Закътания залив на Кембълтън (Campbeltown) и досега е отлично транспортно средище. От там са се изнясяли уискита, както за блендиращите компании в Глазгоу, така и за Америка. Бързият упадък на този регион е следствие от алчността на дестилериите и дейността на организацията, ръководена от Ал Капоне. Кембълтън бил един от основните доставчици на американския пазар. Когато се въвежда Сухият режим поръчките се умножават, производителите не могат да насмогнат и увеличават количеството за сметка на качеството. От друга страна — приятелчетата на Ал Капоне осъзнават, че могат да напишат името Campbeltown на етикета на всеки фалшив и долнопробен алкохол, който внасяли нелегално от Канада. Репутацията на района загива за няколко години и около 1930 год. остават действащи само три дестилерии.

Някакси оцеляла, Springbank (Спрингбанк), основана през 1828 година е една от трите останали дестилерии, спомен от процъфтяващото минало на града. В момента тя продължава да произвежда малц от свой собствен ечемик, използвайки подгрявани с каменни въглища дестилатори.

Glen Scotia (Глен Скотия), открита през 1832 година, е другата оцеляла дестилерия. За съжаление, въпреки своите доста интересни малцове, тя пуска рядко продукция на пазара, а и често е затворена. След популяризирането на сингъл малцовите уискита в последните години, тук се вижда сериозно раздвижване.

През 2004 година е реновирана фамилната дестилерия Glengyle (Гленгайл), в центъра на града, чийто първи малцове излизат през 2012 година под името KIlkerran (Килкеран).

Характеристиките на уискитата, произвеждани в този район, са с по-изразителни вкусови характеристики от тези в Лоуланд, подправени с характерните солени нотки. Колкото до използването на торф — наподобяват тези, които се позиционират в северните части на остров Айла (Islay).