Джинът и неговият близък братовчед дженевър (Genever или Jenever) са бели алкохолни напитки, които са ароматизирани с растителни продукти (разнообразен асортимент от билки и подправки). Основната съставка са плодовете на хвойната. От тяхното латинско наименование Ginepro идва и името на напитката.
Прародителят на джина
Еликсирите на база плодове от хвойна придобиват широка популярност през 14 век, когато черната смърт пристига в Европа. Един от лековете, използван по време на тази епидемия, бил направен от плодовете на хвойната. По това време италиански монаси вече са открили, че тези плодчета са ефективни при болести на пикочния мехур, бъбреците, както и за подсилване на имунната система, но прекаляването с тях води до проблеми с простатата. Предполага се, че този лечебен тоник е прародителя на джина.
Първото писмено свидетелство за дестилация на «eau de vie de genièvre» е от 1572 година, от Франсис Силвиус (Franciscus Silvius) известен още като д-р Франсис де ла Бо (Dr. Franciscus de la Boë), професор по медицина в университета в Лейдън, който предлагал своето творение като диуретично средство.
Не след дълго, добре познатият в Холандия тоник (лекарство) дженевър, напуска аптекарските щандове и се превръща в комерсиална алкохолна напитка, доставяща приятни емоции. Бащата на комерсиалното производство на джин Лукас Болс построява първата си дестилерия през 1575 година, в близост до Амстердам.
От напитка за кураж, до отрова за градското население на Англия
Въпреки че е създаден в Холандия, джинът придобива популярност най-вече в Англия. През трийсетгодишната война (1618 — 1648), в която английските войски се сражавали срещу испанците за независимостта на Холандия, войниците редовно се подкрепяли преди битка с така наречения «холандски кураж» — универсалното лекарство за смелост, както и срещу многобройните болести, съпътствали тази война. Прибирайки се в родината си, те занесли някоя и друга бутилка от него със себе си. Новият крал на Англия, Уилям ІІІ бил холандец. Той забранява вноса на вино и бренди от Франция и активно насърчава производството на джин.
Много скоро след този акт дестилацията на джин в Англия взима внушителни размери. През 1730 година в Лондон имало над 7 500 магазина за алкохол и над 1500 незаконни дестилерии. Правителството скоро осъзнава, че приблизително всяко четвърто домакинство произвеждало и продавало джин, чийто рецепти често включвали съставки като изключително вредния за здравето терпентин. Цената на джина била по-евтина от бирата, поради което годишната му консумация достигнала до внушителните 86 милиона литра (5 пъти по-голяма от тази на бирата).
В своята гравюра " Gin Line" от 1751 г. Уилям Хогарт, много ясно описва сцената на социално разложение на бедното съсловие от населението на Англия.
Масовата злоупотреба с алкохол и рязко увеличилата се смъртност сред бедните маси се превръща в основен проблем за градовете. През 1736 г. със законов акт, познат като «Закон за Джина» властите взимат проблема на сериозно и го правят възпрепятстващо скъп. Лицензите на производителите рязко се оскъпяват и през следващите 6 години само две дестилерии плащат лиценза. Благодарение на това, производството намалява с 50%. Законът за Джина във Великобритания се актуализира през 1742 година. Определят се разумени данъци и се поставя началото на нова политика, която съществува и до днес.
Появата на съвременния джин
В годините на създаването си джинът се е различавал доста от фината и деликатна алкохолна напитка в днешно време. Прародителят на съвременния джин честно казано е бил доста гадно на вкус питие. Това е била напитката на бедните, отчаяните и низвергнатите, най-нисшата прослойка на обществото. Най-широко разпространеният стил бил така наречения Old Tom (Олд Том, в превод — стария Том), нискокачествен зърнен спирт, в който са се киснали плодове от хвойна, подправен с глицерин и захарен сироп. Откъде идва името Олд Том остава мистерия. Този стил джин все още може да бъде намерен. На вкус наподобява леко подсладена плодово-билкова ракия. Разбира се, качеството на алкохола в съвременните марки е на необходимото ниво.
