Името «Тракийска низина» на Южният лозаро-винарски район идва от това на Горнотракийската низина, която е част от историко — географската област Тракия — люлката на винопроизводството на Балканите. Тя се простира между Средна гора — на север, Родопите — на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар — на изток. Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина. Дължината й е 180 км, а ширината 50 км. Площта е около 6000 km2 със средната надморска височина от 168 m. В този винарски регион попадат и районите около Сакар и цялата яка на планината Родопи. В Южният лозаро-винарски район се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират по количество и достойнства. Районът е сравнително равнинен, но основните лозови масиви са разположени по хълмистите терени в предпланините на Средна гора, Родопите и Сакар. Благоприятните температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благосклонни към сортовете мерло, каберне совиньон и мавруд.

Поради големината на региона и малките но съществени различията в тероара можем да го разделим на три части. Горнотракийската низина съвсем естествено се разделя от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части: Източна и западна. На юг от тях и на изток от величествените Родопи се простира планината Сакар, която заедно с Източнородопското предпланинско стъпало съвсем заслужено може да бъде определена и като самостоятелна единица.

Източна Горнотракийска низина

Територията на района обхваща Старозагорското поле, което е разположено в източната част от Горнотракийската низина и Сливенското поле.

Старозагорското поле е разположено в източната част на Горнотракийска низина. В съседство са южните склонове на Сърнена Средна гора и Манастирските възвишения, на изток Сливенското поле, а на юг долината на река Марица. То се характеризира със слабо хълмист низинен релеф, силно нарязан от речната мрежа на р. Съзлийка (ляв приток на р. Марица). На север надморската височина достига 150 m, а на юг — 90 m. Климатът в района е преходен между континентален и средиземноморски, който се характеризира с мека зима и топло сухо лято. Годишните валежи в района са около 550 мм, а средната януарска температура е над 0º С. Почвите в района на Старозагорското поле са плодородни, чернозем-смолници, алувиално-ливадни, което благоприятства отглеждането на зърнени, технически култури и лози. Една от най-плодородните земи в България.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като релефа на това, което наричаме Средна гора се извива на юг при Сливен. На територията на България Нейните продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски и Манастирски възвишения, и Сакар. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина. Средната надморска височина е 150 м. Тук в подножието на южните склонове на Сливенската планина и природния парк Сините камъни, е обособена зона с умереноконтинентален и от части преходно континентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Има изразени четири сезона — зимата е мека и кратка, лятото относително топло, а есента е по-продължителна от пролетта. Около 60 — 80 на сто от дните през годината са с ветрове. Почвеното разнообразие е голямо. В Сливенското поле почвите са предимно алувиално-ливадни и смолници. В полупланинската част преобладават канелените горски почви.

Хидроложките запаси в областта не са големи. Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на р.Марица с водосборен басейн около 7 800 кв.км. Валежите са средно 600 — 500 мм за година.

Основните лозаро-винарски центрове в източно тракийския лозарски район са много: Чирпан, Първомай, Стара Загора, Нова Загора, Кортен и т.н. Предимно се отглеждат червени сортове като каберне совиньон, мерло, мавруд, а отскоро доста успешно и пино ноар. Редом с мощните червени, през последните години все по-добри резултати се постигат и с белите шардоне, совиньон блан, мускат и траминер. Тук се получават и забележителни фини естествено пенливи вина,

Западна Горнотракийска низина

Пазарджишко — Пловдивското поле заема западната част на низината и има предимно плосък релеф. На изток се намира Старозагорското поле. На юг е планината Родопи, а на север Средна гора.

Наклонът му е в посока от запад-северозапад към изток-югоизток. Полето се отводнява от река Марица и нейните притоци. Надморската му височина в западната част е около 300 m и постепенно намалява на изток до 100 m.

В западните части на Горнотракийската низина се обособява област с преходно — континентален климат, докато в най-югоизточните — средиземноморски. Планинските прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни препятствия спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите спират нахлуването на горещия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C. Средната юлска температура е около 23-24°C. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България. Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на Родопите се спуска фьон. Валежите са под 500 мм. (което по-малко от средното за страната), разпределени почти равномерно по сезони. Почвите са основно канелени горски, алувиално-делувиални и смолници.

Тук, заедно с места от източната част на низината, се приема, че е родното място на българските сортове мавруд и памид. Освен тези два сорта се отглеждат предимно каберне совиньон, рубин, мавруд, памид, мерло, сира, каберне фран, пти вердо и др Изявени винарски центрове са Асеновград, Септември, Брезово, Брестовица, Перущица и Карабунар.

Сакар и Източнородопското предпланинско стъпало

В последните години този район е сред най-интересните за отглеждане на лозя у нас. Той е разположен от двете страни по долното течение на река Марица. На запад се намира Източнородопското предпланинско стъпало, а на изток Сакар. В тази част терените са невероятно разнообразни и отлични за отглеждане на прекрасно грозде. Лозята около Харманли, Любимец, Свиленград, Ивайловград и Стамболово от векове се славят с разкошните си червени вина.

Сакар е куполообразна гранична планина в Югоизточна България между реките Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка. Античното ѝ име е Мастейра, превеждано като «Свещена». Релефът й се формира предимно от хълмисти поляни. Земята е песъчлива, камениста и бедна, но отлична за отглеждането на прекрасно грозде.

Източните Родопи имат хълмист и нископланински релеф с широки долини, между които се редуват склонове и проломи. Северното им продължение географите наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Тук са разположени над 80 микроязовира, а по поречието на р.Арда се намират най-плодородните земеделски земи в околноста.

Южното географско положение и близост до Бяло море, от което я отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят в района преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Лятото е дълго слънчево, сухо и горещо, като максималните температури достигат до 35 — 37 °C. Зимата е къса и сравнително мека с минимални температури от 0 до минус 5 — 7 °C. Средната зимна температура е около 0 °C, а през лятото 25 °C. Преобладават северозападни и североизточни ветрове. Южният августовски вятър, който изсушава гроздето, тук е рядко явление. В различните части почвите са канелени горски, излужени канелени горски и светлокафяви, а край реките алувиално-ливодни. Тук се правят едни от най-добрите и качествени вина от сорта мерло.

В тази част на Тракийската низина се намират Малката Звезда, Винарна Стамболово, Винарна Хасково, Кастра Рубра, Катаржина Естейт, Тера Тангра, Вила Любимец, Лайт касъл, и др. Всички те вече са се доказали както на българския, така и на световния пазар. Сигурен съм, че въпреки това имат още какво да покажат.