Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона със сравнително сухо лято. В нея валежите достигат своя връх през м. ноември и декември. Средногодишна им стойност е около 534 мм. В началото на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталния климат, които се изразяват със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска — 517 мм. Валежите обаче се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразено за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи, което предопределя напояването като важно условие за постигането на количествени и качествени резултати.

Топло и сухо лято с хладни вечери. Постоянен здравословен полъх от планината. Релефът на този най-южен български район представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Циркулацията на въздуха предпазва лозята от болести, а в гроздето се натрупват аромати, които не прегарят от горещините. Прохладният климат на масивите разположени в подножието на планините благоприятства създаването на балансирани вина със специфични характеристики на гроздето и оттам на виното.

Обработваемите почви се характеризират с неголямо разнообразие и богатство. По цялата дължина на р. Струма и притоците доминират излужените канелено горски и алувиални, алувиално-ливадни почви. За някои от обособените обработваеми масиви са налице малки различия, проявени с наличие на някои допълнителни почвени типове. В Радомирското поле това са излужени черноземни смолници. В поречието на р. Джерман, в района на гр. Дупница, се появяват делувиални и делувиално ливадни почви. В долния участък на поречието на р. Рилска — са алувиални и делувиално — ливадни почви и в поречието на р. Струмешница — делувиални и делувиално-ливадни почви.

Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло са предпоставка за почти изключително червени сортове. Разпространени са главно мерло, каберне совиньон, каберне фран и широка мелнишка лоза, който е емблематичен за района от дълбока древност и се отглежда основно тук. Това е екзотичен и много специфичен винен сорт. От него се произвеждат вина, които след продължително отлежаване при подходящи условия в присъствие на дъб развиват уникален характер с екзотичен и много приятен нюанс във вкуса.

Водеща роля в района с качествените си вина със собствен характер имат винопроизводители като Дамяница, Вини Бошкилов, Логодаж, Синтика, Меди Валей, Винарска изба Мира, които продават местните вина при голям успех, не само в региона, но и в цялата страна и чужбина.

Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона със сравнително сухо лято. В нея валежите достигат своя връх през м. ноември и декември. Средногодишна им стойност е около 534 мм. В началото на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталния климат, които се изразяват със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска — 517 мм. Валежите обаче се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразено за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи, което предопределя напояването като важно условие за постигането на количествени и качествени резултати.

Топло и сухо лято с хладни вечери. Постоянен здравословен полъх от планината. Релефът на този най-южен български район представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Циркулацията на въздуха предпазва лозята от болести, а в гроздето се натрупват аромати, които не прегарят от горещините. Прохладният климат на масивите разположени в подножието на планините благоприятства създаването на балансирани вина със специфични характеристики на гроздето и оттам на виното.

Обработваемите почви се характеризират с неголямо разнообразие и богатство. По цялата дължина на р. Струма и притоците доминират излужените канелено горски и алувиални, алувиално-ливадни почви. За някои от обособените обработваеми масиви са налице малки различия, проявени с наличие на някои допълнителни почвени типове. В Радомирското поле това са излужени черноземни смолници. В поречието на р. Джерман, в района на гр. Дупница, се появяват делувиални и делувиално ливадни почви. В долния участък на поречието на р. Рилска — са алувиални и делувиално — ливадни почви и в поречието на р. Струмешница — делувиални и делувиално-ливадни почви.

Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло са предпоставка за почти изключително червени сортове. Разпространени са главно мерло, каберне совиньон, каберне фран и широка мелнишка лоза, който е емблематичен за района от дълбока древност и се отглежда основно тук. Това е екзотичен и много специфичен винен сорт. От него се произвеждат вина, които след продължително отлежаване при подходящи условия в присъствие на дъб развиват уникален характер с екзотичен и много приятен нюанс във вкуса.

Водеща роля в района с качествените си вина със собствен характер имат винопроизводители като Дамяница, Вини Бошкилов, Логодаж, Синтика, Меди Валей, Винарска изба Мира, които продават местните вина при голям успех, не само в региона, но и в цялата страна и чужбина.