Закон за храните

Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г.

Герб на Република България 330- 880

Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Този закон урежда:

1. изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;

2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

3. условията и реда за производство и търговия с храни;

4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;

6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;

7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки.

(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация.

Чл. 1а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Законът има за цел да:

1. гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво.

Чл. 2. (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

(2) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

(3) (Предишна ал. 2, изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Не са храни по смисъла на този закон:

1. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) фуражите;

2. (доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) живите животни, освен ако са предназначени за консумация от човека;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;

7. (отм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

8. козметичните продукти;

9. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) замърсителите и остатъците от пестициди и от ветеринарномедицински продукти.

10. (отм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 2а. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните.

Глава втора.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

Чл. 3. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., предишен текст на чл. 3 — ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

(2) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) По предложение на браншовите организации с наредбите по чл. 4 се утвърждават минимални съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на храните по ал. 1.

Чл. 4. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни, се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 4а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава — членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:

1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;

3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растения и хранителни съставки или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани и нямат история на безопасна употреба като храни;

4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(4) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО при производството на детски храни.

Чл. 4б. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.

(4) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в «Държавен вестник».

(5) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.

(6) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(7) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава — членка на Европейския съюз, всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.

Чл. 4в. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министърът на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:

1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;

2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;

3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.

(3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.

(4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.

(5) Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.

(7) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък, не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.

Чл. 5. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредби максимално допустимите количества замърсители и остатъци от пестициди в храните.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители и остатъци от пестициди над максимално допустимите количества, определени по реда на ал. 1.

(3) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Чл. 6. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Влагането на добавки и ароматизанти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните определя с наредби:

1. (изм. и доп. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) видовете добавки, ароматизанти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

2. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматизантите, предназначени за влагане в храните;

3. (доп. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматизантите;

5. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, свързана с добавките и ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

6. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматизанти или техни субстанции във или върху храните.

(3) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(4) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.

(5) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.

(6) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;

2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;

3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;

4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);

5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;

6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или групи храни;

7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;

8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;

9. резюме на досието на продукта.

(7) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението по ал. 6 се попълва и предоставя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).

(8) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в 14 — дневен срок уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(9) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.

(10) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършват по реда на Регламент 2065/2003.

(11) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10 — годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.

(12) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 5 заявления.

Чл. 6а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Хранителните добавки се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредба:

1. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) изискванията към хранителните добавки;

2. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

3. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;

4. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителните добавки.

Глава втора.

«а» ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

(НОВА — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2007 Г., ОТМ. — ДВ, БР. 96 ОТ 28.11.2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г. )

Чл. 6б. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6в. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6г. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Глава втора.

«б» БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

(НОВА — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г., ОТМ. — ДВ, БР. 96 ОТ 28.11.2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Чл. 6д. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6е. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6ж. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6з. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6и. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6к. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6л. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6м. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6н. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6о. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6п. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6р. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6с. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6т. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Глава трета.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОПАКОВАНЕТО, ЕТИКЕТИРАНЕТО, ПРЕДСТАВЯНЕТО И РЕКЛАМАТА НА ХРАНИТЕ

(ЗАГЛ. ИЗМ. — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 7. (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, произведени в съответствие с добра производствена практика по такъв начин, че при нормални и предвидими условия за употреба не пренасят в храната свои съставни части в количества, които представляват опасност за човешкото здраве или водят до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните характеристики на храната.

(2) Етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 8. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на земеделието и храните определят с наредби:

1. специфичните изисквания към активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни;

2. списъка на субстанциите, разрешени за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на субстанциите и/или материалите и предметите, в които те се използват;

3. списъци на разрешените субстанции, вложени в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост — специфичните условия за използване на тези субстанции и/или материалите и предметите, в които са вложени;

4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на субстанциите, от които са направени, както и правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ;

6. изискванията за етикетиране и начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на субстанции, различни от определените в списъците по ал. 1, т. 2 и 3, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 1935/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване в списъците по ал. 1, т. 2 и 3 лицето, което желае да пусне на пазара нова субстанция, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес — за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ — за едноличните търговци и юридическите лица;

2. техническо досие, съдържащо информация в съответствие с Ръководството за оценка на безопасността на субстанциите на Европейския орган по безопасност на храните;

3. резюме на техническото досие.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 4, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1935/2004.

(7) (В сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение се извършват по реда, предвиден в Регламент 1935/2004.

(8) (В сила от 01.01.2007 г.) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на проследимостта им, определени в Регламент 1935/2004.

