Некелтския регион на Шотландия

Характеристика на шотландския уиски региона Лоуланд (Lowlands)
Лоуландс голяма

Регионът Лоуланд (Lowlands) е най-южната част на Шотландия и най-близката до Англия. Той е известен още като «Ghalldach», което означава «некелтски регион» (не питайте как се произнася, не мога да си изкълча езика). По-голямата част от дестилериите тук са разположени в близост до северната му граница с Хайланд, която се определя като линия между градовете Дъндии (Dundee) и Грийнък (Greenock), или ако щете Глазгоу и Единбург, понеже са по известни.

Фактите

Факт е, че основното производство на малцово уиски е съсредоточено във Високопланинската част на Шотландия и нископланинците не се свързват много често с производството му. Въпреки че тук е сърцето на тежката индустрия в страната, покрайнините на големите градове винаги са били заобиколени от леки хълмове, блата и земеделска земя. Голямата част от производството на алкохол е съсредоточена в зърнено уиски, предназначено за блендове, но не липсват и чудесни представители на малцовото братство. Разбира се, има някои фактори, които правят малцовите уискита на подрегиона Лоуландс (Lowlands) по-различни от тези на северните им съседи.

В плодородните низини на Шотландия винаги е имало широко разнообразие на зърнени култури. В миналото много дестилерии използвали микс от различни видове, различни от ечемик. Тук не можело да се намери твърде много торф за сушене, но имало въглища в изобилие и местните производители си позволявали да дестилират по три пъти.

Техният стил обикновено е меко и сухо уиски с много леки ароматни характеристики. На това не бива да се гледа пренебрежително. Тук винаги се е произвеждало добро малцово уиски, дори в дестилерии, занимаващи се основно със зърнено уиски.

През годините

В средата на 19 век почти всеки по-голям град в областта е имал дестилерия, която задоволявала както локалните нужди, така и тези на близкия пазар в Англия. Със своя уникален стил, не много опушени с торф и тройно дестилирани, те били широко приети от претенциозните и изтънчени английски буржоа. Напредването на технологиите и въвеждането на колонната дестилационна система дава възможност леките зърнени уискита да се произвеждат навсякъде. От друга страна, вкусовете на потребителите се променяли и те търсели по-изразени като характер уискита, което предполага появата на блендовете. Част от дестилериите се преориентирали към производство на зърнено уиски за блендове, а други — не могли да покрият новите изисквания на пазара и затворили.

Тройната дестилация

Тройната дестилация е метод, който традиционно се използва в Лоуландс. Това е една от солидните разлики, които определят този уиски регион като самостоятелен. Теоретично е възможно този метод да се използва и в другите региони, както се прави обикновено в дестилерии като Springbank (Спрингбанк), Benrinnes (Бенринес) и Mortlach (Мортлак).

Дестилериите

Днес дестилериите, произвеждащи сингъл малцови уискита в този регион, не са много. Auchentoshan (Очантошан), разположена в близост до реката Клайд (Clyde), в покрайнините на Глазгоу, все още произвежда отличен, тройнодестилиран малц. Glenkinchie (Гленкинчи) е едно от класическите малцови уискита. Спадът в търсенето принуждава най-южната шотландска дестилерия Bladnoch (Бладнох) да затвори през 1993 година, но през 1994 година е продадена, с условието да не произвежда повече от 100 000 бутилки годишно. През 2000 година потича първата партида от дестилаторите й. Съдбата на Rosebank (Роузбанк), най-добрият малц в този регион, за съжаление е трагична. В момента дестилерията е преустроена в ресторант и апартаменти. Имам сведение, че отскоро са започнали работа и още две дестилерии — Ailsa Bay (Айса Бей) и Daftmill (Дафтмил). Въпреки това, броят на дестилериите, произвеждащи малцово уиски в този обширен като територия район на Шотландия, са твърде малко, в сравнение с тези — отпреди 20 — 30 и повече години. Auchtermuchty (затворена през 1926), Auchtertool (затворена през 1927), Bankier (затворена през 1928), Kirkliston (затворена през 1920), Langholm (затворена през 1917), Loch Katrine (затворена през 1920), Provanmill (затворена през 1929), Saucel (изгоряла през 1915), Inverleven (затворена през 1991), Ladyburn (затворена през 1991), Littlemill (затворена през 1994 и изгоряла през 2004), Rosebank (затворена през 1993), St. Magdalene (затворена през 1983).

Може би, ако сте фен на уиски от този регион, все още имате шанс да намерите бутилки от дестилерии, затворили преди 1970 година. Но си пригответе солидна пачка!

Наздраве!

