История на качественото райониране на винените области в Италия
През 1415 година, още преди Христофор Колумб да открие Америка, в Италия е определен първият винен регион в света, чийто граници и продукция се е контролирала от закон. Това е Кианти (Chianti). Петстотин години по късно, през 1924 година, започват да се заформят правила за регионално разпределение, които довеждат до определянето, през 1966 година, на първата италианска апелация — DOC (Denominazione di Origine Controllata) за тосканските бели вина от Vernaccia di San Gimignano.
Определянето на DOC като система за качествен контрол на италианските вина през 1960 — те години, играе същата роля както френската AOC (Appellation d’Origine Contrôlée). Зад нея стои идеята да се определят индикациите, посредством които потребителите да могат най-лесно да се ориентират къде и кои са най-качествените италиански вина. Доколко тази система е успешна е друг въпрос, защото с качествените наименованията се определят всички вина от дадените райони, между които има от изключителни до такива с неопределено качество. така се появява наименованието DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita), нещо като «Супер DOC». Както може би предполагате, съвсем скоро и тези наименования биват опорочени от неправомерно раздаване на права върху тях.
През 1992 година започва бавна и мъчителна кампания за редизайн на системата, позната като «Законът Гория». Кампанията носи името на тогавашният Министър на земеделието, който я започва. На теория тя има за задача да затегне качественото значение на регионалните наименования DOC и DOCG. Новите изисквания предвиждат подлагането на всяко вино на одобрение от, специално създаден за целта, дегустационен екип.
«Законът Гория» също така прави заявка за класифициране на най-добрите регионални вина с указанието IGT (Indicazione Geografica Tipica), аналогично на френските Vin de Pays. Всички вина, които не носят IGT, са vino da tavola (трапезно вино). За да бъдем точни обаче трябва да обърнем внимание на факта, че много от производителите на качествени италиански вина, отказват да се охарактеризират с това райониране. Това означава, че на пазара може да се намерят изключителни вина без никакви отличителни белези на държавното качествено райониране и определяне.
Винените региони на Италия
Италия е разделена на 20 винени региона, разпределени в четири географско-климатични области: Североизточна Италия, Северозападна Италия, Централна Италия и Южна Италия.
Североизточният ъгъл на Италия е откачено място, където са съсредоточени хора, отказващи да говорят италиански и които наричат своите вина с объркващи местни наименования. Това обаче не пречи тук да се правят едни от най-добрите вина на Италия, особено харесвани от хора, които обичат да експериментират с ароматите и вкусовете. Винените региони тук са Трентино — Алто Адидже (Trentino — Alto Adige/Südtirol), Венето (Veneto) и Фриули-Венеция Джулия (Friuli-Venezia Giulia). По-известните апелации са Просеко, Валполичела, Соаве и Бардолино.
Северозападната част на Италия, е може би най-вълнуващата област, когато говорим за вино. Тук във винени региони Вале д’Аоста (Valle d’Aosta), Пиемонт (Piemonte), Ломбардия (Lombardia) и Лигурия (Liguria) се намират над 36 DOC.
Централна Италия включва регионите: Емилия — Романя (Emilia — Romagna), Тоскана (Toscana), Умбрия (Umbria), Марке (Marche), Абруцо (Abruzzo), Молизе (Molise) и Лацио (Lazio). Това е областта с най-вълнуващите пейзажи и където се прави известното Кианти.
Смята се, че точно изпечената от слънцето, Южна Италия е впечатлила древните гърци нарекли Италия «Оенотрия», което в превод означава «Земята на виното». Предполага се, че от тук произлиза прочутия калифорнийски Зинфандел. Регионите в тази област на Италия са: Сицилия (Sicilia), Сардиния (Sardegna), Пулия (Puglia), Кампаня (Campania), Базиликата (Basilicata) и Калабрия (Calabria).
Вижте повече в разделите на отделните области и региони.