Нов продукт - Bols Foam (Болс Пяна)
От, иновативен свят какъвто е бар индустрията можем да очакваме всичко.
От лекарство до напитка за пълно удоволствие
Характеристика на анасоновите ликьори
Още древните монаси установяват, че с добавянето на захар анасоновите отвари се превръщат от лекарство в напитка доставящо завладяващо удоволствие. Докато високоалкохолните анасонови напитки са чудесни аперитиви, то нетолкова силните, но изключително сладки анасонови ликьори като самбука, анисета и чинчон са един от най-подходящите диджестиви, за които може да се сетите.
Една от първите рецепти оцелели до днес идва от Франция
Първата рецепта за анасонов ликьор пристига от неизвестен индийски мореплавател. Младата Мари Бризар (Marie Brizard), дъщеря на майстор на бъчви и винопроизводител от Бордо, Франция, се грижела за болния моряк чужденец. В знак на признателност, за лечението, той й оставил рецептата за ликьор съдържащ анасон и още 11 други съставки. През 1755 година на 41 годишна възраст, тя решава да произвежда и продава ликьора. По това време, в пристанището на Бордо можело да се намерят разнообразие на аромати от целия свят и разбира се най-важното за един ликьор — сурова захар. Така Мари Бризар основава, във френския пристанищен град, една от многото малки дестилерии за ликьори.
Италианската самбука
Италианците се присъединяват към производството на ликьори от тази група малко по-късно. Или поне така е официално. Предприемачът Луиджи Манзи (Luigi Manzi — 1809 — 73 г.), който основава термални бани в Касамичола (Casamicciola) и първата електроцентрала, се смята за изобретателя на самбуката. За нея той използвал звездовиден анасон. Неговата напитка се произвеждала и бутилирала в Чивитавекия (Civitavecchia). Ликьора очарова цяла Италия и вдъхновява редица производители да създадат свои разновидности.
Самбуката по закон трябва да бъде кристално чиста. Въпреки това можете да срещнете самбука кафе, която е черна и е разновидност на стандарта. Обикновено се бутилира при 42 об. % алк.
Самбука Manzi, все още може да се намери, но тя определено не е единствената марка италиански анасонов ликьор. Предизвикан от скъпите вносни продукти, Силвио Мелети (Silvio Meletti), създава своята самбука в Асколи Пичено (Ascoli Piceno), през 1870 год. Неговото преимущество се основава на качеството на анасоновите насаждения отглеждани върху глинестите почви на провинция Марке. Mistrá е името на друга анасонова напитка от съседната северна провинция Емилия Романа, от където произлиза и Sambucca Romana.
Анасоновите ликьори, с италиански и френски произход, са може би най-популярните, но не и единствените. Можем да споменем и Anís del Mono и Chinchón Dulce от Испания.
Сервиране
Anisette, Anisetta, Mistrá, Sumbuca и техните близки роднини, от останалия свят се пият обикновено чисти, но понякога се сервират с лед или вода. Самбуката често се декорира с три цели зърна кафе. Много е популярно запалването на анасоновия ликьор. За тази цел трябва да изберете такъв над 40 об. % алк. и да спазвате следните прости правила. Първо изгасете пламъка и после консумирайте (не се правете на оригинални, защото обикновено опитите завършват в спешния кабинет) и не я оставяйте да гори твърде дълго, тъй като ръба на чашата ще се нагорещи ужасно и ще ви е трудно да си усещате устните доста дълго време. В краен случай може да използвате сламка. Аз лично предпочитам самбука сервирана в бренди снифтер с три зърна кафе. Чудесен диджестив след вкусна вечеря.
Наздраве!
автор: bgBarman.bg
Анасонови ликьори
Vaccari Sambuca / Isolabella Sambuca / Molinari / Paolina Sambuca / Romana Sambuca / Sambuca Averna / Sambuca Borghetti / Stella d’Italia
От лекарство до напитка за пълно удоволствие
Характеристика на анасоновите ликьори
Още древните монаси установяват, че с добавянето на захар анасоновите отвари се превръщат от лекарство в напитка доставящо завладяващо удоволствие. Докато високоалкохолните анасонови напитки са чудесни аперитиви, то нетолкова силните, но изключително сладки анасонови ликьори като самбука, анисета и чинчон са един от най-подходящите диджестиви, за които може да се сетите.
Една от първите рецепти оцелели до днес идва от Франция
Първата рецепта за анасонов ликьор пристига от неизвестен индийски мореплавател. Младата Мари Бризар (Marie Brizard), дъщеря на майстор на бъчви и винопроизводител от Бордо, Франция, се грижела за болния моряк чужденец. В знак на признателност, за лечението, той й оставил рецептата за ликьор съдържащ анасон и още 11 други съставки. През 1755 година на 41 годишна възраст, тя решава да произвежда и продава ликьора. По това време, в пристанището на Бордо можело да се намерят разнообразие на аромати от целия свят и разбира се най-важното за един ликьор — сурова захар. Така Мари Бризар основава, във френския пристанищен град, една от многото малки дестилерии за ликьори.
Италианската самбука
Италианците се присъединяват към производството на ликьори от тази група малко по-късно. Или поне така е официално. Предприемачът Луиджи Манзи (Luigi Manzi — 1809 — 73 г.), който основава термални бани в Касамичола (Casamicciola) и първата електроцентрала, се смята за изобретателя на самбуката. За нея той използвал звездовиден анасон. Неговата напитка се произвеждала и бутилирала в Чивитавекия (Civitavecchia). Ликьора очарова цяла Италия и вдъхновява редица производители да създадат свои разновидности.
Самбуката по закон трябва да бъде кристално чиста. Въпреки това можете да срещнете самбука кафе, която е черна и е разновидност на стандарта. Обикновено се бутилира при 42 об. % алк.
Самбука Manzi, все още може да се намери, но тя определено не е единствената марка италиански анасонов ликьор. Предизвикан от скъпите вносни продукти, Силвио Мелети (Silvio Meletti), създава своята самбука в Асколи Пичено (Ascoli Piceno), през 1870 год. Неговото преимущество се основава на качеството на анасоновите насаждения отглеждани върху глинестите почви на провинция Марке. Mistrá е името на друга анасонова напитка от съседната северна провинция Емилия Романа, от където произлиза и Sambucca Romana.
Анасоновите ликьори, с италиански и френски произход, са може би най-популярните, но не и единствените. Можем да споменем и Anís del Mono и Chinchón Dulce от Испания.
Сервиране
Anisette, Anisetta, Mistrá, Sumbuca и техните близки роднини, от останалия свят се пият обикновено чисти, но понякога се сервират с лед или вода. Самбуката често се декорира с три цели зърна кафе. Много е популярно запалването на анасоновия ликьор. За тази цел трябва да изберете такъв над 40 об. % алк. и да спазвате следните прости правила. Първо изгасете пламъка и после консумирайте (не се правете на оригинални, защото обикновено опитите завършват в спешния кабинет) и не я оставяйте да гори твърде дълго, тъй като ръба на чашата ще се нагорещи ужасно и ще ви е трудно да си усещате устните доста дълго време. В краен случай може да използвате сламка. Аз лично предпочитам самбука сервирана в бренди снифтер с три зърна кафе. Чудесен диджестив след вкусна вечеря.
Наздраве!
автор: bgBarman.bg
реклама
