Нишката, свързваща съвременните ликьори и античните билкови отвари

Кратки характеристики на горчивките по света
Горчивки малка

С течение на времето много от лечебните билкови отвари, започват да се превръщат в напитки предимно за удоволствие. Една група, обаче стриктно се придържа към основното си предназначение. Това са горчивките.

Самата дума може да ви стори объркваща и непозната. Под горчивки трябва да разбираме напитките познати ни като Битер и Амаро (Bitter и Amaro). Въпреки по-широко разпространените названия, лично аз предпочитам да нарека тази група напитки, с българското и наименование. Горчивките, с изключение на някои изключително популярни марки, не са от най-консумираните ликьори в България. Въпреки това, групата съдържа напитки, които могат да се използват както като аперитиви, така и като диджестиви и дори като лекарство против стомах и махмурлук.

Горчивките като напитки, датират от времето, когато аптекари, алхимици и монаси използвали познанията си за природата и експериментирали с корени, билки и кори върху здравето на доверилите им се люде. Това била доста широко разпространена практика и съвременни представители на тези миксове, можем да намерим в страни като Германия, Дания, Франция, Испания и дори в техните колонии в Новия свят. Страната с най-много представители е разбира се тази, където е започнало всичко — Италия. Тук тези напитки са познати като Амаро (Amaro)

Горчивината при тези напитки е в резултат на използването на някои растителни видове и всяка марка обикновено има включена в своята рецепта, една и повече от следните горчиви съставки: хинин, ангелика, тинтява, портокалови кори, седефче, Nux Vomica, артишок, пелин, алое, корен от равен. Същевременно се използват и други съставки, които не са популярни заради своята горчивина, а по-скоро с ароматните си и лечебни свойства, като: ванилия, карамфил, кориандър, индийско орехче, лавандула, джинджифил. Всяка марка строго пази тайната на своята рецепта.

Най-популярния представител на тази група е Fernet Branca (Фернет Бранка). Марката, която започва своя живот като лечебна аптекарска отвара, използва над 30 различни съставки. Това е една от най-горчивите напитки на планетата. Тя е и с много високо алкохолно съдържание, така че внимавайте с опитването. В същност за 20 години не съм срещал някой да си е поръчал повече от два пъти в един ден.

Averna (Аверна) и Montenegro (Монтенегро), са значително по-слабо горчиви, благодарение на добавката от подсладено вино. Cynar (Чинар) е значително лек, но доста по-сложен за разбиране. Неговата основна горчива съставка е артишок, който гордо стои на етикета на марката. Това не помага особено много в продажбите извън страната й на произход.

Най популярната италианска горчивка е и любима на много хора по света. Нейното име е Campari (Кампари). Създадена от Гаспаре Кампари (Gaspare Campari), в неговото кафене в Милано, през 1860 година, тя винаги е била напитката, която или обичаш или не понасяш органически (това в същност важи за всички от тази група). Почитателите на Campari го предпочитат чисто върху лед, със сода или с портокалов сок. Прекрасно питие, което те освежава и стимулира апетита, а на всичко отгоре има и прекрасен цвят. Martini & Rossi правят също чудесна горчивка — Martini Bitter, която е много подобна на Campari.

Един невероятен преставител на този раздел аперитиви е Aperol (Аперол). Той е сладък, лек както на вкус, така и на алкохолно съдържание и с много приятен аромат. Тук ще спомена и Dubonnet и Punt e Mess, които са разгледани в секцията винени аперитиви (при слобоалкохолните напитки). Те се приближават до разглежданата група, но технологията им на производство ги подрежда другаде.

Топ марката горчивка от Франция Suze (Сюз), се доближава до стила на Campari и обикновено се сервира главно като аперитив. Нейната горчивина се дължи главно на основната и съставка — тинтява. Това растение е високо ценено заради своите медицински приложения. От него се извлича отвратително на мирис и вкус на кал етерично масло и факта, че Suze е прекрасно питие, се дължи единствено на чудесната му рецепта и технология на производство.

