Транспортирането до центровете на блендираните скочове Пърт (Perth), Глазгоу (Glasgow) и Лийт (Leith) било лесно. Торфът бил рядкост и се използвал съвсем ограничено. За сметка на това, каменните въглища били в изобилие. Така нужният за блендовете лек стил бил създаден.

Въпреки второстепенната си роля на производители на суровина за блендове, част от дестилериите запазват своята идентичност и продължават да предлагат своите сингъл малцови творения. Свежият и леко сладникав стил на тези дестилерии може да се види при Glengoyne (Гленгойн), чиято маркетигова ориентация го налага като сингъл малц без торф. Тази дестилерия се намира в северозападните предградия на Глазгоу и лежи на линията, разделяща Хайланд и Лоуланд. Ако трябва да сме точни, складовете за отлежаване на уискито се намират от другата страна на пътя, т.е. в Лоуланд. Deanston (Дийнстън) е още едно уиски от региона, споделящо своя дискретен и мек без, никакъв торф вкус.

На север от Пърт долините са все още широки, но веднага след по-високите хълмове настъпва усещането, че сте в преддверието на Хайландс. Традиционно и тук ударението е върху доставките на малцово уиски за блендове. Не случайно и дестилериите Aberfeldy (Аберфелди) и Blair Atholl (Блеар Атол) са построени от Dewar’s и респективно Bell’s. Могат да се намерят сингълмалцове и от двете дестелерии.

Glenturret (Гленторет) е прекрасна дестилерия, която, може би, изобщо няма нужда да пуска на пазара своя продукция. Около 250 000 посетители преминават през нейните врати всяка година, като голяма част от тях купуват по една-две бутилки за спомен, удоволствие или подарък. Популяризирането на дестилерията като атракцион разпалва собствениците да поддържат широк набор от години и алкохолно съдържание, както и основа за ликьори.

Всички тези дестилерии споделят уискита, които са типични за област Пъртшир (Perthshire): меки, сухи с лек меден аромат, и с изключително ниско съдържание на торфен пушек. Не такава, обаче е характеристиката на най-малката дестилерия в Шотландия — Edradour (Едрадор). Скрита в долчинка, далеч от пътя, в близост до бърз ручей, с миниатюрни казани, тя произвежда прекрасно уиски с нотки на цветя, подправки и слоеве от мед и сметана.

Последната от дестилериите на юг е Dalwhinnie (Далуини). Тук гледката се сменя от безкрайни планини и долчинки, на високи скалисти възвишения, изигащи се от двете страни на пътя. Това е кръстопътят, където се сменя не само природната картина, но и стилът на малцовите уискита. От по-леките — на юга, към по тежките и наситени с торфен пушек — на севера.

Транспортирането до центровете на блендираните скочове Пърт (Perth), Глазгоу (Glasgow) и Лийт (Leith) било лесно. Торфът бил рядкост и се използвал съвсем ограничено. За сметка на това, каменните въглища били в изобилие. Така нужният за блендовете лек стил бил създаден.

Въпреки второстепенната си роля на производители на суровина за блендове, част от дестилериите запазват своята идентичност и продължават да предлагат своите сингъл малцови творения. Свежият и леко сладникав стил на тези дестилерии може да се види при Glengoyne (Гленгойн), чиято маркетигова ориентация го налага като сингъл малц без торф. Тази дестилерия се намира в северозападните предградия на Глазгоу и лежи на линията, разделяща Хайланд и Лоуланд. Ако трябва да сме точни, складовете за отлежаване на уискито се намират от другата страна на пътя, т.е. в Лоуланд. Deanston (Дийнстън) е още едно уиски от региона, споделящо своя дискретен и мек без, никакъв торф вкус.

На север от Пърт долините са все още широки, но веднага след по-високите хълмове настъпва усещането, че сте в преддверието на Хайландс. Традиционно и тук ударението е върху доставките на малцово уиски за блендове. Не случайно и дестилериите Aberfeldy (Аберфелди) и Blair Atholl (Блеар Атол) са построени от Dewar’s и респективно Bell’s. Могат да се намерят сингълмалцове и от двете дестелерии.

Glenturret (Гленторет) е прекрасна дестилерия, която, може би, изобщо няма нужда да пуска на пазара своя продукция. Около 250 000 посетители преминават през нейните врати всяка година, като голяма част от тях купуват по една-две бутилки за спомен, удоволствие или подарък. Популяризирането на дестилерията като атракцион разпалва собствениците да поддържат широк набор от години и алкохолно съдържание, както и основа за ликьори.

Всички тези дестилерии споделят уискита, които са типични за област Пъртшир (Perthshire): меки, сухи с лек меден аромат, и с изключително ниско съдържание на торфен пушек. Не такава, обаче е характеристиката на най-малката дестилерия в Шотландия — Edradour (Едрадор). Скрита в долчинка, далеч от пътя, в близост до бърз ручей, с миниатюрни казани, тя произвежда прекрасно уиски с нотки на цветя, подправки и слоеве от мед и сметана.

Последната от дестилериите на юг е Dalwhinnie (Далуини). Тук гледката се сменя от безкрайни планини и долчинки, на високи скалисти възвишения, изигащи се от двете страни на пътя. Това е кръстопътят, където се сменя не само природната картина, но и стилът на малцовите уискита. От по-леките — на юга, към по тежките и наситени с торфен пушек — на севера.