За пореден път сме изправени пред термина тероар — физическото и философското взаимодействие между почва, изложение, климат, сортове и човек. Производствената зона на Арманяк е разделена на три много различни района, дефинирани с декрет от 1909 год. — Бас Арманяк (Bas Armagnac), Тенарез (Ténaréze) и От-Арманяк (Haut-Armagnac). През 1936 год. са оторизирани като Райони с Контролиран Произход (Appellation d’origine contrôlée — AOC).
Регионите на Арманяк
В област Арманяк са обособени три подрегиона:
- Бас Арманяк (Bas Armagnac), със столица Оз (Eauze), е покрит с гори и поредица от хълмове, нашарени с лозови насаждения. Почвата тук е глинесто-песъчлива, бледочервена на цвят и наситенокамениста, известна с наименованието Сабл фов (Sables fauves). Алкохолът дестилиран в този регион е подходящ за сравнително кратко отлежаване. Той е много елегантен, с изявени плодови нюанси.
- Тинарез (Ténaréze), със столица Кондом (Condom), която описва дъга около западната граница на Бас Арманяк, има глинести и варовити почви. За брендито тук е характерно здраво и плътно тяло и богат аромат. То е подходящо за по-продължително отлежаване.
- Ут-Арманяк (Haut-Armagnac), описващ полуокръжност около другите два района, се разпростира на югоизток и североизток от главния си град Ош (Auch) и е наситен основно с варовити хълмове. Тук гроздето е с малко повече киселинност и определено не дава най-добрия дестилат.
Бас Арманяк е под въздействието на влажен и мек климат, докато Ут-Арманяк се влияе от сухите средиземноморски течения. За Тинарез, по отношение на климата, е характерно влиянието и на двата съседни района.
Сортовото разнообразие на гроздето
Само четири от общо десетте сорта грозде, разрешени за употреба в района Арманяк са от особено значение: Юни Блан (Ugni Blanc), Фол Бланш (Folle Blanche), Бако Блан (Baco Blanc) и Коломбар (Colombard). Последното не е особено голям фаворит на дестилериите, тъй като неговото сухо бяло вино дава твърде високо (според приетите изисквания) алкохолно съдържание за дестилация.
Както и при Коняк, Юни Блан определено е сорта фаворит. Със своето ниско алкохолно съдържание и висока киселинност, неговото вино е най-предпочитано.
В последно време Фол Бланш изпитва нещо като ренесанс. То доминира под името Пикпу (Piquepoult) преди нашествието на филоксерата. Чрез него се постигат елегантни брендита, с плодови нотки и дълъг послевкус. Най-често се използва при производството на Blanche d’Armagnac (бял арманяк) или брендита отлежавали само няколко години (тоест за кратко). Бако Блан, чието истинско име е Baco 22A, е хибрид създаден от Фол Бланш и Ноа (Noah) през 1909 год. Неговата устойчивост на филоксера и високите му добиви спасяват Ба Арманяк по време на пиршеството на буболечките. Това е единственият хибрид позволен за употреба в AOC — Armagnac. На глинесто-песъчливите почви в Бас Арманяк от него се произвежда бренди с плътно и богато тяло, позволяващо дълго отлежаване, за да освободи пълния си чар и аромат на узрели плодове. То е гръбнака на много блендове.
Гроздето обикновено се бере през октомври и ферментира по естествен начин, без да му се добавя сяра. Виното е с висока киселинност и има ниско алкохолно съдържание — около 7 до 9 об. % алк.
В днешно време акцентът е поставен на безупречните свежи вина, дестилирани колкото е възможно по-скоро, за да се запазят леките естерни аромати. Доскоро дестилацията на арманяк можеше да се осъществява до 30 април, но от няколко години тази дата е стеснена до 31 януари. Това определено оказва позитивно влияние върху качеството на дестилата.