(10) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 3 заявления.

Чл. 9. (1) (Доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 9а. (Нов — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.

Чл. 10. (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., доп. — ДВ, бр. 25 от 2010 г., доп. — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива 2001/18/ЕО, наричан по-нататък «Регламент (ЕО) № 1830/2003» трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.

(2) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) В случай че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите «Съдържа ГМО» задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 2 — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Министерският съвет определя с наредба изискванията за етикетирането и представянето на храните.

(5) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет «БЕЗ ГМО», се определят с наредбата по ал. 4.

Чл. 11. (Отм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.)

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

Чл. 12. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. (доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

3. имат въведени:

а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

б) система за управление на безопасността на храните.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г., изм. — ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта.

(3) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство, приготвяне или обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се извършва от регионалната здравна инспекция (РЗИ) по местонахождението на обекта.

Пъният текст на закона за храните може да видите тук

автор: bgBarman.bg

Закони и нормативни актове

Закон за храните

Герб на Република България 330- 880

Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 23 Март 2010г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.80 от 12 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., доп. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Този закон урежда:

1. изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност, опаковането, етикетирането, представянето, включително рекламирането им;

2. изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;

3. условията и реда за производство и търговия с храни;

4. правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни;

5. правилата за извършване на официален контрол, включително за верифициране на съответствието с нормативните изисквания;

6. правомощията на органите за официален контрол на производството и търговията с храни;

7. функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), възложени им с този закон.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки.

(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична консумация.

Чл. 1а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Законът има за цел да:

1. гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво.

Чл. 2. (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.

(2) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води.

(3) (Предишна ал. 2, изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Не са храни по смисъла на този закон:

1. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) фуражите;

2. (доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) живите животни, освен ако са предназначени за консумация от човека;

3. растенията, преди прибиране на реколтата;

4. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) лекарствените продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;

5. наркотичните и психотропните вещества по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;

6. тютюнът и тютюневите изделия по смисъла на Закона за тютюна и тютюневите изделия;

7. (отм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

8. козметичните продукти;

9. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) замърсителите и остатъците от пестициди и от ветеринарномедицински продукти.

10. (отм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)

Чл. 2а. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните.

Глава втора.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ

Чл. 3. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., предишен текст на чл. 3 — ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) На пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

(2) (Нова — ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) По предложение на браншовите организации с наредбите по чл. 4 се утвърждават минимални съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на храните по ал. 1.

Чл. 4. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Специфичните изисквания към групи храни, конкретни храни, се определят с наредби на Министерския съвет.

Чл. 4а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани за консумация от човека в търговската мрежа на територията на Република България или на която и да е държава — членка на Европейския съюз, и спадат към една от следните категории:

1. храни и хранителни съставки с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;

2. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от микроорганизми, гъби или нисши водолюбиви растения;

3. храни и хранителни съставки, които се състоят или са изолирани от растения и хранителни съставки или от животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани и нямат история на безопасна употреба като храни;

4. храни и хранителни съставки, произведени чрез прилагане на нетрадиционен за тях производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества в тях.

(2) Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да:

1. представляват опасност за здравето на потребителя;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(3) Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;

2. заблуждават потребителя;

3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.

(4) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се влагането на продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО при производството на детски храни.

Чл. 4б. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) Министерският съвет определя с наредба изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

(2) Лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката, и представят необходимите документи, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списък на признатите натурални минерални води, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 1.

(4) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Заповедта и списъкът по ал. 3 се обнародват в «Държавен вестник».

(5) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно представя актуализиран списък по ал. 3 на Европейската комисия.

(6) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия информация за натуралните минерални води, за които е издал сертификат по чл. 4в или чл. 24а. Информацията се публикува в интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(7) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването представя при поискване от Европейската комисия или от държава — членка на Европейския съюз, всяка приложима информация за признатите натурални минерални води, включително резултатите от систематичните проверки.

Чл. 4в. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Министърът на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране за питейни цели, по ред, определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания за:

1. хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на находището на минералната вода;

2. физичните, физико-химичните, химичните, радиологичните и микробиологичните характеристики на минералната вода;

3. фармакологичното, физиологичното и клиничното въздействие на минералната вода.

(3) Информацията по ал. 2, т. 1 се съхранява в Министерството на околната среда и водите.

(4) За издаването на сертификата по ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение и го предоставя на Министерството на здравеопазването.