Първата голяма промяна съдбата на джина среща към края на 18 век, с откриването на колонната дестилационна система. Старият Том отстъпва на новия стил Dry Gin (Сух Джин). Качеството на алкохола значително се подобрява и вече няма нужда да се подслажда, за да е годен за пиене. Джинът вече не е напитка на бедните. Да пиеш джин става модерно. Дестилерията Plymouth (Плимут) претендира да е първата произвела кристално чистата изтънчена напитка, такава, каквато я познаваме в днешно време. Смята се също, че Plymouth е първата марка, наречена сух джин. Днес тя е единственият представител на собствен стил джин, произвеждан в защитен географски район. Съществуват съществени разлики между стила London Dry Gin и Plymouth Gin. При London Dry Gin се набляга повече на плодовете на хвойната и се използват повече растения с горчиви характеристики. При Plymouth Gin се използват по-малко хвойнови плодове и повече растения със сладки характеристики.
В Холандия производство на Genever (Дженевър) много бързо се интегрира в изключително добре развитата й търговска система. Пристанището на Ротердам се превръща в център на дестилацията на този стил. Предимството за дестилериите, отворили там, било изобилието от подправки, пристигащи от холандските колонии в Източна Индия (днешна Индонезия). Много от водещите холандски дестилерии на дженевър днес водят началото си още от 16 — ти и 17 — ти век. Примери за това са фирми като Bols (1575) и De Kuyper (1695).
Белгия разработва своя собствена спиртна напитка от стила дженевър по начин, подобен на този в Холандия (която контролира Белгия за известно време в началото на 19 век). Единствената разлика между тях е в наименованието. За Холандия то е Genever, а за Белгия е Jenever. Разликата е само в началните букви. Двете германски окупации над Белгия в Световните войни оказват особена тежест върху производителите на дженевър, тъй като германците събарят всички медни казани, за да ги претопят за производството на гилзи. Шепата останали белгийски производители в днешни дни работят предимно за местния пазар.
Джинът и коктейлите
Кристално чист и с деликатен аромат, джинът е един от шестте класически високоалкохолни напитки, използвани за база в коктейлите.
В миналото имало практически причини да се смесват отделни съставки, било то и алкохолни. Да си припомним, че джинът е създаден за лекарство. Като перфектен медиум, той е напитката, в която моряците от военната флота слагали Angostura bitter (Ангонстура Битер), за да се предпазят от стомашни проблеми. Така се ражда коктейлът Пинк Джин (Pink Gin — Розов Джин). Успоредно с това се смесвал и джин със сок от лайм (за предпазване от скорбут). Така се ражда Гимлет (Gimlet). По това време доставчикът на безалкохолни напитки и минерална вода Якоб Швепс, изобретява хининовата Tonic Water. Тя е предназначена за служещите в колониите, където върлува малария. Тоникът също бил добавен към модерния по това време джин. Така се ражда може би най-популярният миксер на всички времена — «Джин Тоник».
Сухият режим в САЩ прави джина главно действащо лице при създаването на коктейли. Качествен алкохол се намирал трудно и струвал скъпо, затова собствениците на заведения произвеждали свой. Така се появява т.н. Bathtub Gin. Не, това не е марка джин, «стил» произвеждан в баните на заведенията, от индустриален алкохол, екстракт от плодовете на хвойната, масла от разни растения и глицерин. Този микс, който и лондонските бездомници от 18 век биха се замислили дали да опитат, не бил чак толкова лош примесен с плодови сокове.
След края на Втората Световна Война, джина се превръща в модерна напитка с висок социален статус. Няма Холивудска звезда, която да е пропуснала възможността да изрази пред медиите любовта си към супермодерното Мартини, най-популярния коктейл на всички времена включващ само две съставки — джин и сух вермут. В самото начало той се приготвял в съотношение 2 към 1 едно в полза на джина, но много бързо модата го прави все по-сух и по-сух и пропорцията стига до 7 към 1. Рецептата на сър Уинстън Чърчил била джин и преминаваща над шейкъра затворена бутилка със сух вермут.
Но нищо не трае вечно. Джинът се запазва като основна бяла алкохолна напитка, използвана за коктейли, до 1970 година, когато неутралната на вкус и аромат водка, окончателно завзема световния пазар и става алкохол номер едно. Въпреки това и до ден днешен джинът е една от най-популярните напитки по света. Днес джина се радва най-голяма популярност във Великобритания, Испания и разбира се САЩ.