Германия както винаги е постоянна в политиката си «Това е добро за тебе». Тя е родина на две безкомпромисни марки горчивки Jagermeister (Йегермайстер) и Underbeg (Ундерберг). Jagermeister, чиито съставки включват анасон, маково семе, хвойна и женшен е твърдо устремен към баровете и нощните клубове. Маркетинговата му концепция го определя като многофункционално питие, което може да се пие като аперитив, диджестив и като миксер. Аз лично го предпочитам чисто или с много лед и тоник. Underbeg, от своя страна се предлага в елегантни малки 20 милилитрови бутилчици, опаковани в тъмна хартия. Неговата съдба е да бъде един от най-добрите деджестиви, но много често хората го използват като средство за премахване на махмурлук. Това има разбира се някакво логично обяснение, което ще разгледаме по-подробно другаде. Най-важното е че помага. Същия ефект имат Campari комбинирано с прясно изцеден портокалов сок, коктейл Блъди Мери, една студена бира, аспирин с витамин С и стига толкова за сега.

Двете най известни горчивки в източна Европа са унгарският Unicum (Уникум) и латвийския Melnais Balzans (Мелнейс Балзанс). Те са много подобни като стил. Unicum, създаден през 1790 година се състои от 40 растителни видове и е нежно сладникав с леки горчиви нотки. Melnais Balzans както всички останали използва тайна рецепта, част от която са съставки като мед, мента и пелин. Богат комплекс от горчиви съставки, мистериозен и запленяващ аромат и определено запомнящ се вкус.

Една най-новите марки горчивки Gammeldansk, идва от Дания. На пазара е от 1964 година и е микс от 30 различни билки, плодове и етерични масла, между които канела, звездовиден анасон, карамфил, плодове от офика (самодивско дърво). Жълтеникаво кафяв до златист цвят, средно горчив и леко сладникав. Чудесна марка за начало на вечерята, а защо не и за край.

Можем да определим горчивките от Испания и по-точно тез от Каталуня, като определено странни. Наричат ги vinos quinados. Calisay (Калисай) е най-горчивият представител. Името му произлиза от основната съставка, която е кората на хининовото дърво. Тук се използва специална разновидност, която се нарича Calisaya и расте единствено в Еквадор. Към нея се добавя голямо количество кора от горчиви портокали и други компоненти. Всички те обикновено се киснат в подсилено вино, преди да отлежат в дъбови бурета. Има силно-горчив интензитет, балансиран от сладоста на женското биле. Тук може да споменем и популярния аперитив Chinchon, който е много труднопозицируем като характеристики. Можем да го определим като нещо средно между ликьор, горчивка, и анасонова напитка. Аз съм решил да го разгледам като сладка анасонова напитка, въпреки, че споделя съставките и техниките на трите групи: горчивина от хининовата кора, анасонов екстракт и много захарен сироп.

Южна Америка е родина на най-емблематичната горчивка — Angostura (Ангостура). Тази мощна и ароматна марка е създадена от доктор Сиегерд (Siegert), немски лекар, който я наименува на малък град във Венецуела. Тази напитка (бих казал подправка), все още се приготвя по оригиналната рецепта, но в Тринидад и Тобаго. Компанията строго пази тайната на рецептата и всичко, което се знае е, че за база се използва силен ром, а като горива съставка, корен от тинтява. Използвана в миналото като лекарство против малария, Angostura е изключително силен микс, който днес се използва в минимални количества като подправка, даваща финални щрихи на коктейли като Маи Тай, Плантерс Пунш, Мохито, Манхатън, Пинк джин и други.

Това не са напитки, които задължително ще допаднат на всеки. Но аз силно вярвам, че никой не може да каже, че не харесва нещо което не е опитал. Така че ако имате възможност опитайте. Нали за това са баровете, не е нужно да купувате бутилки. Въпреки всичко, повярвайте ми, винаги е от полза да имате една марка горчивка под ръка в къщи, защото когато ви се случи да се натъпчете подобаващо и ви стане тежко е по-добре шот от качествена горчивка отколкото дражета синтетика.