автор: bgBarman.bg

Лоуланд

Auchentoshan / Bladnoch / Glenkinchie / Linlithgow / Rosebank

Некелтския регион на Шотландия

Характеристика на шотландския уиски региона Лоуланд (Lowlands)
Лоуландс голяма

Регионът Лоуланд (Lowlands) е най-южната част на Шотландия и най-близката до Англия. Той е известен още като «Ghalldach», което означава «некелтски регион» (не питайте как се произнася, не мога да си изкълча езика). По-голямата част от дестилериите тук са разположени в близост до северната му граница с Хайланд, която се определя като линия между градовете Дъндии (Dundee) и Грийнък (Greenock), или ако щете Глазгоу и Единбург, понеже са по известни.

Фактите

Факт е, че основното производство на малцово уиски е съсредоточено във Високопланинската част на Шотландия и нископланинците не се свързват много често с производството му. Въпреки че тук е сърцето на тежката индустрия в страната, покрайнините на големите градове винаги са били заобиколени от леки хълмове, блата и земеделска земя. Голямата част от производството на алкохол е съсредоточена в зърнено уиски, предназначено за блендове, но не липсват и чудесни представители на малцовото братство. Разбира се, има някои фактори, които правят малцовите уискита на подрегиона Лоуландс (Lowlands) по-различни от тези на северните им съседи.

В плодородните низини на Шотландия винаги е имало широко разнообразие на зърнени култури. В миналото много дестилерии използвали микс от различни видове, различни от ечемик. Тук не можело да се намери твърде много торф за сушене, но имало въглища в изобилие и местните производители си позволявали да дестилират по три пъти.

Техният стил обикновено е меко и сухо уиски с много леки ароматни характеристики. На това не бива да се гледа пренебрежително. Тук винаги се е произвеждало добро малцово уиски, дори в дестилерии, занимаващи се основно със зърнено уиски.

През годините

В средата на 19 век почти всеки по-голям град в областта е имал дестилерия, която задоволявала както локалните нужди, така и тези на близкия пазар в Англия. Със своя уникален стил, не много опушени с торф и тройно дестилирани, те били широко приети от претенциозните и изтънчени английски буржоа. Напредването на технологиите и въвеждането на колонната дестилационна система дава възможност леките зърнени уискита да се произвеждат навсякъде. От друга страна, вкусовете на потребителите се променяли и те търсели по-изразени като характер уискита, което предполага появата на блендовете. Част от дестилериите се преориентирали към производство на зърнено уиски за блендове, а други — не могли да покрият новите изисквания на пазара и затворили.

Тройната дестилация

Тройната дестилация е метод, който традиционно се използва в Лоуландс. Това е една от солидните разлики, които определят този уиски регион като самостоятелен. Теоретично е възможно този метод да се използва и в другите региони, както се прави обикновено в дестилерии като Springbank (Спрингбанк), Benrinnes (Бенринес) и Mortlach (Мортлак).

Дестилериите

Днес дестилериите, произвеждащи сингъл малцови уискита в този регион, не са много. Auchentoshan (Очантошан), разположена в близост до реката Клайд (Clyde), в покрайнините на Глазгоу, все още произвежда отличен, тройнодестилиран малц. Glenkinchie (Гленкинчи) е едно от класическите малцови уискита. Спадът в търсенето принуждава най-южната шотландска дестилерия Bladnoch (Бладнох) да затвори през 1993 година, но през 1994 година е продадена, с условието да не произвежда повече от 100 000 бутилки годишно. През 2000 година потича първата партида от дестилаторите й. Съдбата на Rosebank (Роузбанк), най-добрият малц в този регион, за съжаление е трагична. В момента дестилерията е преустроена в ресторант и апартаменти. Имам сведение, че отскоро са започнали работа и още две дестилерии — Ailsa Bay (Айса Бей) и Daftmill (Дафтмил). Въпреки това, броят на дестилериите, произвеждащи малцово уиски в този обширен като територия район на Шотландия, са твърде малко, в сравнение с тези — отпреди 20 — 30 и повече години. Auchtermuchty (затворена през 1926), Auchtertool (затворена през 1927), Bankier (затворена през 1928), Kirkliston (затворена през 1920), Langholm (затворена през 1917), Loch Katrine (затворена през 1920), Provanmill (затворена през 1929), Saucel (изгоряла през 1915), Inverleven (затворена през 1991), Ladyburn (затворена през 1991), Littlemill (затворена през 1994 и изгоряла през 2004), Rosebank (затворена през 1993), St. Magdalene (затворена през 1983).

Може би, ако сте фен на уиски от този регион, все още имате шанс да намерите бутилки от дестилерии, затворили преди 1970 година. Но си пригответе солидна пачка!

Наздраве!

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019
Бийфитър Джин Колеж България 2016

Beefeater Gin College Bulgaria 2016

За едно изключително преживяване с мноооого джин и легендарният мастър дистилър на Beefeater, Дезмънт Пейн.