Разглеждайки историята на медовината можем да се върнем повече от 8000 години назад. Най-старата известна медовина е създадена на остров Крит. Това е било, още преди виното да е познато като напитка. Медовината е предпочитано питие през Златния век на Древна Гърция, а дума за пиян в класическия гръцки от онова време е останала като «медено пиян». Археологически доказателства за производството на медовина около 7000 г. пр. Хр. са открити също в Северен Китай. Находката е от керамични съдове, съдържащи смес от медовина, ориз, плодове, заедно с органични съединения от ферментацията.

В митологията на викингите, съпруга на бог Тор дава отлежала медовина на бог Локи. Така, че викингите считали отлежаването за средство, което подобрявало качеството на медовината. Ако обаче искали да се насладят на сладостта й, все пак трябвало да я консумират по време или поне към края на ферментацията, докато все още е сладка.

През средновековието медовина е много популярна в Северна Европа. Тя се произвеждала в манастирите, там където не можело да се отглежда грозде. Нейната популярност обаче избледнява, след като вносът на вино става икономически изгоден. Тя станала толкова скъпа, че само богатите можели да си я позволят. Особено пристрастени към медовината били славяните. В Полша тя е популярна като «питейна мед» (miód pitny) и е предпочитано питие сред полско-литовските благородници. По време на кръстоносните походи полския принц Лешек — Белия, обяснил на папата, че неговите рицари не биха могли да участват, защото в Палестина нямало медовина.

В Русия, медовината остава известна като медовуха или сбитен, дълго след като популярността й спада на Запад. Сбитен често се споменава в произведенията от 19 — ти век, от писатели като Гогол, Достоевски и Толстой. Днес някои производители на бира се опитват да съживят отново сбитен като масова напитка в Русия и бившите руски републики.

Във Финландия, сладката медовина се нарича сима. Тя все още е важна сезонна напитка свързани с финландския пролетен фестивал, провеждан обикновено на първи май. Тя обикновено е подправена с лимон, чрез добавяне едновременно на вътрешността и кората му. По време на вторичната ферментация се добавят стафиди, които да контролират нивото на захар и да действат като индикатор на готовност за консумация (те се издигат до повърхноста на бутилката, когато напитката е готова).

Медовината не е единствено популярна в северно европейските страни. Тя се приготвя навсякъде, където има мед. Съществуват доказателства, че миналото медовина е произвеждана и в Индия, Югоизточна Азия, Китай, Япония, и Централна Африка. Етиопската медовина се нарича теж и обикновено е домашно приготвена и овкусена с ферментиращ агент наричан гешо, който се добива от листата и кората на местно растение, с добавка на хмел за горчивина. Също може да бъде намерена и по-сладка и по-малко алкохолна версия, наречена берз,. Традиционният съд за пиене теж е закръглен контейнер, във форма на ваза, наречена береле.

Това е много кратката история на сладката медовина. Какво всъщност представлява тя и какви разновидности можете да срещнете днес по света, ще разберете от следващата статия.