автор: bgBarman.bg

Горчивки

Jägermeister / Underberg / Zwack Unicum / 18 Isolabella / Amaro Montenegro / Amaro Ramazzotti / Amer Picon / Angostura bitter / Aperol / Averna Amaro / Becherovka / Biancosarti / Campari / Cynar / Diesus / Els La Vera / Fernet Branca / Fernet Capri / Gammel Dansk / O'Cangaceiro  / Parmavecchia / Robus / Select Aperitivo / Suze

Нишката, свързваща съвременните ликьори и античните билкови отвари

Кратки характеристики на горчивките по света
Горчивки малка

С течение на времето много от лечебните билкови отвари, започват да се превръщат в напитки предимно за удоволствие. Една група, обаче стриктно се придържа към основното си предназначение. Това са горчивките.

Самата дума може да ви стори объркваща и непозната. Под горчивки трябва да разбираме напитките познати ни като Битер и Амаро (Bitter и Amaro). Въпреки по-широко разпространените названия, лично аз предпочитам да нарека тази група напитки, с българското и наименование. Горчивките, с изключение на някои изключително популярни марки, не са от най-консумираните ликьори в България. Въпреки това, групата съдържа напитки, които могат да се използват както като аперитиви, така и като диджестиви и дори като лекарство против стомах и махмурлук.

Горчивките като напитки, датират от времето, когато аптекари, алхимици и монаси използвали познанията си за природата и експериментирали с корени, билки и кори върху здравето на доверилите им се люде. Това била доста широко разпространена практика и съвременни представители на тези миксове, можем да намерим в страни като Германия, Дания, Франция, Испания и дори в техните колонии в Новия свят. Страната с най-много представители е разбира се тази, където е започнало всичко — Италия. Тук тези напитки са познати като Амаро (Amaro)

Горчивината при тези напитки е в резултат на използването на някои растителни видове и всяка марка обикновено има включена в своята рецепта, една и повече от следните горчиви съставки: хинин, ангелика, тинтява, портокалови кори, седефче, Nux Vomica, артишок, пелин, алое, корен от равен. Същевременно се използват и други съставки, които не са популярни заради своята горчивина, а по-скоро с ароматните си и лечебни свойства, като: ванилия, карамфил, кориандър, индийско орехче, лавандула, джинджифил. Всяка марка строго пази тайната на своята рецепта.

Най-популярния представител на тази група е Fernet Branca (Фернет Бранка). Марката, която започва своя живот като лечебна аптекарска отвара, използва над 30 различни съставки. Това е една от най-горчивите напитки на планетата. Тя е и с много високо алкохолно съдържание, така че внимавайте с опитването. В същност за 20 години не съм срещал някой да си е поръчал повече от два пъти в един ден.

Averna (Аверна) и Montenegro (Монтенегро), са значително по-слабо горчиви, благодарение на добавката от подсладено вино. Cynar (Чинар) е значително лек, но доста по-сложен за разбиране. Неговата основна горчива съставка е артишок, който гордо стои на етикета на марката. Това не помага особено много в продажбите извън страната й на произход.

Най популярната италианска горчивка е и любима на много хора по света. Нейното име е Campari (Кампари). Създадена от Гаспаре Кампари (Gaspare Campari), в неговото кафене в Милано, през 1860 година, тя винаги е била напитката, която или обичаш или не понасяш органически (това в същност важи за всички от тази група). Почитателите на Campari го предпочитат чисто върху лед, със сода или с портокалов сок. Прекрасно питие, което те освежава и стимулира апетита, а на всичко отгоре има и прекрасен цвят. Martini & Rossi правят също чудесна горчивка — Martini Bitter, която е много подобна на Campari.

Един невероятен преставител на този раздел аперитиви е Aperol (Аперол). Той е сладък, лек както на вкус, така и на алкохолно съдържание и с много приятен аромат. Тук ще спомена и Dubonnet и Punt e Mess, които са разгледани в секцията винени аперитиви (при слобоалкохолните напитки). Те се приближават до разглежданата група, но технологията им на производство ги подрежда другаде.

Топ марката горчивка от Франция Suze (Сюз), се доближава до стила на Campari и обикновено се сервира главно като аперитив. Нейната горчивина се дължи главно на основната и съставка — тинтява. Това растение е високо ценено заради своите медицински приложения. От него се извлича отвратително на мирис и вкус на кал етерично масло и факта, че Suze е прекрасно питие, се дължи единствено на чудесната му рецепта и технология на производство.

