» и «Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки».

Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) е браншова организация на производителите на грозде и вино. Създадена е през 2000 година с няколко основни цели: да защитава качеството, автентичността и произхода на виното, както и професионалните интереси на своите членове. Към НЛВК има създадени пет регионални камари, които са с центрове Пловдив, Плевен, Сливен, Варна и Благоевград. Те поддържат регистъра на производителите на грозде и качествено вино и формират дегустационни комисии за извършване на задължителен органолептичен анализ.

Според българското законодателство Лозарските райони се определят на базата на административно-териториалното деление на територията на страната. Границите на лозарските райони могат да съвпадат с тези на административно-териториалната единица, да обхващат повече от една административно-териториална единица или да се отнасят до специфична зона на производство като поречие или долина на река и др. За утвърждаване на вино от определен регион, производителят трябва да подаде заявление в регионалната лозаро-винарска камара (РЛВК), в чийто териториален обхват попада изцяло или по-голямата част от лозарския район, в който се произвежда виното.

Въз основа на разнообразния тероар обусловен от климата почвите, релефа и разбира се, традициите и обичаите в отделните части на страната, в България има обособени пет официални лозарски района, които се отличават с почти идентични собствени характеристики. Това са:

За утвърждаване на вино от определен регион, производителят трябва да подаде заявление в регионалната лозаро-винарска камара (РЛВК), в чийто териториален обхват попада изцяло или по-голямата част от лозарския район, в който се произвежда виното. Повече подробности за всеки един район, както и за регистрираните в тях марки качествени вина може да научите, като посетите техните страници в енциклопедията на BGBARMAN.

Всяко регионално вино, може да бъде означавано и с географското указание за произход от определен лозарски район. Когато такова бива използвано, виното трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Въз основа на това в България вината от определен регион се разделят на качествени вина с гарантирано наименование за произход (КВГНП) и качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (КВГКНП).

Качествено вино с гарантирано наименование за произход (КВГНП) е виното, което е получено от грозде, обработено и винифицирано в определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаването му. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Това обаче носи и много задължения, които притежателите на правата върху това наименование за произход трябва да спазват. Това са различни ограничения като: сортове грозде, които могат да се отглеждат в района, специфика на агротехническите мероприятия, максимално допустимост на добива от единица площ, ниво на алкохолно съдържание на вината, определено съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино (рандеман), технология на производство и други фактори за качество. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани в регистъра като ползватели.

Качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход (КВГКНП) са тези вина, които отговарят на условията за КВГНП и които притежават установена известност. Това е най-високата степен за качество в България, в зависимост от географския произход на виното.

В България има регистрирани 29 региона с КНП и 23 с КГНП. В енциклопедията на BGBARMAN, те са част от менюто на съответния регион, а под тях са изброени и регистрираните марки качествени вина.

Според справката от «Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки» у нас има регистрирани 246 винопроизводителя. Не всеки един от тях е регистриран като производител на качествени вина с определен географски произход. Това обаче не бива да омаловажава тяхната продукция, защото доста често тя не само не е по-лоша от тази на регистрираните, а точно обратното. Много често сме свидетели на изключителни вина, които биха оставили прекрасни впечатления у всеки ценител. Приятно пътешествие из вълшебния свят на българските вина. Наздраве!

автор: bgBarman.bg

По темата…

Лозаро - винарски район Тракийска низина

Разположение и тероар

Винарски регион Тракийска низина 1
1346654049

Южният лозаро-винарски район — Тракийска низина, обхваща общините около областите Пловдив, Хасково, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Кърджали, Ямбол и съвсем формално Смолян. Тук почвите и климатичните условия са подходящи за отглеждани предимно на червени сортове грозде, но добре виреят и някои бели. Тук се отглежда и уникалният български сорт мавруд.

Лозаро-винарски район Долината на Струма

Разположение и тероар

Винарски регион Долината на Струма 2
1346661876

Този район заема земите южно от гр. Дупница и е значително повлиян от топлите въздушни течения по поречията на реките Места и Струма. В сравнение с останалите той не притежава голяма площ, на за сметка на това е най-топлият и специфичен лозаро-винарски район на България.

Лозаро — винарски район Дунавска равнина

Разположение и тероар

Винарски регион Дунавска Равнина 2
1346662652

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Тя е и най-голямата равнинна територия в страната и заема приблизително 30 % от площта на България. Северния лозарски винен район обхваща земите между Стара планина на юг, р. Дунав на север, на запад се простира до р. Тимок, а на изток завършва с лозовите масиви около Русе, Бяла и Лясковец.

реклама The Martini Bar Varna
WHISKY, RUM, WINE Master Test 2015 Чаши за уиски 'Bar' Sagaform
Свещник с купа за ядки 'CALLAMPA' PHILIPPI

Прекомерната употреба на алкохол води до пристрастяване и сериозни заболявания!

Консумирайте с удоволствие и мярка!