От дълбока древност, ябълката е била свързана с любов, плодородие, съвършенство, живот, вечна младост, блаженство и безсмъртие. В древногръцката митология, Херкулес откраднал ябълки от овощна градина на богинята Хера като за това е трябвало да премине през битка със стоглав дракон. В Старият завет Господ, наказва Адам, първият човек и го изгонва от Рая, за това, че е опитал от плода на дървото на познанието. В изкуството и литературата това дърво е изобразено като ябълково. Защо точно този плод е бил забранен никой не знае. В скандинавските саги, боговете са в състояние да останат млади завинаги благодарение на ябълките, отглеждани от Богинята Едун. Нейният съпруг Браги е бога на поезията и красноречието. Както е известно алкохола развързва езика, в случая малко сайдер, може да ни помогне да преодолеем срамежливостта и да рецитираме поезия със страст и стил. Разбира се, малко повече от него и красноречието излиза през прозореца.
Ако се поровим още малко, най-вероятно ще открием още много примери за популярността на ябълките, но нека сега погледнем на тях като суровина за производство на сайдер.
Археология ни показва, че древните египтяни са отглеждали ябълки преди повече от 1000 години пр. н. е. За съжаление, няма преки доказателства, че те някога са правили сайдер, но ние знаем, че са варили бира, което ни дава право да мислим, че ферментиралия ябълков сок, също е бил на почит в «почивките» при строежа на пирамидите в Гиза.
Със сигурност, римляните са правили алкохолен сайдер от ябълки, но историята не може да каже от кого точно те са наследили умението и традицията за приготвянето му. Има документи, че когато завладели Британия, през 55 год. пр.н.е., местните пиели разхлаждаща алкохолна напитка, приготвяна от ябълки. Римляните и лично Юлий Цезар били завладени от новото плодово вино. Колкото обаче до това от колко дълго британците са знаели технологията за приготвяне на сайдер и от къде са я научили, историята пак мълчи.
Истината е, че както и при бирата, умението да се приготвя ябълково вино е възникнало навсякъде, където е имало суровина, т.е., там, където са се отглеждали, ябълкови дървета. Природата е най-великият учител. Всеки стопанин с овощна градина, неминуемо е бил свидетел, как плодовете започват да ферментират и да се превръщан във «вълнуващо» питие. Може би първите опити не са били много успешни, но времето ги е усъвършенствало. Историята на ябълковото вино, популярно като сайдер е напълно естествен процес.
Независимо от всичко и всички, най-голяма заслуга за популяризирането на сайдера имат хората от една конкретна област във Франция — Нормандия. Преди края на първото хилядолетие, викингите са раздавали правосъдие по тези земи и не е изключено причината за това да е била ферментиралия ябълков сок. След поражението си през 911 година от армията на Чарлс III, краля на Франция, викингите се заселват там, а техния пълководец Роло, става негов васал и господар на Нормандия. Плодните дървета и най-вече ябълките била там в изобилие, благодарение на традициите положени с декрета от 812 година на императора без столица Карл Велики. Нормандското ябълково вино, най-вероятно не е било най-вкусното питие на света по това време, понеже, бирата и виното били много по-предпочитани.
Термина sidre (сийдр), бил записан за първи път именно в Нормандия, през 12 век. Произхода му се преписва на ориенталката дума шекер (Shekar Shaker), която се използвала главно за ферментирали плодови напитки. В Испания латинизираното наименование на думата sicera (сикера), се отнасяло точно за ферментирал ябълков сок. Най-вероятно нормандците са го заимствали от тях, следствие на търговския обмен с Баските от съседна Испания, които също произвеждали по това време, свое ябълково вино.
След нормандското нашествие в Англия, през 1066 год., консумацията на sidre в Англия, се увеличило неимоверно и започнало масово засаждане на ябълкови градини. Своя пик на популярност, обаче достига около средата на седемнадесети век, когато почти всяка ферма има своя собствена овощна градина, и преса за приготвяне на сайдер.
През средновековието, производството на сайдер се възприема като много важен отрасъл. Манастирите притежавали и управлявали огромни овощни градини и произвеждали и продавали на общностите си огромни количества от тази сравнително силна алкохолна напитка. Плащането на селските ратаи със сайдер по това време също била често срещана практика.
През 16 — ти и 17 — ти век, ябълковите овощни градини са засадени на длъж и на шир в югоизточната част на Англия и когато първите колонисти, потеглили за новия свят, те взели със себе си и издънки от тях. Сайдерът бил доста популярен в САЩ, но в началото на миналия век, бива забранен, заедно с бирата и всички други алкохолни напитки по време на Сухия режим. През тези години овощните градини били тотално пренебрегвани и когато забраната свършва, американците изгубили интереса си към него.
В днешно време се наблюдава възраждане на популярността на сайдера, не само в Европа, но и по целия свят. Статистките показва годишен ръст на продажбите с около 10 — 12%, което го прави изключително бързо развиваш се отрасъл на алкохолната индустрия. Акцента върху тази напитка, е дело предимно на малките производители, които и в момента продължават да експериментират и създават ябълкови вина със сложни и уникални аромати.