(5) Анализите на характеристиките по ал. 2, т. 2 се извършват трикратно през интервал от два месеца при издаване на нов сертификат и еднократно при подновяване на съществуващ сертификат от акредитирани лаборатории за изпитване на минерални води, определени със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(6) Заключението за въздействията по ал. 2, т. 3, представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.

(7) Сертификатът е валиден за срок 5 години считано от датата на издаването му.

(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичане на срока по ал. 7.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) За признатите натурални минерални води, включени в публикувания в Официалния вестник на Европейските общности списък, не се изисква издаването на сертификат по ал. 1 за пускането им на пазара.

Чл. 5. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредби максимално допустимите количества замърсители и остатъци от пестициди в храните.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Забранява се производството и търговията с храни, които съдържат замърсители и остатъци от пестициди над максимално допустимите количества, определени по реда на ал. 1.

(3) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Чл. 6. (1) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Влагането на добавки и ароматизанти и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допуска, когато:

1. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект;

2. те не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват;

3. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните определя с наредби:

1. (изм. и доп. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) видовете добавки, ароматизанти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

2. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките и ароматизантите, предназначени за влагане в храните;

3. (доп. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) условията и реда за разрешаване използването на разтворители и други спомагателни вещества, на нови добавки, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхраняване и използване на ароматизантите;

5. (изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, свързана с добавките и ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката им, в съпровождащата ги документация и върху храните, в които те са вложени;

6. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) процедурите за вземане на проби и методите на анализ за качествено и количествено доказване на добавки, ароматизанти или техни субстанции във или върху храните.

(3) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти, предназначени за използване във или върху храни, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 2065/2003 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(4) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Списъкът с разрешените първични пушилни кондензати и първични катранови фракции и условията за тяхната употреба във или върху храни се изготвя по реда на Регламент 2065/2003.

(5) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване на първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в списъка по ал. 4 лицето, което желае да ги пусне на пазара, подава писмено заявление до Министерството на здравеопазването.

(6) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;

2. вида на дървения материал, използван за производството на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции;

3. подробна информация за методите на производство на първични пушилни кондензати и/или на първични катранови фракции и за последващата преработка при производството на извлечени пушилни ароматизанти;

4. качествения и количествения химичен състав на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции и характеристиките на частта, която не е била идентифицирана; химичните спецификации на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции, информацията за стабилността и степента на изменчивост на химичния състав са от голямо значение; неидентифицираните части (количествата вещества, чиято химична структура не е известна) трябва да бъдат възможно най-малки и трябва да се охарактеризират с помощта на подходящи аналитични методи (хроматографски или спектрометрични);

5. валидиран аналитичен метод за вземане на проби, идентифициране и охарактеризиране на първичните пушилни кондензати и/или на първичните катранови фракции;

6. информация за планираните нива на употреба във или върху конкретни храни или групи храни;

7. токсикологични данни в съответствие с препоръките на Научния комитет по храните, съдържащи се в Доклада на Комитета за пушилните ароматизанти от 25 юни 1993 г., в неговата последна актуализация;

8. обоснована декларация, потвърждаваща, че продуктът отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3;

9. резюме на досието на продукта.

(7) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението по ал. 6 се попълва и предоставя в съответствие с Ръководството за представяне на досие за оценка от Европейския орган по безопасност на храните от 7 октомври 2004 г. (изм., 27 април 2005 г.).

(8) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в 14 — дневен срок уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(9) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 6, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 2065/2003.

(10) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешението се извършват по реда на Регламент 2065/2003.

(11) (Нова — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешението по ал. 3 се подновява на 10 — годишен период, като в срок 18 месеца преди изтичането на срока му на валидност лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаването на действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 2065/2003.

(12) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 5 заявления.

Чл. 6а. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Хранителните добавки се доставят до потребителя само предварително опаковани.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредба:

1. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) изискванията към хранителните добавки;

2. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

3. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;

4. (изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителните добавки.

Глава втора.

«а» ХРАНИ С ТРАДИЦИОННО СПЕЦИФИЧЕН ХАРАКТЕР

(НОВА — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2007 Г., ОТМ. — ДВ, БР. 96 ОТ 28.11.2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г. )

Чл. 6б. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6в. (Нов — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6г. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Глава втора.

