Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен достатъчно запомнящ се послевкус.

За да получим по добра представа за тероара на района, ще го разгледаме на части. Рида «Стражата» до град Калофер свързва Стара планина и Средна гора и е вододелът между реките Стряма и Тунджа. На запад от него се разпростира Карловската котловина, а на изток — Казанлъшка. Южно от Карловската котловина се намира община Хисар, където специфичния климат по южните склонове на Същинска Средна гора, образуват интересен и характерен микрорайон. Най-източната част на подбалканския лозаро-винарски район се намират Сунгурларската долина и Карнобатската котловина.

Карловската или Стремската котловина е разположена в западният дял на Розовата долина. За характерния в тази част мек климат допринася защитата от високите хребети на Стара планина на север и слънчевите склонове на Средна гора. Средната годишна температура на въздуха е 11.9°С. Най-студен месец е януари, а най-топъл юли. Есента е топла и продължителна, което предполага натрупването на захари в гроздето. Годишната сума на валежите е 653 мм., на кв.м., те са значително по-високи от средните за България и осигуряват достатъчно почвена влага през всички годишни времена. Почвите в микрорайона са делувиални, каменисти и глинесто-песъчливи. Всичко това съчетано с меките форми на релефа, пресечени от реките Стряма, Бяла река и Стара река създават благоприятни условия за отглеждане на различни сортове лози и производство на висококачествено грозде.

Южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на микрорайона е 300 м. Релефът е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-съществена особеност на климата е преходният му характер като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат. Зимата тук е топла и мека, поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева и топла. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 С°.

Казанлъшката котловина наподобява голямо долинно разширение и затова още е известна като Казанлъшка долина. От север е оградена от мощните и стръмни склонове на Стара планина, а от юг — от полегатите и значително по-ниски баири на Средна гора. Надлъж през нея тече река Тунджа. Казанлъшката долина се дели на три части. Западната част е най-широка и доста хълмиста. Надморската височина тук достига до 500 метра. Средната част е значително по-тясна и по-ниска, а източната е с по-разнообразна повърхнина. Многобройните наносни конуси и уединени хълмове очертават малките полета около градовете Шивачево и Твърдица. Преносът на въздушни маси долината на р. Тунджа с различни свойства, предимно от запад и частично от северозапад, обуславят формирането на умереноконтинентален климат по низините на Казанлъшката котловина. Средните денонощни температури на най-горещия месец са между 22 и 23 °С. Средната стойност на абсолютните годишни минимуми е от 14 до 16 °С. Валежите са разпределени равномерно по време на целия вегетационен период, който тук е между 180 — 200 дни и започва в началото на Април и продължава до началото на Ноември. По общо климатичните условия се характеризира с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято, продължителен вегетационен период. Почвата в долината е канелена, примесена с варовик. Варовитата скала e не далеч под почвения слой. На повърхностния слой почвата често е покрита с чакъл, което допринася за по-дългото задържане на влагата при валежи и напояване, а заедно с това привлича и задържа топлината към коренната система на лозата. Лозовите масиви са разположени в подбалканската низина, заградени от двете си страни — север-юг — с масивни планински възвишения, тези на Стара планина и на Същинска Средна гора.

Сунгурларската долина се характеризира с полупланински, хълмист релеф с надморска височина от 180 до 220 м. Годишната сума на валежите е около 570 мм. Половината от тях падат през вегетационния период, който тук е 214 дни. Климатът е умерено-континентален с мека зима, ранна пролет, прохладно лято и топла есен. Влажността на въздуха е постоянна през цялата година, което се дължи на близостта на долината до Черно море и Стара планина. Слабият въздушен дренаж в долината и оградните склонове създават специфичен топлинен режим, където дори през зимата температурите рядко падат под 0°С. Почвите са леки, песъчливо-глинести, канелено-горски, със сравнително ниско почвено плодородие. Тези условия са благоприятни за производство на качествено грозде и вино. От тук произлиза сорта «Пъдаревски мискет», наложил се по-късно в цяла България като «Сунгурларски червен мискет».

Карнобатска котловина. Тук релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски от по 500 — 600 м. разлати хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско — Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения, които достигат до 500 м. Средната надморска височина на територията на общината е 174 м. Територията попада в преходно-континенталната климатична област. Средногодишната температура на въздуха е 11.4 °С, а средно месечната от 0.1 °С, през януари определят климата на района като мек. В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. При разкопки на многобройните тракийски могили в района на Карнобат са открити керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи са открити и в исторически хроники от V — IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии. По време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост «Маркели» освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище.

Основни винарски центрове са Хисаря, Карлово, Московец, Шивачево, Карнобат, Сунгурларе. По известни производители са Винарска изба «Розова долина» — Карлово, «Винекс Славянци», Винпром «Карнобат», «Шато Ветровити Хълмове» Изба"Старосел"