Чаша «Мартини»
Най-емблематичната чаша във всеки бар.
Газираните безалкохолни напитки, в днешно време са сред най-желаните за утоляване на жаждата. Друг е въпросът доколко я утоляват или предизвикват. Разнообразието от вкусове обаче ги прави основни и предпочитани миксери на алкохолни напитки.
Като оставим на страна това, че първите представители на безалкохолните напитки са сътворени като медицински тоници, те рядко са се използвали за «лечение» без добавката на алкохол. Да вземем миксери като джин и тоник, ром и кола, уиски и джинжър ейл, безалкохолните напитки са в основата на наименованието на комбинацията. Задавали ли сте си някога въпроса, защо това е така, за разлика от миксерите със сокове, които обикновено имат имена, като «Скрюдрайвър» (Screwdriver от англ. — отверка — водка с портокалов сок), Кейп Код (Cape Cod — водка със сок от боровинки), Сий бриз (Sea Breeze от англ. морски бриз — водка със сок от боровинки и сок от грейпфрут), «Грей хаунд» или «Салти дог» (Gray hound или Salty dog от англ. — сива хрътка и солено куче — водка и сок от грейпфрут) и т.н. На този въпрос нямам отговор, но мога да предположа, че когато са станали популярни газираните напитки са се отъждествявали със някаква определена марка и това е причината. Днес всеки производител на безалкохолни напитки произвежда тоник и кола, но наименованията на комбинациите остават.
При своите научни занимания Д-р Джоузеф Блек (Joseph Black) открива газ, произведен от реакцията и смесването на сярна киселина и варовик, първоначално наречена «газ на въгленова киселина», а сега широко известен като въглероден двуокис (CO2). Благодарение на този газ, който може свободно да бъде добавен към вода под налягане, става възможен процеса на карбонизация, в резултат на който да се получава освежаваща газирана вода с отлични вкусови качества. Това обаче се използва за първи път от Йохан Якоб Швепс (Johann Jacob Schweppes, 1740 — 1821), германски часовникар и изобретател, който през 1783 смесил вода и въглероден двуокис, създавайки първата газирана безалкохолна напитка в света — Schweppes (Швепс). Много скоро неговата газирана вода придобива изключителна популярност. Швепс е отговорен и за изобретяването и на друга основна безалкохолна напитка. Неговата идея да използва горчивото лекарство против малария — хинин, в комбинация с лимонов сок, захар и газирана вода се приема с възторг от военните подразделения в колониите, превръщайки я в своя постоянна дневна дажба. Разбира се тя се е «предписвала» основно в комбинация с другото «лекарство» — джин. Тази напитка наречена «тоник» става популярна и сред моряците, поради превенцията и срещу ширещия се при тях скорбут. Ако трябва да бъдем точни, в онези дни, тази напитка е имала много по-голямо съдържание на хинин, в сравнение с днес.
Якоб Швепс основава фирмата «Schweppes » в Женева, през 1783 година, по-късно се премества в Лондон и развива бизнеса си там. Основните продукти на компанията са «Schweppes Tonic Water» (1771), «Schweppes Ginger Ale» (1870) и «Schweppes Bitter Limon» (1957)
В годините, когато тоника вече е набрал широка популярност в Америка, аптекар на име Джон Пембертън (John Stith Pemberton 1831 — 1888), в опитите си да намери лек за неговата пристрастеност към морфина, започва да експериментира с кокаин, кола и други съставки. Той нарича създадената от него напитката «Френското кока вино на Пембертън». Никой по това време не е предполагал че скоро тази газирана безалкохолна напитка, ще се превърне в символ на Американския начин на живот. Разбира се, кокаина вече не е част от рецептата.
Последните десетилетия сме свидетели на бум в производството на газирани безалкохолни напитки. Освен стандартните лимонови и портокалови, днес може да се намерят, напитки с всякакви вкусове и аромати: плодови, билкови, коктейлни, каквото се сетите. Това е тенденция в световен мащаб. За съжаление голяма част от тях са пълна химия и откровен боклук. Ако се разровите в нета ще прочетете десетки статии за това колко са вредни. Няма да зачеваме тази тема, но на пазара в България са много малко напитките, които поддържат някакъв стандарт на качество. Мога съвсем отговорно да твърдя, че в голямата си част те са сто пъти по-ниско качество от предлаганите в сиропчийниците, които за мен са си класика в жанра. Не мога да не споделя, как винаги когато се прибирах от плаж като малък, по средата на пътя се спирахме, за да се подкрепим с една газирана напитка. Аз винаги си поръчвах комбинацията наречена «голяма бомба»: лимонада, шоколад, мента и малина. Сега тези коктейли са рядкост, но супермаркетите са пълни с гаражни безалкохолни, които определено са бомби със закъснител за вашето здраве. (с огромно нетърпение очаквам деня, когато всички безалкохолни ще са с нормално качество, за да изтрия предходния пасаж). Въпреки разнообразието на напитки в страната, в каталога на бгбарман, се стараем да се появяват само тези продукти, които си заслужават парите Ви.