«б» БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

(НОВА — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г., ОТМ. — ДВ, БР. 96 ОТ 28.11.2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Чл. 6д. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6е. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6ж. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6з. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6и. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6к. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6л. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6м. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6н. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6о. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6п. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6р. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6с. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 6т. (Нов — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., отм. — ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Глава трета.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОПАКОВАНЕТО, ЕТИКЕТИРАНЕТО, ПРЕДСТАВЯНЕТО И РЕКЛАМАТА НА ХРАНИТЕ

(ЗАГЛ. ИЗМ. — ДВ, БР. 31 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2006 Г.)

Чл. 7. (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) За опаковането на храни и за контакт с храни се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, произведени в съответствие с добра производствена практика по такъв начин, че при нормални и предвидими условия за употреба не пренасят в храната свои съставни части в количества, които представляват опасност за човешкото здраве или водят до неприемливи промени в състава на храната или до влошаване на органолептичните характеристики на храната.

(2) Етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 8. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) (Доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на земеделието и храните определят с наредби:

1. специфичните изисквания към активните и интелигентните материали и предмети, предназначени за контакт с храни;

2. списъка на субстанциите, разрешени за използване при производство на материали и предмети за контакт с храни, критериите за тяхната чистота и специфичните условия за използването на субстанциите и/или материалите и предметите, в които те се използват;

3. списъци на разрешените субстанции, вложени в активни или интелигентни материали и предмети за контакт с храни, на активните или интелигентните материали и предмети и при необходимост — специфичните условия за използване на тези субстанции и/или материалите и предметите, в които са вложени;

4. допустимите граници на специфична и обща миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт;

5. основните правила за осигуряване на съответствието, за извършване на контрол на материалите и предметите, влизащи в контакт с храни, и на субстанциите, от които са направени, както и правилата, свързани с вземането на проби и методите за анализ;

6. изискванията за етикетиране и начина, по който се обозначава, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Пускането на пазара и употребата на субстанции, различни от определените в списъците по ал. 1, т. 2 и 3, се извършва само след оценка и получаване на разрешение по реда на Регламент 1935/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) За получаване на разрешение за включване в списъците по ал. 1, т. 2 и 3 лицето, което желае да пусне на пазара нова субстанция, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Заявлението съдържа:

1. данни за заявителя:

а) име, единен граждански номер, номер на документа за самоличност и постоянен адрес — за физическите лица;

б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ — за едноличните търговци и юридическите лица;

2. техническо досие, съдържащо информация в съответствие с Ръководството за оценка на безопасността на субстанциите на Европейския орган по безопасност на храните;

3. резюме на техническото досие.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването в срок 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща за становище заявлението по ал. 4, както и всяка друга допълнителна информация, предоставена от заявителя, на Европейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1935/2004.

(7) (В сила от 01.01.2007 г.) Изменението, временното прекратяване и отнемането на разрешение се извършват по реда, предвиден в Регламент 1935/2004.

(8) (В сила от 01.01.2007 г.) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с приложимите към тях изисквания.

(9) (В сила от 01.01.2007 г.) Производителите и търговците на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, спазват изискванията по отношение на проследимостта им, определени в Регламент 1935/2004.

(10) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министерството на здравеопазването уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за подадените по ал. 3 заявления.

Чл. 9. (1) (Доп. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

(3) (Нова — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

Чл. 9а. (Нов — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Забранява се рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.

Чл. 10. (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., доп. — ДВ, бр. 25 от 2010 г., доп. — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) При етикетирането на храната се включват данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива 2001/18/ЕО, наричан по-нататък «Регламент (ЕО) № 1830/2003» трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния.

(2) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) В случай че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите «Съдържа ГМО» задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., предишна ал. 2 — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието и храните определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г., предишна ал. 3 — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Министерският съвет определя с наредба изискванията за етикетирането и представянето на храните.

(5) (Нова — ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Условията и редът, при които храните могат да носят етикет «БЕЗ ГМО», се определят с наредбата по ал. 4.

Чл. 11. (Отм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.)

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ

Чл. 12. (Изм. — ДВ, бр. 102 от 2003 г.) (1) (Изм. — ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:

1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;

2. (доп. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган;

3. имат въведени:

а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;

б) система за управление на безопасността на храните.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 02.05.2006 г., изм. — ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождението на обекта.

(3) (Нова — ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обект за производство, приготвяне или обработка на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води се извършва от регионалната здравна инспекция (РЗИ) по местонахождението на обекта.

Пъният текст на закона за храните може да видите тук

автор: bgBarman.bg
реклама The Martini Bar Varna
WHISKY, RUM, WINE Master Test 2015 Чаши за уиски 'Bar' Sagaform
Свещник с купа за ядки 'CALLAMPA' PHILIPPI