Лозаро — винарски район Дунавска равнина

Разположение и тероар
Винарски регион Дунавска Равнина 1

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Тя е и най-голямата равнинна територия в страната и заема приблизително 30 % от площта на България. Северния лозарски винен район обхваща земите между Стара планина на юг, р. Дунав на север, на запад се простира до р. Тимок, а на изток завършва с лозовите масиви около Русе, Бяла и Лясковец.

Този район е изпъстрен с низини, равнини, плата и хълмове. В северната и западната част преобладават низините, образувани предимно от речните наноси на река Дунав. Равнините в западната част се заемат от пространствата между долинните с наклон на североизток. Платата заемат най-големи площи на изток от долината на река Янтра.

Западната част на равнината е най-тясна и има най-малка средна надморска височина. Тя се характеризира с равнинно-платовиден релеф с наклон на север-североизток. В тази посока са насочени и по-големите реки (Вит, Лом, Цибрица, Огоста и др.). На запад от река Лом реките са с тесни каньоновидни долини, а на изток от нея, са широки и асиметрични. Силните винарски зони тук са микрорайоните около Видин, Ново село, Монтана, Враца и Белоградчик.

Източната част на Северния лозаро-винарски район има хълмист релеф, дълбоко разчленен от долините на реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. В западната й част се простира асиметричното дефиле на река Вит, а на изток следват Павликенските възвишения и каньоновидния релеф около реките Тученица и Чернелка. Още по на изток се намират широките долини, където текат реките Осъм, Росица и Янтра. Хълмистият характер на релефа се допълва от 14 — те базалтови могили между село Драгомирово и град Сухиндол. По известни винарски зони тук са се формирали около Свищов, Сухиндол, Русе, Лясковец, Ловеч и Плевен.

Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Характеризира се с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Средногодишната температура обаче варират от 10°С до 12,2°С в различните части на равнината. Най-ниските зимни средно месечни температури са през януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата, в равнината за дълго се установява студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100 — 200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през юли.

Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината — 600 — 650 мм. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява до 550 — 500 мм. Най-малки са те по брега на река Дунав, поради валежната сянка, която предизвикват Карпатите и Стара планина. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средно месечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40 — 50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай река Дунав, но и във вътрешните й части.

Почвите в по-голямата част от Дунавската равнина са се формирали върху льосова основа при наличие най-вече на степна и лесостепна растителност. Развити са главно черноземните почви (карбонатни, типични, излужени и оподзолени) и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата, които са по-близо до река Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината както и западно от град Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част. Алувиално-ливадни почви се срещат в речните долини и около коритата на реките, както и в низините по поречието на река Дунав.

Областта е с отлични условия за производство на качествени бели сухи тихи вина и пенливи вина по класическата технология. Червените сортове се характеризират с богат плодов аромат и много свеж вкус. Разпространени са Гъмза, Памид, Каберне Совиньон, Мерло, Мускат Отонел, Траминер, Ризлинг, Шардоне, Ркацители, Алиготе.

По важни винарски изби са: «Ивена комерс» — с. Рупци, «Шато де Вал» — с. Градец, «Новоселска гъмза» — гр. Видин, «Винарска къща Мизия» — гр.Плевен, «Телиш» — Плевенско, «Винал» — гр.Ловеч, Винпром «Лясковец» — гр. Лясковец, «Винпром — Свищов» — гр. Свищов, "Ловико Лозари«— гр. Сухиндол, «Винпром Русе», «Поломие» — гр. Лом и др.

автор: bgBarman.bg

Дунавска равнина

Лозаро — винарски район Дунавска равнина

Разположение и тероар
Винарски регион Дунавска Равнина 1

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Тя е и най-голямата равнинна територия в страната и заема приблизително 30 % от площта на България. Северния лозарски винен район обхваща земите между Стара планина на юг, р. Дунав на север, на запад се простира до р. Тимок, а на изток завършва с лозовите масиви около Русе, Бяла и Лясковец.

Този район е изпъстрен с низини, равнини, плата и хълмове. В северната и западната част преобладават низините, образувани предимно от речните наноси на река Дунав. Равнините в западната част се заемат от пространствата между долинните с наклон на североизток. Платата заемат най-големи площи на изток от долината на река Янтра.

Западната част на равнината е най-тясна и има най-малка средна надморска височина. Тя се характеризира с равнинно-платовиден релеф с наклон на север-североизток. В тази посока са насочени и по-големите реки (Вит, Лом, Цибрица, Огоста и др.). На запад от река Лом реките са с тесни каньоновидни долини, а на изток от нея, са широки и асиметрични. Силните винарски зони тук са микрорайоните около Видин, Ново село, Монтана, Враца и Белоградчик.

Източната част на Северния лозаро-винарски район има хълмист релеф, дълбоко разчленен от долините на реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. В западната й част се простира асиметричното дефиле на река Вит, а на изток следват Павликенските възвишения и каньоновидния релеф около реките Тученица и Чернелка. Още по на изток се намират широките долини, където текат реките Осъм, Росица и Янтра. Хълмистият характер на релефа се допълва от 14 — те базалтови могили между село Драгомирово и град Сухиндол. По известни винарски зони тук са се формирали около Свищов, Сухиндол, Русе, Лясковец, Ловеч и Плевен.

Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната ѝ отвореност на североизток и сравнително еднообразния релеф. Характеризира се с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Средногодишната температура обаче варират от 10°С до 12,2°С в различните части на равнината. Най-ниските зимни средно месечни температури са през януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата, в равнината за дълго се установява студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100 — 200 м, януарските температури да бъдат отрицателни. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през юли.

Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината — 600 — 650 мм. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява до 550 — 500 мм. Най-малки са те по брега на река Дунав, поради валежната сянка, която предизвикват Карпатите и Стара планина. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средно месечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40 — 50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай река Дунав, но и във вътрешните й части.

Почвите в по-голямата част от Дунавската равнина са се формирали върху льосова основа при наличие най-вече на степна и лесостепна растителност. Развити са главно черноземните почви (карбонатни, типични, излужени и оподзолени) и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата, които са по-близо до река Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината както и западно от град Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част. Алувиално-ливадни почви се срещат в речните долини и около коритата на реките, както и в низините по поречието на река Дунав.

Областта е с отлични условия за производство на качествени бели сухи тихи вина и пенливи вина по класическата технология. Червените сортове се характеризират с богат плодов аромат и много свеж вкус. Разпространени са Гъмза, Памид, Каберне Совиньон, Мерло, Мускат Отонел, Траминер, Ризлинг, Шардоне, Ркацители, Алиготе.

По важни винарски изби са: «Ивена комерс» — с. Рупци, «Шато де Вал» — с. Градец, «Новоселска гъмза» — гр. Видин, «Винарска къща Мизия» — гр.Плевен, «Телиш» — Плевенско, «Винал» — гр.Ловеч, Винпром «Лясковец» — гр. Лясковец, «Винпром — Свищов» — гр. Свищов, "Ловико Лозари«— гр. Сухиндол, «Винпром Русе», «Поломие» — гр. Лом и др.

автор: bgBarman.bg
реклама Whiskey Fest 2019
Мартини брут кюве 330

MARTINI Brut

MARTINI Brut е плод на дългогодишна традиция в производството на висококачествени пенливи вина.