Германия както винаги е постоянна в политиката си «Това е добро за тебе». Тя е родина на две безкомпромисни марки горчивки Jagermeister (Йегермайстер) и Underbeg (Ундерберг). Jagermeister, чиито съставки включват анасон, маково семе, хвойна и женшен е твърдо устремен към баровете и нощните клубове. Маркетинговата му концепция го определя като многофункционално питие, което може да се пие като аперитив, диджестив и като миксер. Аз лично го предпочитам чисто или с много лед и тоник. Underbeg, от своя страна се предлага в елегантни малки 20 милилитрови бутилчици, опаковани в тъмна хартия. Неговата съдба е да бъде един от най-добрите деджестиви, но много често хората го използват като средство за премахване на махмурлук. Това има разбира се някакво логично обяснение, което ще разгледаме по-подробно другаде. Най-важното е че помага. Същия ефект имат Campari комбинирано с прясно изцеден портокалов сок, коктейл Блъди Мери, една студена бира, аспирин с витамин С и стига толкова за сега.

Двете най известни горчивки в източна Европа са унгарският Unicum (Уникум) и латвийския Melnais Balzans (Мелнейс Балзанс). Те са много подобни като стил. Unicum, създаден през 1790 година се състои от 40 растителни видове и е нежно сладникав с леки горчиви нотки. Melnais Balzans както всички останали използва тайна рецепта, част от която са съставки като мед, мента и пелин. Богат комплекс от горчиви съставки, мистериозен и запленяващ аромат и определено запомнящ се вкус.

Една най-новите марки горчивки Gammeldansk, идва от Дания. На пазара е от 1964 година и е микс от 30 различни билки, плодове и етерични масла, между които канела, звездовиден анасон, карамфил, плодове от офика (самодивско дърво). Жълтеникаво кафяв до златист цвят, средно горчив и леко сладникав. Чудесна марка за начало на вечерята, а защо не и за край.

Можем да определим горчивките от Испания и по-точно тез от Каталуня, като определено странни. Наричат ги vinos quinados. Calisay (Калисай) е най-горчивият представител. Името му произлиза от основната съставка, която е кората на хининовото дърво. Тук се използва специална разновидност, която се нарича Calisaya и расте единствено в Еквадор. Към нея се добавя голямо количество кора от горчиви портокали и други компоненти. Всички те обикновено се киснат в подсилено вино, преди да отлежат в дъбови бурета. Има силно-горчив интензитет, балансиран от сладоста на женското биле. Тук може да споменем и популярния аперитив Chinchon, който е много труднопозицируем като характеристики. Можем да го определим като нещо средно между ликьор, горчивка, и анасонова напитка. Аз съм решил да го разгледам като сладка анасонова напитка, въпреки, че споделя съставките и техниките на трите групи: горчивина от хининовата кора, анасонов екстракт и много захарен сироп.

Южна Америка е родина на най-емблематичната горчивка — Angostura (Ангостура). Тази мощна и ароматна марка е създадена от доктор Сиегерд (Siegert), немски лекар, който я наименува на малък град във Венецуела. Тази напитка (бих казал подправка), все още се приготвя по оригиналната рецепта, но в Тринидад и Тобаго. Компанията строго пази тайната на рецептата и всичко, което се знае е, че за база се използва силен ром, а като горива съставка, корен от тинтява. Използвана в миналото като лекарство против малария, Angostura е изключително силен микс, който днес се използва в минимални количества като подправка, даваща финални щрихи на коктейли като Маи Тай, Плантерс Пунш, Мохито, Манхатън, Пинк джин и други.

Това не са напитки, които задължително ще допаднат на всеки. Но аз силно вярвам, че никой не може да каже, че не харесва нещо което не е опитал. Така че ако имате възможност опитайте. Нали за това са баровете, не е нужно да купувате бутилки. Въпреки всичко, повярвайте ми, винаги е от полза да имате една марка горчивка под ръка в къщи, защото когато ви се случи да се натъпчете подобаващо и ви стане тежко е по-добре шот от качествена горчивка отколкото дражета синтетика.

автор: bgBarman.bg
реклама The Martini Bar Varna
WHISKY, RUM, WINE Master Test 2015 Чаши за уиски 'Bar' Sagaform
Свещник с купа за ядки 'CALLAMPA' PHILIPPI