В Турция, раки е национална напитка и традиционно се консумират или чиста, с охладена вода на страна или частично смесена с нея, според личните предпочитания. Разреждането с вода кара тази турска ракия да придобие млечно-бял цвят. Това явление е довело до, популярното название «лъвско мляко» (Aslan sütü от тур., мляко от лъв). В турския разговорен език Aslan (от тур., лъв) е метафора на силен и смел мъж, това дава при превода алегорията «млякото на силните».
Твърди се, че гръцките винопроизводители от Мала Азия са първите, които са добили раки от гроздови джибри, още през 15 век. Около 1700 година, тази напитка вече се пие в цялата Отоманска Империя. Била толкова популярна, че през 1792 година, хазната открива отделен клон, който да се занимава с таксуването на алкохолните напитки.
Религиозните забрани никога не са могли да се окажат сериозна заплаха за производството й. Местните власти просто си затваряли очите. Когато Турция става република, раки е най-важната алкохолна напитка в държавата. Правителството осъзнава тази сила и веднага прави производството й монопол на държавата.
Нормална вечеря без раки в Турция е немислима. Консумацията на турската анасонлийка текущо надвишава 60 милиона литра годишно, което е повече от всички останали напитки взети заедно. Монополната компания Tekel (на турски — монопол), произвежда алкохолни напитки от 1931 година. Меласата от захарно цвекло се използва едва от 1947 година. Тази суровина дава леката горчивина на най-популярната марка Yeni Raki (Нова Ракия).
Края на монопола идва на 27 февруари 2004 година. Това прави значително раздвижване на пазара на раки. Появяват се нови марки, някои от които с изключително високо качество.
В днешно време раки е базирана основно на гроздови джибри, а в южната част на страната на алкохол от смокини. Плодовите остатъци се разреждат с вода в съотношение 1:4. Когато ферментацията започне (при 28 — 32 °С), партиди от охладена смес се добавя, за да се поддържа постоянна температура. Това се прави, заради опасността високата температура, която се развива при ферментацията, да унищожи дрождите.
Така наречената suma (сума), с алкохолно съдържание от 93.4 — 94 об. % алк. се дестилира в колонна дестилационна система. Към разредения до 45 об. % алк. дестилат се добавя 100 гр. на литър анасон или семена на резене, омекнали предварително във вода. Новия микс се дестилира още веднъж в меден казан, обикновено с капацитет до 5 000 литра. По време на този процес се събират само средната част (сърцето) на дестилата, която е със сила 75 — 84 об. % алк.
Прясно дестилираната раки, отлежава за кратко в дървени бъчви или стоманени контейнери, преди да се разреди до 43 — 50 об. % алк. Допустимо е добавяне на захар, до 4- 6 грама на литър. След гасенето и лекото подслаждане отлежава три месеца, за да се съчетае и хомогенизира.
Като повечето качествени продукти и тази напитка си има своите митове. Остатъка на дъното на казана dip rakisi, е смятан за много ароматен продукт и никога не се пуска на пазара. Говори се, че не са много хората, които са го опитали, тъй като се дава само като подарък на много важни клиенти и високопоставени обществени личности, затова е познат като özel raki (специална ракия).
Ако сте фен на анасоновите напитки като мен, не трябва да гледате какво включва «all inclusive» пакета на хотела, защото ракито винаги фигурира и се лее като вода. Лично съм се убедил, че алкохолът в Турция е качествен. Не знам дали е до контрол, традиции или съвест, но съм опитал от почти всичко и то е на ниво. Браво! В България не са много марките, с които можете да се снабдите, но когато отидете там каквото и да ви сипят (стига мястото да е читаво) слагайте студената вода и наздраве!
В Турция, раки е национална напитка и традиционно се консумират или чиста, с охладена вода на страна или частично смесена с нея, според личните предпочитания. Разреждането с вода кара тази турска ракия да придобие млечно-бял цвят. Това явление е довело до, популярното название «лъвско мляко» (Aslan sütü от тур., мляко от лъв). В турския разговорен език Aslan (от тур., лъв) е метафора на силен и смел мъж, това дава при превода алегорията «млякото на силните».
Твърди се, че гръцките винопроизводители от Мала Азия са първите, които са добили раки от гроздови джибри, още през 15 век. Около 1700 година, тази напитка вече се пие в цялата Отоманска Империя. Била толкова популярна, че през 1792 година, хазната открива отделен клон, който да се занимава с таксуването на алкохолните напитки.
Религиозните забрани никога не са могли да се окажат сериозна заплаха за производството й. Местните власти просто си затваряли очите. Когато Турция става република, раки е най-важната алкохолна напитка в държавата. Правителството осъзнава тази сила и веднага прави производството й монопол на държавата.
Нормална вечеря без раки в Турция е немислима. Консумацията на турската анасонлийка текущо надвишава 60 милиона литра годишно, което е повече от всички останали напитки взети заедно. Монополната компания Tekel (на турски — монопол), произвежда алкохолни напитки от 1931 година. Меласата от захарно цвекло се използва едва от 1947 година. Тази суровина дава леката горчивина на най-популярната марка Yeni Raki (Нова Ракия).
Края на монопола идва на 27 февруари 2004 година. Това прави значително раздвижване на пазара на раки. Появяват се нови марки, някои от които с изключително високо качество.
В днешно време раки е базирана основно на гроздови джибри, а в южната част на страната на алкохол от смокини. Плодовите остатъци се разреждат с вода в съотношение 1:4. Когато ферментацията започне (при 28 — 32 °С), партиди от охладена смес се добавя, за да се поддържа постоянна температура. Това се прави, заради опасността високата температура, която се развива при ферментацията, да унищожи дрождите.
Така наречената suma (сума), с алкохолно съдържание от 93.4 — 94 об. % алк. се дестилира в колонна дестилационна система. Към разредения до 45 об. % алк. дестилат се добавя 100 гр. на литър анасон или семена на резене, омекнали предварително във вода. Новия микс се дестилира още веднъж в меден казан, обикновено с капацитет до 5 000 литра. По време на този процес се събират само средната част (сърцето) на дестилата, която е със сила 75 — 84 об. % алк.
Прясно дестилираната раки, отлежава за кратко в дървени бъчви или стоманени контейнери, преди да се разреди до 43 — 50 об. % алк. Допустимо е добавяне на захар, до 4- 6 грама на литър. След гасенето и лекото подслаждане отлежава три месеца, за да се съчетае и хомогенизира.
Като повечето качествени продукти и тази напитка си има своите митове. Остатъка на дъното на казана dip rakisi, е смятан за много ароматен продукт и никога не се пуска на пазара. Говори се, че не са много хората, които са го опитали, тъй като се дава само като подарък на много важни клиенти и високопоставени обществени личности, затова е познат като özel raki (специална ракия).
Ако сте фен на анасоновите напитки като мен, не трябва да гледате какво включва «all inclusive» пакета на хотела, защото ракито винаги фигурира и се лее като вода. Лично съм се убедил, че алкохолът в Турция е качествен. Не знам дали е до контрол, традиции или съвест, но съм опитал от почти всичко и то е на ниво. Браво! В България не са много марките, с които можете да се снабдите, но когато отидете там каквото и да ви сипят (стига мястото да е читаво) слагайте студената вода и наздраве!
Новината от миналата седмица, че Diageo (Диаджео) приключва с 25 годишното си дистрибутиране на Jose Cuervo, предизвика спекулации, че Pernod Ricard (Перно Рикард)имат апетити да добавят най-продаваната марка текила към своето портфолио.
